1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
София, 12.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията КОСТАДИНКА АРСОВА
гр.дело № 686/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С.Д. и адв.В.Г. – пълномощници на Е. за подпомагане на българския манастир”Св.В. Г. З.” и скита”Достойно ест” в С. гора – А.,седалище София,срещу решение от 20.03.2012г. на Софийски градски съд , постановено по гр.д.№ 1914/2009 год.,в частта,с която искът на Е. по чл.108 ЗС,предявен на основание нот.акт за дарение от 1940 год.срещу двамата ответници [фирма] и [фирма] е отхвърлен,в частта досежно иска по чл.431,ал.2 ГПК/отм./ и в частта досежно разноските.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и за допуснати процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280, ал.1,т.1 ГПК по материалноправния въпрос представлява ли площта на имота критерий за идентичност.Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос противоречи на разрешението, дадено с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС, І ГО, постановено по гр.д. № 640 от 2009г., в което е прието, че „най-важният индивидуализиращ белег на недвижимите имоти са границите им”. В изложението се сочи и процесуалноправния въпрос : следва ли формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд досежно спорния предмет да е резултат от спазване на процесуалните правила, правилата на логическото мислене, опита , научните познания и казуалната връзка между явленията. Поддържа, че във връзка с този въпрос е налице основанието по чл.280 т.1 ГПК, тъй като е налице противоречие с т.3 на ТР №2 /2004г. Обосновава наличието на противоречие с цитираното тълкувателно решение с оплакването си за неправилност и необоснованост на въззивното решение поради неспазване правилата на логическото мислене, опита и научното познание при формиране на вътрешното убеждение на съда. Сочи и наличие на основанието по чл.280 т.3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Обосновава наличието на това основание с общите си оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания акт.
[фирма] в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взима становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.
[фирма] не взима становище.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта и че ответникът владее вещта без основание.В настоящият процес ищецът е следвало да докаже главно и пълно своето право на собственост на първото посочено от него придобивно основание, а именно сделка-дарение.След анализ на събраните писмени, гласни доказателства и заключения на приетите експертизи е обосновал извод ,че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване,че е налице идентичност между имотите, описани в нотариален акт № …. г. и процесният имот с пл. № … Този извод не се подкрепя от нито едно доказателство по делото.Приел е,че при липсата на графични данни и на пълни описания за границите на петте имота преди образуването на ТКЗС в [населено място] през 1948 г., както и на разписни книги за тях, тези имоти не могат да се идентифицират точно освен с твърдението, че те са в м. „Манастирската Воденица” или недалеч от нея. Няма съвпадение по площ и по граници на нито един имот от упоменатите в нотариален акт № … г. с имотите описани в протокол от 26.10.1954 г. на Комисията по чл.11 от Правилника за земеустрояването на ТКЗС, Протокол № 8/05.04.1967 г. и писмо от 08.04.1954 г. до Министрество на земеделието.Съобразно приетото е отхвърлил иска като неоснователен.
При така изложените мотиви на въззивният съд не може да се обоснове извод,че са налице поддържаните основания по чл.280 ,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационна проверка.Съображенията за това са следните:
Поставеният от касатора материално правен въпрос е без значение за крайния изход на спора.На такъв въпрос въззивният съд не е давал правно разрешение с атакуваното решение.Същият би имал значение за делото само ако съдът е дал правно разрешение по него и е основал на последното решаващите си изводи.Случаят не е такъв – съдът се е произнесъл по иска в рамките на очертания с исковата молба и останал неизменен в хода на процеса предмет нае спорното право и въз основа на събрания доказателствен материал,след пълен и прецизен анализ е обосновал изводите си,че ищецът не е установил твърдяната идентичност на имота по нот.акт за дарение и процесния имот,поради липса на графичен материал и разписна книга към 1940 год.,липса на пълно описание на границите на имотите по нот.акт от 1940 год.,липса на съвпадение по площ и граници между имотите по нот.акт и процесния имот. Въззивният съд не е приемал,че площта на имотите е единствен решаващ критерий за обосноваване извод за идентичност.Предвид изложеното не е налице общото основание за достъп до касация,като в този случай не се дължи произнасяне по въпроса налице ли е или не на специфичната предпоставка за достъп до касация,поддържана от касатора.
Не се обосновава наличието на обща предпоставка за допускане на касационно обжалване и във връзка с втория поставен като процесуалноправен въпрос.Аргументацията за наличието на основанието по т.1 и т.3 на чл.280 ГПК за допустимост на касационното обжалване, изразяваща се в липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение,нарушаване на правилата на логическото мислене,опита и научното познание, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторите евентуално биха имали предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.03.2012г. на Софийски градски съд , постановено по гр.д.№ 1914/2009 год.,в частта,с която искът на Е. по чл.108 ЗС,предявен на основание нот.акт за дарение от 1940 год.срещу двамата ответници [фирма] и [фирма] е отхвърлен,в частта досежно иска по чл.431,ал.2 ГПК/отм./ и в частта досежно разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: