4
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
гр. София, 23.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2446 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. М. Банков срещу решение № 101 от 17.04.2014г. по в. т. дело № 138/2014г. на Апелативен съд В., търговско отделение, с което е потвърдено решение № 1172 от 13.12.2013г. по т. дело № 850/2013г. на Окръжен съд Варна и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 7 200 лв. – разноски за въззивната инстанция. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е прието за установено, че ищецът [фирма], [населено място] не дължи на [фирма], [населено място] сумата в размер 127 729,14 лв. с ДДС, обективирана в дебитно известие № [ЕГН]/24.04.2013г., начислена служебно по „констативен протокол“ по абонатен номер 1575056 и клиентски номер [ЕГН], на адрес [населено място], район Приморски, комплекс „К. и Е.“, ресторант „С.“, за периода от 23.10.2012г. до 30.03.2013г., и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 15 536,16 лв. – направени разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС:
1. Върху коя от страните в производството пада тежестта да докаже на кого – собственика или енергоподдържащото предприятие, принадлежи достъпа до електрическа уредба с високо или средно напрежение? – противоречие с решение № 394/18.05.2010г. по гр. д. № 1584/2009г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 361/31.05.2011г. по гр. д. № 484/2009г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 27/16.04.2014г. по т. д. № 1893/2013г. на ВКС, ТК, II т. о.
2. При безспорно установено въздействие върху средството за техническо измерване, водещо до неизмерване на електрическа енергия, както и безспорно установено реално потребление от абоната за исковия период, надвишаващо отчитаното такова, следва ли да се ангажира отговорността му за заплащане на електрическата енергия за исковия период? – противоречие с решение № 38/15.05.2014г. по т. д. № 5/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 19/21.02.2014г. по т. д. № 2014/2013г. на ВКС, ТК, II т. о.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Т. оспорва касационната жалба и релевира възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е посочил нито едно относимо към казуса решение на ВКС. Според ответника /ищец в първоинстанционното производство/ формулираният от касатора въпрос се отнася до правилността на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване. Съдебният състав е извършил задълбочен анализ на представените доказателства и изводът за недължимост на процесните суми е резултат от самостоятелна преценка на фактическия и доказателствения материал съобразно Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. на ВКС, ОСГТК и решение № 564/26.06.2007г. по т. д. № 214/2007г. на ВКС, ТК, II т. о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е приел въз основа на констативен протокол за техническа проверка № 0523309/30.03.2013г. и молба на ищеца от 17.05.2013г. за извършване на повторен преглед на електромера, че процесният електромер № 1125091000964053 се намира в частен трафопост 1811. Посочил е, че собствеността върху постройката на трафопоста е правно ирелевантно обстоятелство, а от значение е самата електрическа инсталация в трафопоста, където се е намирал процесният електромер. Решаващият съдебен състав е приел, че трафопостът е съоражение под високо напрежение, поради което помещението е заключено и достъп до него имат само служителите на енергоподдържащото предприятие, а именно [фирма].
Въззивната инстанция не е възприела обясненията на вещо лице В., дадени в съдебно заседание на 09.10.2013г., че ключът от трафопоста се намира в собственика /ищеца/, като се е аргументирала, че информацията е получена от ответното дружество /настоящ касатор/ и не е резултат на документална проверка. Изложила е съображения, че ответникът по иска не е оборил с доказателства твърдените от ищеца отрицателни факти, че трафопостът не е собственост на ищцовата страна, че ищецът няма достъп и ключ за него поради това, че е съоръжение опасно за живота, и ключ за него има само районният техник.
Въззивният съд е направил извод, че е изключено манипулацията на процесното средство за техническо измерване, находящо се в трафопост 1811, да е извършена от ищеца, тъй като достъп до трафопоста имат само техническите лица на [фирма], [населено място], поради което ищецът не може да носи отговорност за евентуално неотчетена от СТИ електрическа енергия и искът за установяване на недължимост на сумата по корекционната сметка на ответника по иска за периода 23.10.2012г. – 30.03.2013г. е основателен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода на спора е този, който е включен в предмета на делото и който е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Вторият, формулиран от касатора правен въпрос, може да бъде уточнен в следния смисъл: Съществува ли възможност след изменението на Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012г. крайният снабдител с електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребител при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия в резултат на въздействие върху средството за техническо измерване; следва ли в този случай да се ангажира отговорността на потребителя? Така конкретизираният правен въпрос е релевантен, защото е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция, предвид периода, за който се претендира процесната сума. Посочените от касатора решение № 38/15.05.2014г. по т. д. № 5/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 19/21.02.2014г. по т. д. № 2014/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. са неотносими, тъй като се отнасят за периоди преди изменението на Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012г. На настоящия съдебен състав обаче е служебно известно решение № 111/17.07.2015г. по т. д. № 1650/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е формирана постоянна практика по релевантния правен въпрос. В посоченото решение е прието, че с изменението на Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на сметките за предоставената електрическа енергия. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието на изводите на въззивния съд с посоченото решение.
По отношение на първия, посочен от касатора правен въпрос, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В цитираните и приложени решение № 394/18.05.2010г. по гр. д. № 1584/2009г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 361/31.05.2011г. по гр. д. № 484/2009г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 27/16.04.2014г. по т. д. № 1893/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. е прието, че отрицателните факти по естеството си не подлежат на доказване, а страната, която твърди обратното, носи доказателствената тежест да установи по положителен начин твърдените от нея обстоятелства, които изключват твърдените от насрещната страна отрицателни факти. Като е приел, че ищецът твърди, че трафопостът не е негова собственост и че няма достъп и ключ за него, поради което е направил извод, че ответникът е следвало да обори с доказателства твърдените от ищеца отрицателни факти, съдебният състав не се е прозинесъл по релевантния въпрос в противоречие с цитираната от него съдебна практика. Преценката доколко правилно въззивният съд е възприел и интерпретирал твърденията на страните, е относима към правилността, респективно обосноваността/ необосноваността на въззивния съдебен акт, поради което може да бъде извършена едва в производството по чл. 290 ГПК.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 2 554,58 лв. и да представи вносен документ в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101 от 17.04.2014г. по в. т. дело № 138/2014г. на Апелативен съд В., търговско отделение.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 2 554,58 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.