2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 452
София, 26 октомври 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осми октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов
ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова
Ружена Керанова
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 412 по описа за 2010 година.
С присъда по нохд № 2654/07 г. Софийският градски съд признал подсъдимия С. С. В. за виновен в това, че на 25.05.2006 г. в гр.София при управление на л.а. „Фолксваген-Пасат” с Р№ С9858МТ нарушил правилата за движение по пътищата – чл.чл.20, ал.1 и 2 и 119, ал.1 и З ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на 29-годишния В. М. К., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в” във връзка с чл.342, ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК го осъдил на пробация, а на основание чл.55, ал.3 НК не наложил предвиденото в чл.343г НК наказание лишаване от право да управлява МПС. На основание чл.45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на родителите на пострадалия – Т. М. Д. и М. А. К. обезщетения за неимуществени вреди – по 12 000 лева на всеки един от тях, ведно със законната лихва от 25.05.2006 г. до окончателното им изплащане.
С решение № 192 от 02.06.2010 г. по внохд № 273/10 г., образувано по протест на прокурора и жалба на подс.В., Апелативният съд-гр.София изменил присъдата на СГС, както следва: оправдал подсъдимия да е извършил престъплението по чл.343 НК при нарушение на правилата по чл.20, ал.2, изр.1-во и чл.119, ал.1 и 3 ЗДвП; наложил на подс.В. на основание чл.54 НК наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, като по реда на чл.66 НК отложил изпълнението му за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година. В останалата част присъдата е потвърдена.
Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс.В. с алтернативни искания – за оправдаване на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК или връщане на делото за ново разглеждане.. Възразява се, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са предопределили неправилно приложение на закона. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат подадената жалба.
Повереникът на гражданските ищци и представителят на върховната касационна прокуратура изразяват становища за неоснователност на оплакванията.
Като съобрази горното и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи:
Жалбата е неоснователна.
Не са допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК и няма основание за връщане на делото за ново разглеждане.
Възразява се, че съдът по същество неправилно не е приел изводите по т.4 на автотехническата експертиза, депозирана на досъдебното производство, а е основал решението си въз основа на заключенията на повторната автотехническа експертиза. И двете експертни заключения са преценявали и обясненията на подсъдимия относно скорост на движение и интензивност на същото.
Обясненията на подс.В., дадени в хода на съдебното дирене, са по-детайлни и подробни от тези, депозирани от него на досъдебното производство и правилно е следвало да бъдат съобразени от експертите по назначената от съда автотехническа експертиза. Съдът не е имал основание да не даде вяра на обясненията на подсъдимия, още по-малко да ги отхвърли по съображенията, развити в касационната жалба (емоционалност и липсата на предходен досег с органите на съда и прокуратурата). Изследваното събитие е настъпило при отсъствието на свидетели-очевидци, но за него са налице обективни данни, съдържащи се в констатациите при извършения оглед на местопроизшествие и приложения към него фото-албум, а обясненията на подсъдимия, на които е поставен акцент в касационната жалба, не се опровергават от обективните находки.
На следващо място, се заявява, че не се възприема „анализа на СГС и С. за наличието на алкохол в кръвта на пострадалия…”. Съдържанието на алкохол в кръвта на пострадалия К. е установено посредством изследване на същата, резултатите от което са отразени в съдебно-медицинска експертиза № А-307 от 2006 г.. Липсват основания, а и такива не се сочат, за невъзприемане на изводите на посочената експертиза.
Възразява се също, че съдът е игнорирал обстоятелството, че пострадалият е предприел пресичане на разстояние по-малко от 50 метра от пешеходен подлез. В протоколът за оглед на местопроизшествие и придружаващия го фото-албум достатъчно ясно е отразено и видно, че пешеходният подлез по близост не работи.
Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК. В рамките на приетото за установено от фактическа страна, като са установени признаците от обективна и субективна страна на предявения престъпен състав, съдът правилно е ангажирал наказателната и гражданската отговорност на подс.В. Направеният от С. анализ за относимостта на конкретните правила за движение е съответен на фактите, поради което и корекцията в същата посока е правилна и законосъобразна.
Липсата на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност е предопределила индивидуализация на наказанието в рамките на предвиденото от закона. Определеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване е съответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК. По аналогичен начин стоят нещата и с наказанието по чл.343г НК. Посочената съответност препятства възможността за намаляване на наказанията по размер.
Водим от горното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 192 от 02.06.2010 г., постановено по внохд № 273/10 г. на Апелативния съд-гр.София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: