О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
София, 28.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.03.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 461/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр. Стара З. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 50 от 13.02.2012 год., по възз.т.д.№ 1288/2011 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Старозагорския окръжен съд № 11 от 12.07.2011 год., по т. д. № 406/2010 год. е отхвърлен предявения от касатора, като ищец, срещу [фирма], гр.Стара З. частичен иск за заплащане на сумата 26 000 лева, представляваща част от дължимо възнаграждение в общ размер от 73 052.39 лв. по договор за подизпълнение от 27.11.2008 год. на „КПТС на квартал К. Г.”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.07.2010 год., като в тежест на същия са поставени и деловодните разноски на ответника, възлизащи за двете инстанции общо на 6660 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт, по съображения за произнасяне от страна на въззивния съд извън предмета на предприетото единствено от настоящия касатор, като въззивник, въззивно обжалване, касаещо единствено частта на първоинстанционното решение на Старозагорския окръжен съд относно съдебно въведеното възражение за прихващане, прието за основателно – касационно основание по чл.281, т.2 ГПК.
Алтернативно е въведено и оплакване за неправилност, поради допуснато от въззивния съд нарушение на съществените съдопроизводствени правила- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за крайния изход на делото въпроси на процесуалното право: 1.”Допустимо ли е въззивният съд да извършва проверка по правилността на първоинстанционното решение и в необжалваната му част; 2.Допустимо ли е въззивният съд са е произнесе и по необжалваната от страните влязла в сила част от решението, с което да мотивира, че не дължи произнасяне по въведения с въззивната жалба предмет и 3. Допустимо ли, произнасяйки се е извън рамките на заявеното с въззивната жалба, въззивният съд да влоши положението на жалбоподателя, при липса на жалба от противната страна?”.
Като израз на визираното противоречие по формулираните правни въпроси със задължителната практика на ВКС са посочени ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС – т.14 и поставените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 290/ 22. 06.2010 год., по гр.д.№ 759/2009 год. на ІV-то г.о.; № 163/ 09. 06. 2011 год., по гр.д.№ 1191/2010 год. на ІІ г.о. и решение № 282/ 28. 10. 2011 год., по гр.д.№ 235/2011 год. на ІІ г.о..
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение Пловдивският апелативен съд, сезиран от ищеца – „В. 2002” Е., гр. Стара З. с въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт на Старозагорския окръжен съд, в частта му, с която е прието за основателно въведеното от ответника [фирма], гр.Стара З. евентуално възражение за прихващане, основано на вземането му за неустойка, по сключен между страните договор за подизпълнение на обект„КПТС на квартал К. Г.” от 27.11.2008 год. е счел, че доколкото разглеждането му е обусловено от основателността на предявената първоначална искова претенция по чл. 258 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за неплатено възнаграждение по същия в пълния му дължим размер, то последната следва да бъде разгледана по същество и от въззивния съд.
Преценявайки, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, че тази първоначална частична искова претенция е неоснователна въззивната инстанция я е отхвърлила и е оставила без разглеждане заявеното от ответното ТД, при условията на евентуалност, съдебно възражение за прихващане на ответника.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените процесуалноправни въпроси – дали е допустимо въззивният съд да извършва проверка по правилността на първоинстанционното решение и в необжалваната му част и дали, произнасяйки се е извън рамките на заявеното с въззивната жалба, въззивният съд може да влоши положението на жалбоподателя, при липса на жалба от противната страна имат обуславящо за валидността на постановено въззивно решение значение и съгласно постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, според които ако съществува вероятност обжалваният акт на въззивния съд да е недопустим, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, като преценката за допустимостта се извършва едва с произнасяне по съществото на подадената касационна жалба, попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК- основна обща предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Основателно в тази вр. е и позоваването на селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото с постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на ІV г.о на ВКС по въпроса за обхвата на правораздавателната власт на въззивната инстанция е прието, че въззивният съд следва да се произнесе само в рамките на посоченото във въззивната жалба и няма право да влошава положението на жалбоподателя, в който последен смисъл е и приетото в т.14 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, независимо, че в разглежданата хипотеза на евентуално недопустим въззивен съдебен акт касационният контрол е допустим и без да е доказано поддържаното от жалбоподателя селективно основание.
При наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК – основна и допълнителна искането за допускане на касационната жалба на [фирма], гр. Стара З. до разглеждане по същество следва да бъде уважено. На касатора е необходимо да бъде указано да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на сумата 520 лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 50 от 13.02.2012 год., по възз.т.д.№ 1288/2011 год..
УКАЗВА на касатора [фирма], гр.Стара З. в едноседмичен срок считано от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС допълнителна д.т. в размер на 520 лв./ петстотин и двадесет лева/, като в същия срок представи по делото и съответния удостоверяващ плащането документ.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на така дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД изтичане на горепосочения срок делото да се докладва по компетентност – при внасяне на определената държавна такса – на Председателя на второ търговско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните, а при неизпълнение на указанията – на съдията докладчик за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: