О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 452
София, 15.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 631/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. , действащ като едноличен търговец с фирма “С”-Пловдив срещу въззивно решение № 39 от 14.03.2009 г. по гр.д. № 2/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 1* от 24.07.2008 г. по гр.д. № 2383/2006 г. на Пловдивския окръжен съд. С последното е уважен предявения от М. М. М. срещу касатора иск с правно основание чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД за сумата 5 539.83 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от забавата в изпълнението на договор за строителство от 12.05.2004 г. в размер на месечния пазарен наем за собственото му жилище.
В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и на допуснати съществени процесуални нарушения.
В изложението, депозирано съобразно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280, ал.1, ал.1, т.1 и т.2 ГПК основания.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по приложението на чл.188, ал.3 ГПК (отм.), като в противоречие с цитираните и приложени от него Решение № 1* от 03.11.2008 г. на ВКС по гр.д. № 3267/2007 г. на І г.о. и Решение № 156 от 08.12.1994 г. на ВКС по гр.д. № 230/1994 г. на V г.о. не е зачел настъпилите в хода на процеса юридически факти, от значение за спорното право и поради това решението му не отразява действителното правно положение. Неправилното приложение на разпоредбата на чл.188, ал.3 ГПК (отм.) е довело до отхвърляне на макар и преждевременно предявеното му насрещно вземане, което според Определение от 15.11.2007 г. по ч.гр.д. № 1134/2007 г. на ВТоС следва да бъде уважено, щом то е станало изискуемо в течение на процеса.
Ответникът по касационната жалба М. М. М. не е възразил по реда на чл.287, ал.1 ГПК срещу допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.283 ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК, приема следното:
От данните по делото е безспорно установено, че между страните по спора е сключен договор за строителство, по силата на който касаторът е задължил да изгради и предаде на ищеца подробно индивидуализирания в исковата молба недвижим имот, находящ се в гр. П. до степен на завършеност, както и че касаторът не изпълнил задълженията си в договорения срок. Срещу предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение за забава в изпълнението, изразяващо се в пропуснати от последния ползи касаторът релевирал възражение за прихващане със свое насрещно вземане в размер на 3 124 евра, представляващи дължима от ищеца поредна вноска от цената на обекта, договорена общо в размер на 13 500 евро и платима на 10 равни вноски, съобразени с конкретно посочените етапи на строителството.
За да отхвърли като неоснователно възражението за прихващане, въззивният съд в съобразителната част на решението си е посочил, че макар и да няма спор, че ищецът не е заплатил разликата над 8 076 евро до договорената цена, както и че понастоящем договорът бил изпълнен и обектът предаден на собственика (с Разрешение за ползване от 21.12.2007 г.), то това обстоятелство е настъпило извън въведения с исковата молба период и не е доказано, че към момента на разглеждане на отношенията между страните ответникът, сега касатор е имал вземане в предявения чрез възражението размер и не са налице основания за уважаването му, респ. за отхвърляне на иска след извършване на съдебна компенсация.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като е налице противоречива съдебна практика по поставените в касационната жалба въпроси относно приложението на чл.188, ал.3 ГПК (отм.) и предпоставките за допускане на съдебна компенсация, обективирана в цитираните и представени към нея решения, постановени от Върховния съд и Върховния касационен съд.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 39 от 14.03.2009 г. по гр.д. № 2/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Е. “С” в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 122.20 лв. като му се съобщи, че в противен случай делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Председателя на ІІ т.о за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: