Р Е Ш Е Н И Е
№ 453
София, 14.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 12 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 198 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “б” ГПК /отм/, във вр. с пар.2, ал.3 от действащия ГПК.
С решение № 26 от 26.02.2007г., постановено по гр.д. № 1486/2006г. на Софийски апелативен съд е отменено решението на СГС по гр.д. № 3057/2004г. в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 45 от ЗЗД, предявен от В. Г. Г. против И. Б. К. да й заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до 7000 лв. и вместо това е увеличено присъденото обезщетение от СГС с още две хиляди лв., а в останалата част, с която иска е отхвърлен за разликата над 7000 лв. до предявения размер 12000 лв., решението на СГС е оставено в сила.
Против това решение, касационни жалби са подали и двете страни.
В. Г. Г. обжалва решението в частта, с която е оставено решението на СГС в сила в частта му, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над 7 000 лв. Навежда оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, допуснати съществени процесуални нарушения, защото не е обсъдена представената пред въззивната инстанция епикриза и необоснованост, защото не е съобразена инфлацията в страната при определяне размера на обезщетението.
Ответникът по иска И. Б. К. обжалва решението в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 7000 лв., като навежда оплакване за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в не призоваване и поради това неучастие на привлеченото от него трето лице-помагач, че необосновано съдът е приел, че е неоснователно възражението му за съпричиняване и за нарушение на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението.
Третото лице помагач “З“Хилдън” АД, редовно призовано в това производство чрез синдика си не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски апелативен съд, изхождат от процесуално лигитимирана страна, постъпили са в срок, поради което съдът ги преценява като допустими
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
По предявеният от В. Г. Г. иск по чл. 45 от ЗЗД да бъде осъден И. Б. К. да й заплати обезщетение за неимуществени вреди от предизвикано от него ПТП на 16.01.2002г., въззивният съд е приел за установено, че са доказани предпоставките на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, тъй като с протокол по нохд № 9639/2002г. на Софийски РС е одобрено споразумение между прокуратурата и К. , с което той се е признал за виновен за това, че на 16.01.2002г. при управление на МПС поради неспазване правилата за движение е причинил средна телесна повреда на Г. От СМЕ се установява, че в резултат на ПТП, Г. е получила луксация /изкълчване/ на тазобедрена става, фрактура на главичката на дясната бедрена кост, контузия на гърдите и корема, счупване на шесто ребро в дясно, разкъсно-контузна рана на лявата част на челото, голяма разкъсно-контузна рана на левия очен клепач и лявото предорбитално пространство. Вещото лице е дало заключение, че първите три месеца, ищцата е изпитвала силни болки от тези увреждания, общо осем месеца са продължили болките, не можела да стъпва на крака си и да се обслужва.. Макар кракът й да не е нито удължен, нито скъсен,, тя накуцва с него, има наклонена напред стойка, изпитва болки при продължително стоене на крака и при влошаване на времето. От травмите по лицето са останали белези, които съставляват траен козметичен дефект. Тъй като е в трудоспособна възраст, то трудоспособността й е била ограничена за период от три години – до 01.08.2005г., видно от решение на ТЕЛК № 3* от 15.08.2002г., а сега е фактически ограничена. За тези увреждания, съдът е определил обезщетение в размер на общо 12 000 лв., като е приспаднал от този размер полученото обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя на основание застрахователната полица на ответника “гражданска отговорност”. Съдът е преценил като недоказано възражението на ответника за съпричиняване, тъй като само на база уврежданията, вещото лице прави предположението, че ищцата не е сложила предпазния колан преди ПТП, или че той е бил разхлабен.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 414и от НПК от 1974г. /отм/ одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство има последиците на влязла в сила присъда и на основание чл. 222 от ГПК /отм/, то е задължително за гражданския съд, който разглежда последиците от нея, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Доказани са и уврежданията на здравето на ищцата. Следователно предпоставките на иска по чл. 45 от ЗЗД са доказани.
По касационната жалба на ответника К:
Оплакването за неучастие на привлеченото от него трето-лице помагач поради непризоваването му във въззивното производство не може да бъде направено от него, тъй като той не може да брани чужди процесуални права пред съда. С факта на допускане превличане на третото лице-помагач, което съдът е направил с определение от 25.11.2005г. интереса на ответника е спазен, защото третото лице ще бъде подчинено на установителното действие на мотивите, съгласно чл. 179, ал.2 от ГПК/отм/ Действително то не е било призовано във въззивното производство, но защитата от това нарушение на процесуалните му права е чрез обжалване. Подадената от третото лице касационна жалба обаче е върната поради не внасяне на дължимата държавна такса. Съгласно чл. 179, ал.2 от ГПК само третото лице може да противопостави възражение на подпомаганата от него страна, че умишлено, или поради груба небрежност страната е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице факти. Третото лице-помагач обаче не може да избегне установителното действие на решението поради това, че са нарушени процесуалните му права и конкретно правото му на участие в процеса, защото то има самостоятелно право да обжалва решението и да се защити чрез извънредните средства за отмяна, които права не могат да бъдат упражнени от подпомаганата главна страна. Затова е неоснователно първото оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд.
Неоснователно е оплакването за необоснованост на извода за недоказаност на възражението за съпричиняване. По делото не са доказани обективни факти, сочещи на това, че ищцата е допринесла с поведението си за увреждането – т.е., че са налице предпоставките на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Вещото лице, изготвило СМЕ установява само, че такива травми по лицето на ищцата могат да се получат, когато шофьора, или пътника на седалката до него не са поставили колан, или той е разхлабен. Подобна констатация обаче това реално да е било така не е направена от органите, констатиращи ПТП. Такива доказателства не са събрани и в хода на процеса. От степента и характера на увреждането не може да се съди за причината за увреждането. Ясно е, че основната причина е бил челния удар с лекия автомобил, управляван от ищеца, но характера и степента на увреждането зависят както от силата на удара, така и от това дали е сложен колан, от положението на пътника в седалката в момента на удара и т.н. При липса на обективно доказателство относно това, че ищцата е била без колан, или с разхлабен такъв, всеки извод за съпричиняване от нея би почивал на предположения, а съдебното решение не може да почива на предположения.
Неоснователно е възражението на касатора-ответник, че е завишен размера на обезщетението. Съдът е съобразил степента и продължителността на силните болки и множеството на уврежданията, невъзможността ищцата за продължителен период от осем месеца да стъпва на крака си и да се обслужва сама. Последиците от тези увреждания са макар и в по-малка степен необратими, защото тя продължава да има накуцваща походка и леко наклонена на пред стойка, да не може да стои продължително време права и да изпитва болки при промяна на времето и да търпи дискомфорт от белезите по лицето си. Тези увреждания на здравето обуславят определения от Апелативния съд размер на обезщетението. Той е съобразил и полученото обезщетение по договора за застраховка “гражданска отговорност” от 5 000 лв., поради което оплакването за противното е неоснователно.
По касационната жалба на ищцата:
Оплакването на В. Г. за нарушение на процесуалните правила е неоснователно. Представената епикриза приета от въззивният съд не може пряко да се свържи с ПТП, но съдът е приел за установено, че болките и страданията на ищцата от ПТП продължават и към момента на постановяване на решението. В съответствие с това е определил размера на обезщетението, приспадайки полученото обезщетение от застрахователя и така присъдения размер съответства на обществения критерий за справедливост, на който нормата на чл. 52 от ЗЗД е дала правно значение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 26.02.2007г., постановено по гр.д. № 1486/2006г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: