Решение №453 от 22.6.2009 по гр. дело №784/784 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 
                                              
                                                        №  453
 
гр.София  22.06. 2009 г.
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
               Върховният касационен съд  на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на  осемнадесети  май две хиляди  и девета година, в състав:
 
 
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЯ ЗЯПКОВА                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                                
                                                                                ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
при секретаря    Цветанка Найденова,  като изслуша докладваното от  съдия Керелска …… …..гр. дело №784 по описа за 2008год.
                     И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1,б.”а” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на О. С. З. срещу решение №205 от 12.11.2007 год., постановено по гр.д. №526/2007 год. на Бургаския окръжен съд. В жалбата се правят оплаквания, че решението е неправилно – незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните и процесуалноправните норми, по съображения , подробно развити в жалбата. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение , с което първоинстанционното решение на Бургаския районен съд да бъде оставено в сила.
Ответникът по жалбата – Р. А. Ч. и Д. Г. Ч. и двамата от гр. С., не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК, от надлeжна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С решение на Бургаския районен съд от 23.04.2007 год. по гр.д. №35/2007 год. е прието за установено по отношение на Р. А. Ч. от гр. С., че община С. е собственик на недвижими имоти, представляващи имот пл. №008027 по КВС с площ от 0.076 дка, в землището на гр. С., местността „Буджака”, Х категория, както и на имот пл. №008527, по КВС, с площ 0.851 дка в землището на гр. С.,месността „Буджака”,VІІІ категория.
С обжалваното решение , въззивната инстанция е обезсилила решението на Бургаския районен съд като недопустимо и производството по делото e било прекратено. За да постанови този съдебен акт Бургаския окръжен съд е приел, че предявения по делото иск с пр. осн. чл.97,ал.1 ГПК, е процесуално недопустим поради сила на пресъдено нещо. Решението е правилно.
Между страните няма спор , че с влязло в сила решение , постановено по гр.д. № 168/2003 год. на Бургаския окръжен съд , потвърдено с решение от 23.11.2005 год. на ВКС, ІV Г. О. е признато за установено по отношение на М. П. П. , Г. М. Д. , Щ. М. Д. , Н. Щ. Х. , К. П. С. и З. П. М. , всичките от гр. С., че О. С. З. е собственик на 0 .927дка, находящи се в м. Каваци, землището на гр. С., представляващи имот пл. № 8* част от целия имот с площ от 23 900 кв.м., при граници : югоизток – плажна ивица, север – път, югозапад – почивна база „Кристал 91”. Не се спори, че с нот. акт за покупко продажба №65, том ІІІ, рег. №3160 дело №333/2003 год., изд. от нотариус №248, вписан в Службата по вписване с акт №70, том ХІІІ, дело №3086/2003 год. Милка П. П. , Г. М. Д. , Щ. М. Д. , Н. Щ. Х. , К. П. С. и З. П. М. са прехвърлили този имот на М. М. Н. Последният с нот. акт №121, том V, рег. №5544, нот. д. №788/19.09.2006 год., вписан в службата по вписванията с вх. Рег. №13154/19.09.2006 год., чрез покупко – продажба е прехвърлил имота на ответника по настоящето дело Р. А. Ч.. От приетата по делото съдебно – техническа експертиза с в.л. Мариета Г. се установява, че имот с №8027 с площ от 0.927 дка, който е бил предмет на влязлото в сила решение №ІІ-150 от 15.07.2003 год. по гр.д. №168/2003 год. на Бургаския окръжен съд е идентичен с имоти № 0* и №008527 по КВС за м. Буджака , с обща площ 0.927 дка.
С оглед тази безспорна фактическа обстановка въззивният съд правилно е приел, че въпросът относно собствеността на процесните имоти / макар вече с различна номерация/ е решен с влязло в сила решение, което на осн. чл.121,ал.3 от ГПК за приобретателя М. М. Н. / доколкото е придобил имота по време на първия процес / и на осн. чл. 220,ал.1 ГПК за ответника в настоящия процес Р. Ч. има обвързващо действие и се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което производството по предявения установителен иск за собственост на двата имота, е процесуално недопустимо.
Без значение за правилността на обжалваното решение са навежданите в касационата жалба доводи относно наличието на правен интерес от предявяването на иска, доколкото производството по делото е прекратено не поради липса на правен интерес , а поради наличието на отрицателната процесуална предпоставка, каквато представлява силата на „пресъдено нещо” . Отделен остава въпроса, че посочените в касационната жалба обстоятелства за обосноваване на правния интерес от иска, не определят наличието на такъв, доколкото срещу отказите на Агенцията по вписванията и Общинска служба земеделие и гори е предвиден самостоятелен ред на защита.
По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна и решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 12.11.2007 год., постановено по гр.д. №526/2007 год. Бургаския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top