5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
гр. София, 23.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1797 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 645 от 03.04.2014г. по в.гр.д. № 297/2014г. на Пловдивски окръжен съд, VII граждански състав, с което е потвърдено решение № 4688 от 02.12.2013г. по гр.д. № 8875/2013г. на Пловдивски районен съд, X. гр. състав. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено по отношение на касатора, че [фирма], [населено място] не дължи сумата 13 455,83 лева, представляваща допълнително начислена за заплащане ел.енергия за обект на потребление, от която 4576,66 лева за допълнително начислена за заплащане ел.енергия за периода от 06.12.2012г. до 04.01.2013г. и 8879,17 лева за допълнително начислена ел.енергия за периода от 05.01.2013г. до 04.03.2013г..
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като мотивите на въззивния съд са недостатъчни и нелогични. Поддържа, че клаузите на общите условия по корекция на сметки за минали периоди обвързват валидно ищеца, тъй като не се е възползвал от възможността да уговори различни клаузи при условията на ал.5 от чл.98а ЗЕ. Твърди, че клаузите от общите условия не са и не биха могли да бъдат недействителни – нищожни като противоречащи на закона, доколкото същите са приети при изричното изискване на закона. Поддържа, че съдът не се е съобразил със специалната нормативна уредба, приложима към спора. Твърди, че при категорично установени по делото и безспорни факти е изпълнил ясната процедура по чл.54, ал.2, т.1 от задължителните за ищеца общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа и е коригирал сметката на своя клиент с дължимата на това договорно основание сума. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона:
1. Налице ли е законова забрана страните по облигационна сделка да уговарят помежду си начини за уреждане на отношенията си при настъпило неоснователно разместване на имуществени блага?
2. Недействителни – нищожни като противоречащи на закона ли са клаузите от общите условия на енергийните предприятия, доколкото същите са приети при изричното изискване на закона и не му противоречат?
Поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като създадената съдебна практика, отричаща правото на доставчика да налага на потребителите чрез съставени едностранно от него общи условия корекции за неотчетено потребление за минал период поради липса на предвидена в нормативен акт възможност за това, не отчита последващото нормативно изменение – влязла в сила корекция от 17.07.2012г. на Закона за енергетиката и по-специално чл.98а, т.6, допускащ именно такава корекция.
Ответникът [фирма], [населено място], оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по поставените въпроси е установена трайна и безпротиворечива съдебна практика, изразена в множество решения, постановени по чл.290 ГПК, които са съобразени от въззивния съд. Поддържа, че след измененията от 17.07.2012г. Законът за енергетиката отново не въвежда възможност при регламентирани от самия него, а не от доставчика на електроенергия общи условия, да се извършва едностранна промяна от доставчика на сметката за вече доставена електрическа енергия за минал период, което да е основание за несъобразяване или изменение на създаденана задължителна съдебна практика. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел, че е в тежест на ответника да установи наличието на основание за начисляване и дължимост на процесната сума. Посочил е, че в тази връзка ответникът поддържа сумата да е дължима на основание чл.28, ал.1 от ОУ на Е. ЕС вр. чл.54, ал.2, т.1 от ОУ на Е. ЕР, които са обвързващи за потребителите, като по реда и при условията на чл.63, ал.2 от ОУ са съставени констативните протоколи за установяване неточно измерване на потребената в обекта на ищеца електрическа енергия, резултат от нерегламентиран достъп, свързан с поведението на потребителя. Обсъдил е събраните по делото писмени доказателства – два констативни протокола за извършени проверки от служители на ответното дружество на обекта, ползван от ищеца, гласни доказателства и справка за коригиране на сметката и съдебно-техническа експертиза и е приел, че спорът между страните се концентрира около наличието на поддържаното от ответника основание за едностранно коригиране на сметката за потребена електрическа енергия за минал период. Въззивният съд е обсъдил клаузите на чл.28, ал.1 от ОЕ на [фирма] и чл.54, ал.2 от ОУ на [фирма] и е приел, че тези клаузи допускат санкциониране на потребителя, без да се изисква негово виновно поведение и без да се държи сметка за периода на грешно измерване или неизмерване, което противоречи на виновния характер на договорната отговорност за вреди и нейните граници, съобразно чл.82 ЗЗД. Приел е, че обективна отговорност, ангажирането на каквато да не зависи от поведението на страната по договора, може да бъде предвидена само със закон като изключение от правилото за виновен характер на договорната отговорност на вреди, но не и договорно уредена, а действащият през процесния период ЗЕ и приетата на основание чл.116, ал.7 от него Наредба № 6/09.04.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи не предвиждат изрично възможност за извършване на едностранна корекция на сметките за минал период по определена за целта методика. Приел е, че разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ, на която се позовава ответникът, касае съдържанието на общите условия относно реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, а чл.45 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия препраща отново към процедурата по договора за покупко-продажба на електрическа енергия, съответно към общите условия. Поради това е заключил, че с посоченото изменение законът не въвежда възможност при регламентирани от самия него, а не от общите условия /договора, основания и процедура да се извършва едностранна промяна от доставчика на сметката за вече доставена на потребителя електрическа енергия за минал период, което да е основание за незачитане на създадената задължителна съдебна практика. Изложил е съображения, че липсват категорични доказателства безспорно установената манипулация на електромера да се дължи на действия именно на ищцовото дружество, макар и електромерът да се намира в трафопост в имота му, както и такива, обосноваващи началната дата на процесните периоди, свързваща се с осъществяване на тази манипулация. Счел е за неоснователен довода на ответника, че отговорността на потребителя на принципа „комуто ползите, нему и тежестите” не е като санкция за виновно поведение в качеството му на потребител по договора, а като парично възмездяване по смисъла на чл.55 и сл. ЗЗД, тъй като извъндоговорната отговорност на потребилото електрическа енергия лице за сметка на доставчика в този случай би била на плоскостта на неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД и има субсидиарен характер, а в случая между страните е налице договорна обвързаност по повод доставянето на електрическа енергия за конкретния обект на потребление, като дори и в този случай обезщетението би било до размера на обедняването, равняващо се на стойността на реабно потребената за определен период електрическа енергия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора материалноправни въпроси следва да бъдат уточнени в следния смисъл: Налице ли е предвидена възможност в Закона за енергетиката след изменението с ДВ бр.54/12г. крайният снабдител с електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребител при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия? Този въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По него е постановено по реда на чл.290 ГПК решение №111 от 17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., служебно известно на настоящия състав, с което е прието, че с изменението в Закона за енергетиката с ДВ чл.54/12 съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда да тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Поради това следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на решението за проверка на съответствието на изводите на въззивния съд с посоченото решение.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 269,12 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 645 от 03.04.2014г. по в.гр.д. № 297/2014г. на Пловдивски окръжен съд, VII граждански състав.
УКАЗВА на [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 269,12 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: