Р Е Ш Е Н И Е
№ 453
София, 05 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 469 по описа за 2008 година.
С присъда по нохд № 346/07 г. Районният съд–гр. Плевен осъдил подсъдимия Й. С. И. на основание чл.199 ал.1 т.4 вр.с чл.198 ал.1 и чл.54 НК на 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
По жалба на подсъдимия с решение № 132 от 18.06.2008 г. по внохд № 130/08 г. Апелативният съд-гр. Велико Търново изменил присъдата, като намалил определеното наказание на 6 години лишаване от свобода. В останалата част присъдата на ПРС е потвърдена.
Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс. И. , с която се претендира наличието на всички основания по чл.348 ал.1 НПК. Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимия и защитата му. Иска се оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Представят се писмени съображения.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на направените оплаквания.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи:
Жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят оспорва изводите на решаващия съд относно авторството на инкриминираното деяние в негово лице. В тази връзка, изводимо от изложените в жалбата и писмената защита съображения, се претендира при разглеждане на делото да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които опорочават изводите на съда по същество по фактите и поради това се иска връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване по възведеното обвинение.
Възразява се, че водещият разследването е бил предубеден и е имал основание за отвод, в която насока са преценките на жалбоподателя на действията по изземване и връщане на инкриминираната сума пари, неизвършването на разпознаване. Последно посоченото процесуално следствено действие, съгласно чл.169 ал.1 НПК се извършва, когато за изясняване на обстоятелства по делото е необходимо да се потвърди идентичността на лица и предмети. Предвид на конкретните условия, при които е извършено инкриминираното деяние относно време и място, както и на тези свързани със залавянето на извършителя, не без значение и поради това, че събитието е протекло в сравнително кратък период от време, за водещия разследването и съдът не е била налице основната предпоставка на посочената правна норма, а именно да е налице необходимост от потвърждаване на идентичност на лице. Що се касае до изземването на инкриминираните пари предходните инстанции достатъчно ясно са изразили становището си по процесуалната годност на протоколът за личен обиск на подсъдимия, като в съответствие със закона са приели, че той е лишен от такава, поради отсъствието на последващо одобрение от страна на съда. Тук е мястото да се каже, че последното е резултат не на нещо друго, а поради представяне на същия протокол след изтичане на предвидения от закона срок. Връщането на предмета на престъплението, две банкноти с номинал от по 50 евро, на пострадалия, се оспорва от подсъдимия на плоскостта на невъзможността за идентифициране на същите банкноти, възможно също по реда на чл.169 ал.1 НПК. Аналогично с казаното по-горе и по този въпрос не е била налице необходимост за разпознаване. По делото няма данни за серийните номера на притежаваните от пострадалия и подсъдимия банкноти от посочения вид и номинал, което и обуславя отсъствието на предпоставките на чл.169 ал.1 НПК. От друга страна, следва да се обърне внимание на това, че в кръга на основанията за отвод на разследващия орган – по чл.53 ал.1 вр.с чл.47 ал.1-3 вр.с чл.29 ал.1 т.т.1,4-8 и ал.2 НПК, не са включени такива, свързани с конкретни, лични, професионални умения. На основата на казаното по-горе, критичност може да се прояви само спрямо късното представяне на протокола за личен обиск. Това обстоятелство обаче, не може да предопредели извод за предубеденост или заинтересованост пряко или косвено от изхода на делото – чл.29 ал.2 НПК. Известно е, че обстоятелствата от кръга по чл.102 НПК могат да бъдат установявани посредством всички предвидени в закона доказателствени средства, като извършването на личен обиск е само едно от тях.
С писмената защита се възразява срещу отказа на ВТАС да допусне преразпит на св. Д и да замени назначения “от първата инстанция” служебен защитник на подсъдимия – адв. П. Възразява се също, че допуснатите на досъдебното производство нарушения при изземването на инкриминираните по делото пари, при разпити на свидетели пред съдия определят цялото производство като негодно, т.к. не е осигурило необходимите за съдебното разглеждане на делото доказателства, като независимо от централното място на съдебното производство, съдът е бил длъжен да върне делото на прокурора, за да не се обезсмисля значението на досъдебното производство.
За да остави искането на подсъдимия за преразпит на посочените свидетели, ВТАС с определение от 10.06.2008 г., в процедура по чл.327 НПК, достатъчно пространно и детайлно е посочил основанията, поради които е преценил искането като неоснователно. Изложените на същото място съображения на въззивната инстанция не дават основание на ВКС да се съгласи с направената от защитата оценка за неубедителност. Преразпит на свидетели е възможен, когато е необходим или когато с показанията ще се установяват нови обстоятелства. В отправената до ВТАС молба от страна на подсъдимия, не се сочат новите обстоятелства, които подлежат на установяване, а извършените при първоинстанционното разглеждане на делото разпити на същите свидетели не могат да бъдат оценени като формални, повърхностни, неясни/двусмислени, непълни, противоречиви. При това ВТАС правилно е оставил без уважение това искане на подсъдимия по доказателствата.
Що се отнася до искането за замяна на служебния защитник на подсъдимия ВКС намира за необходимо да посочи следните констатации – адвокат П е бил назначаван за служебен защитник на подсъдимия след изпълнение на надлежната процедура за поискване и предоставяне на правна помощ; първоначално същият по силата на постановление на разследващия орган от 12.04.2007 г., е поел защитата на подсъдимия на досъдебното производство (л.47), а по – късно продължил същата пред първата и въззивната инстанции (л.30); в съдебно заседание на 10.10.2007г. в присъствието на подс. Михайлов, адв. В е направил искане за отлагане разглеждането на делото за предоставяне на възможност за обсъждане на споразумение с прокурора, като изрично е заявил, че прави това искане след разговор с подсъдимия, който е изразил становище за сключване на споразумение (л.30). Видно от протокола за същото съдебно заседание, подс. Михайлов не е заел позиция, различна от тази на своя защитник, още по-малко се е противопоставил. В съдебно заседание на 23.11.2007 г. подс. Михайлов е поискал от ПРС да не дава ход на делото и да замени служебния му защитник, т.к. “той ме кара да сключа споразумение, а аз не искам”. По-късно в същото съдебно заседание (л.47) подсъдимият изрично е заявил “ да остане този адвокат да ме защитава”.
При разглеждане на делото, участието на защитник на подсъдимия е било задължително, поради наличието на условията на чл.94 ал.1 т.6 НПК за задължителна защита, в която хипотеза подсъдимият не може да се откаже от назначения му защитник. Друг би бил въпросът ако подсъдимият си упълномощи лично защитник – чл.94 ал.4 НПК, обстоятелство предопределящо отстраняването на служебно назначения защитник от по-нататъшно участие в наказателното производство, каквото не се е случило в хода на настоящото производство. Не се установяват и основанията по чл.91 ал.3 НПК. Иначе казано в случаите на задължителна защита, подсъдимият не може да се откаже от служебно назначения защитник, освен ако сам не си упълномощи друг защитник. Поради това ВТАС правилно е оставил без уважение и това искане на подс. Михайлов.
Възражението на защитата относно наличието на основания за връщане на делото на прокурора е неоснователно. Вече бе посочено, че обстоятелствата от кръга на главния факт на доказване могат да бъдат установявани посредством всички предвидени от закона доказателствени средства. Нещо повече, допуснатите на досъдебното производство съществени нарушения на процесуални правила, на които се акцентира, не могат да бъдат отстранени. По-важното в случая е, че предходните инстанции правилно са извели процесуална негодност на протокола за личен обиск и извършените пред съдия разпити на свидетели, не са включили същите в доказателствената съвкупност, не са ги ценили в рамките на същата и не са изградили изводите си по фактите въз основа на тях.
Изложеното дотук налага извод, че при разглеждане на делото не са допуснати претендираните от подсъдимия и защитата му нарушения на процесуални правила, нито пък други такива, от категорията на абсолютните, за които ВКС следи служебно.
На тази основа, проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наложеното наказание е възможна в рамките на приетото за установено от фактическа страна от ВТАС. Възражението за авторството на деянието е по същество възражение по фактите, което при посоченото дотук, очевидно е неоснователно. Приетите за установени фактически положения относно поведението на подсъдимия предопределят извода за авторството в негово лице като правилен. Съответни на фактите са и изводите по приложимото право.
Определеното на жалбоподателя наказание, след намесата на въззивната инстанция, не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348 ал.5 т.1 НПК, поради което е справедливо. Не са налице условията на института на смекчената наказателна отговорност, като наказанието правилно и индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона, по размер малко над минимума. Наложеното наказание способствува постигането на целите по чл.36 НК, а ВКС не установи основания за неговото намаляване.
Водим от горното на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 132 от 18.06.2008 г. постановено по внохд № 130/08 г. на Апелативен съд-гр. Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: