О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 11.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1970/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 20 от 15.02.2019 г. по в. гр. д. № 187/2014 г. Пловдивският апелативен съд потвърдил решение № 1999 от 09.12.2013 г. по гр. д. № 187/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е уважен предявеният от В. П. П. и Ю. Д. П. срещу К. Т. К. иск за ревандикация на апартамент с идентификатор …………. по КККР на [населено място], основан на две придобивни сделки – дарение и покупко-продажба, и ответникът е осъден да предаде владението върху процесния недвижим имот.
Касационна жалба вх. № 2463/20.03.2019 г. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, срещу въззивното решение, отговарящо на критериите по чл. 280, ал. 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване, е постъпила чрез адв. Г. М. от К. Т. К., с която се иска отмяна на решението като неправилно, като се навеждат и поддържат трите основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В допълнително представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се поддържа това по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
От В. П. П. и Ю. Д. П. като ответници по жалбата не е постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното:
В исковата молба от 27.12.2012 г. ищците, сега ответници по касация, са твърдяли, че по време на брака им съпругът е придобил от касатора и съпругата му С. Г. К., чрез дарение, обективирано в н. а. № .. от 17.11.2008 г., т. …, нот. д. №…/2008 г., 1/3 ид. ч. от ревандикирания апартамент, както и че двамата съпрузи съвместно са придобили от същите лица, посочени като ответници, чрез покупко-продажба, обективирана в н. а. №.. от 21.11.2008 г., т. …, нот. д. № …/2008 г., останалите 2/3 ид. ч. от процесния имот и че въпреки отправяните няколко покани до ответниците, последните не са освободили имота и продължават да го владеят и към момента на предявяване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба. С протоколно определение от 19.09.2013 г. Пловдивският окръжен съд, комуто делото е препратено по подсъдност от Пловдивския районен съд, прекратил образуваното пред него гр. д. № 187/2013 г. по направено заявление за отказ от иска спрямо С. Г. К., за която междувпрочем по делото са налице данни, че е починала на 11.12.2008 г.
С протоколно определение от 14.05.2014 г. делото пред Пловдивския апелативен съд е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на гр. д. № 1219/2014 г. на Пловдивския окръжен съд /първоначално гр. д. № 18487/2013 г. на Пловдивския районен съд/, образувано по исковете на К. К. и сина му Т. К. срещу В. П. с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – липса на съгласие от страна на К. К., както и от вече покойната негова съпруга С. К., за установяване нищожност на дарението на 1/3 ид. ч. и на продажбата на 2/3 ид. ч. от процесния апартамент. С определение от 21.03.2014 г. гр. д. № 18487/2013 г. на Пловдивския районен съд е прекратено и изпратено като родово подсъдно на Пловдивския окръжен съд, пред когото продължило като гр. д. № 1219/2014 г.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът по чл. 108 ЗС срещу К. К. е уважен, от фактическа страна апелативният съд приел за установено осъществяването на двете разпоредителни сделки, с които съпрузите К. изцяло са отчуждили процесния имот в полза на ищеца до размера на 1/3 ид. ч. и в полза общо на двамата ищци – съпрузи, на възмездно основание по време на брака им до размера на 2/3 ид. ч. Прието е за установено още, че дарението е било изповядано лично в присъствието на ответника К. К., като по отношение на съпругата си същият е действал като пълномощник по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието. Прието е, че при покупко-продажбата ищецът В. П. е действал като пълномощник на К. К. и съпругата му, по силата на нотариално заверено като подпис и съдържание пълномощно от К., в лично качество и като пълномощник на С. К., с което изрично е бил овластен да договаря сам със себе си.
Изрично във въззивното решение по преюдициалния въпрос за нищожността на сделките, предмет на отделен съдебен процес, въззивният съд приел, че с решение № 34 от 23.02.2017 г. по гр. д. № 659/2016 г. Пловдивският апелативен съд окончателно е потвърдил решение № 941 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 1219/2014 г. в частта, с която предявените от К. и Т. К. искове за нищожност на дарение на 1/3 ид. ч. от ревандикирания апартамент са отхвърлени. Приел също така, че със същото решение от 23.02.2017 г. Пловдивският апелативен съд обезсилил решение № 941 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 1219/2014 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. К. срещу В. П. иск за нищожност на договора за покупко-продажба до размера на собствената му 1/3 ид. ч. от апартамента поради липса на съгласие, като делото е върнато на друг състав на Пловдивския окръжен съд с указания за конституиране в процеса на съпругата на ответника П. като задължителен другар. Прието е, че при новото разглеждане на делото в частта по иска за нищожността на договора за покупко-продажба до размера на 1/3 ид. ч. от недижимия имот, с решение № 322 от 12.03.2018 г. по гр. д. № 1082/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, влязло в сила на 26.09.2018 г., е отхвърлен окончателно искът за нищожност на покупко-продажбата до размера на 1/3 ид. ч.
На база на така разгледаните доказателства и приетите за установени чрез тях факти, апелативният състав в обжалваното сега решение от правна страна приел, че фактическите състави на дарението на 1/3 ид. ч. и на покупко-продажбата на 2/3 ид. ч. от процесния ревандикиран имот са доказани, поради което искът по чл. 108 ЗС в установителната му част се явява изцяло основателен, след което преминал към разглеждане на претенцията и в осъдителната й част – дали ответникът владее имота, която също намерил за доказана.
При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав намира, че е налице наведеното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Това се налага, за да се провери правилността на решението в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е уважен и до размера на оставащата 1/3 ид. ч. на едно от заявените от ищците основания, а именно договор за покупко-продажба на 2/3 ид. ч. от процесния апартамент, поради несъобразяване на силата на пресъдено нещо на решение № 941/27.05.2015 г. по гр. д. № 1219/2014 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която за нищожен като сключен при липса на съгласие от страна на С. К. е прогласен договорът за покупко-продажба, сключен с н. а. №…/2008 г., за 1/3 ид. ч. от спорния имот.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 20 от 15.02.2019 г. по в. гр. д. № 187/2014 г. Пловдивският апелативен съд.
Указва на касатора К. Т. К. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе и да представи по делото документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 131.82 /сто тридесет и един лв. и 82 ст./ лева, в противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по нея – прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на I-во г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: