О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
гр. София, 17.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2824 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 167 от 16.06.2014г. по в.т.д. № 192/2014г. на Апелативен съд – Варна, с което, след отмяна на решение № 133 от 05.06.2013г. по т.д. № 36/2013г. на Окръжен съд – Добрич, е отхвърлен предявения от касатора срещу Б. А. Д. – П. иск с правно основание чл.627 ТЗ за заплащане на сумата 26 722,68 лева – обезщетение по чл.627 ТЗ за вреди, причинени поради неизпълнение на задължението по чл.626, ал.1 ТЗ да заяви неплатежоспособността на [фирма], формирано като сбор от несъбираеми вземания за цена на доставки по фактури, издадени от праводателя на касатора, [фирма].
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата, Б. А. Д. – П., не представя отговор по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното въззивният съд е приел, че липсва по отношение на ищеца активна материалноправна легитимация по иска с правно основани чл.627 ТЗ, както и пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на задължението на управителя да заяви изпадането на [фирма] в неплатежоспособност и неудовлетворяването на ищеца в производството по несъстоятелност. Обосновано е, че увредени, респ. активно легитимирани по иска, могат да бъдат само кредиторите в производството по несъстоятелност. Когато вземането /част от него/ е останало неудовлетворено в производството по несъстоятелност и последното е прекратено, ведно със заличаване на длъжника от търговския регистър, вземането се погасява по чл.739 ТЗ, като по този начин се формира имуществена вреда в патрумониума на касатора. Изложено е, че нормата на чл.627 ТЗ предполага вземането на кредитора да било предявено и прието в производството по несъстоятелност. В случая по молба по чл.625 ТЗ на ищеца – касатор на 11.05.2010г по отношение на [фирма] е постановено решение по чл.632, ал.1 ТЗ, с определена в него начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2004г., като след изтичане на едногодишният срок по чл.632, ал.2 ТЗ, с решение от 19.10.2011г. на основание чл. 632, ал.4 ТЗ производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на длъжника от търговския регистър. С оглед на това, не е достигната фазата на осребряване на имуществото на длъжника с цел удовлетворяване на кредиторите, но и тази по назначаване на синдик като основен орган на неплатежоспособността, който издирва имуществото на длъжника и попълва масата на несъстоятелност, както и фазата на предявяване на вземанията на кредиторите, от приемането на които, последните придобиват качеството на кредитори на несъстоятелността. Според решаващия състав на апелативния съд, основната причина за това развитие и приключване на производството е именно поведението на ищеца, който е отказал да предплати разноски по чл.629б ТЗ и не се е възползвал от възможността за възобновяването му чрез последващо предплащане на необходимите разноски по движението на процеса. С това свое поведение ищецът едновременно се е лишил от правото да стане кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и е допринесъл за невъзможността да бъде удовлетворен в същото това производство. Недопустимо е кредиторът да установява вземане спрямо несъстоятелния длъжник в друго исково производство, извън предвидения в производството по несъстоятелност ред, и то след заличаването на длъжника като правен субект, като преюдициален факт във връзка с основанието и размера на претендираните от управителя вреди по реда на чл.627 ТЗ. Ако производството по несъстоятелност беше преминало през предвидените в закона фази, то би могло да се стигне и до пълно или частично удовлетворяване на ищеца т.е. до избягване на вредите, чието обезщетяване се иска. Въз основа на тази възможност е направен извод, че липсва пряка и непосредствена връзка между твърдяните вреди и бездействието на управителя по чл.626 ТЗ, каквато изисква разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД, предвид деликтния характер на отговорността по чл.627 ТЗ.
В изложението към жалбата касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните, обуславящи изхода на спора, правни въпроси: „/1/ Само кредиторите с предявено и прието вземане в производството по несъстоятелност ли могат да бъдат легитимирани ищци / в материалноправен аспект/ по иска с правно основание чл.627 ТЗ или текстът урежда отговорност спрямо всички кредитори, увредени от виновното бездействие на лицата по чл.626, ал.2 ТЗ?; /2/ Изключва ли се причинната връзка като елемент от фактическия състав на увреждането по чл.627 ТЗ от факта, че кредиторът – молител в производството по несъстоятелност , при липса на имущество в патрумониума на длъжника, не е предплатил разноски, поискал е постановяване на решение по чл.632, ал.1 ТЗ и след изтичане на срока се е достигнало до постановяване на решение по чл.632, ал.4 ТЗ?; /3/ Допустимо ли е в производството по иск с правно основание чл.627 ТЗ кредиторът по см. на същия текст да установява инцидентно погасеното си със заличаването на несъстоятелния длъжник вземане /чл.739 вр. чл.632, ал.4 ТЗ/, когато твърди, че претърпяната вреда е съизмерима с последното?”. Жалбоподателят поддържа, че по отношение на първите два въпроса е осъществена допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като същевременно се сочи, че по всички въпроси са налице и основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационния контрол.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, предвид следното:
Формулираните от касатора въпроси са обусловили изхода на спора, поради което е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото разрешеният въпрос с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС, дали висящото производство по несъстоятелност е отрицателна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск по чл.627 ТЗ, не се препокрива с поставените от касатора въпроси относно активната материалноправна легитимация на кредитора по иска по чл.627 ТЗ и наличието на причинно – следствена връзка между неизпълнението на задължението по чл.626 ТЗ и причинената на кредитора вреда, съизмерима с неудовлетвореното вземане, в хипотеза на постановено решение по чл.632, ал.4 ТЗ след решение по чл.632, ал.1 ТЗ, не се доказва първата релевирана допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. По тези въпроси няма и изрично произнасяне в представената съдебна практика, поради което липсва и втората релевирана от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. От друга страна, налице е поддържаното в изложението допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне, на основание чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: „Постановяване на решение по чл.632, ал.4 ТЗ след изтичането на едногодишния срок по чл.632, ал.2 от вписване на решение по чл.632, ал.1 ТЗ води ли до липса на активна материална легитимация на кредиторите по иска по чл.627 ТЗ и изключва ли наличието на пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на задължението по чл.626 ТЗ и вредите кредитора, съизмерими с вземането му към заличения по чл.632, ал.4 ТЗ търговец, и може ли това вземане да се установява в производството по чл.627 ТЗ?”.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 534,45 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 167 от 16.06.2014г. по в.т.д. № 192/2014г. на Апелативен съд – Варна.
УКАЗВА на касатора, [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 534,45 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.