Решение №454 от по гр. дело №1224/1224 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 454
 
гр. София, 04.05.2010 год.
 
В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и десета година, в състав:
                                                                       
                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
                                                       ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                           ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
 
като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1224 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 1* от 14.07.2009 год. по гр. д. № 718/2009 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 23.01.2009 год. по гр. д. № 9365/2007 год. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от М. Н. Е., Н. С. Г., Я. Н. К., Р. Н. И., С. Д. Л., С. Н. М. и С. Г. С. срещу А. Т. П. и Ц. Ц. П. иск за предаване на владението на реална част с площ 593.10 кв. м. от имот № 1* по ПНИ на СО „Р”, целият с площ 629 кв. м., находящ се в землището на гр. В., кв. „Г”, м. „Б”, при описаните в решението граници.
Ищците, чрез пълномощника им адв. К. К. , обжалват въззивното решение с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК с оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон с молба за отмяната му и вместо това искът им бъде уважен.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението. С оглед обосноваването му с цитирани и представени решения по конкретни спорове, едното на ВКС по гр. д. № 1033/2007 год., а другото – на Варненския окръжен съд по гр. д. № 234/2009 год. по иск, предявен от тях против други ответници, а не с позоваване на задължителна съдебна практика, следва да се приеме, че поддържаното основание е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Въпросът, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение и който според тях е решен в противоречив смисъл в представената съдебна практика, е този за легитимацията им с представеното решение на поземлената комисия от 1998 год. за възстановяване на собствеността върху спорния имот и недопустимостта на възражението на ответниците да оспорват принадлежността на правото на собственост на наследодателя им към миналия момент, с оглед липсата на такъв спор за материално право между страните.
Ответниците, в представения писмен отговор от пълномощника им адв. Пл. П. , оспорват касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като взе предвид доводите на касаторите относно наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице. Съображенията за този извод са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, въззивният съд е приел, че от събраните доказателства ищците не са установили по безспорен начин, че техният наследодател е придобил собствеността върху имота преди обобществяването му, поради което и не са налице предпоставките за осъществяване на реституцията му по ЗСПЗЗ.
Ищците, сега касатори, са основали правото си на собственост върху спорния имот на решението на поземлената комисия № 574 от 7.12.98 год., с което е признато на наследниците на С. К. правото на собственост в съществуващи стари реални граници на лозе от 1 дка в м. „С” – Г. , находящ се в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който според тях попада с площ от 593 кв. м. в имот № 1* по ПНИ и за който ответниците се легитимират като собственици на основание покупко-продажба с нот. акт от 1977 год. От представените скици-извлечение от помощния план и план на новобразуваните имоти и заключенията на техническите експертизи идентичността на възстановения имот не е категорично установена с оглед липсата на описанието му с границите в решението на поземлената комисия и непълнотата в разписния лист към кадастралния план .
Ответниците са възразявали относно принадлежността на правото на собственост върху спорния имот в лицето на наследодателя на ищците, срещу което възражение последните са поддържали наличие на давностно владение от наследодателя им в периода 1938 год. до 1958 год. с ангажиране на свидетелски показания. Този довод въззивният съд е приел за неоснователен, тъй като твърдяното придобивно основание на наследодателя не е установено от събраните гласни доказателстав, поради което и направил извод, че ищците не са установили материалноправната си легитимация.
Произнасянето по възражението на ответниците относно принадлежността на правото на собственост в лицето на наследодателя на ищците преди коопериране на земята е обусловило и извода на съда по възникналия спор, поради което и това е релевантният за решаването му въпрос. Дали и доколко е допустимо то, при положение, че ответниците не са заявили такива права към миналия момент, а обосновават своето право на основание покупко-продажба с нот. акт от 1977 год., е въпросът, по който в приложеното решение от 17.01.2008 год. по гр. д. № 1033/2007 год. ВКС е възприел различно разрешение – с такова възражение за неправилно възстановяване от поземлената комисия на правото на собственост върху имот, който не е принадлежал на наследодателя на заявителя, всъщност се повдига спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, каквато претенция ответниците нямат правен интерес да предявят, с оглед поддържаното от тях основание за придобиването на имота.
Именно в противоречие с посоченото решение на ВКС е въпросът, по който въззивният съд се е произнесъл, за да обоснове извода за неоснователност на ревандикационния иск, вместо да се произнесе по въпроса за действието на представеното решение на поземлената комисия, в което имотът не е индивидуализиран, с оглед параграф 4к ПЗР на ЗСПЗЗ /Д. в. бр. 98/97 год./. В подкрепа на този довод е и представеното от касаторите въззивно решение от 20.05.2009 год. по гр. д. № 234/2009 год. на Варненския окръжен съд, както и утвърдената съдебна практика.
Горните съображения мотивират извода за наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 14.07.2009 год. по гр. д. № 718/2009 год. на Варненския окръжен съд, по подадената от М. Н. Е., Н. С. Г., Я. Н. К., Р. Н. И., С. Д. Л., С. Н. М. и С. Г. С., чрез адв. К. К. , касационна жалба против него.
Указва на касаторите да внесат държавна такса в размер на 45 лв. по сметка на ВКС и представят в едноседмичен срок от съобщението вносния документ, след което делото се докладва на Председателя на ІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: