Р Е Ш Е Н И Е
№ 455
гр. София, 01.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и с участието на прокурор ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1501/2015 г. по описа на ВКС, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на частните обвинители и граждански ищци М. А. Д. и И. М. Д. и жалба на адв. И., адв. И.-Г. и адв. К., повереници на частните обвинители и граждански ищци В. Д. М., А. Я. М., С. Я. М., Р. Я. М., С. С. Н. и Т. С. Ш., срещу решение № 227 от 07.07.2015 г. на Софийския апелативен съд (САС), наказателно отделение, 3 състав, постановено по ВНОХД № 76/2015 г. по описа на същия съд.
В касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци М. Д. и И. Д. са развити доводи за неправилност, необоснованост на атакувания съдебен акт и допуснати при постановяването му съществени нарушения на процесуалните правила, като към ВКС е отправено искане за осъждане на подсъдимия П. Ч. по обвиненията, за които е бил оправдан – по чл. 131, ал. 1, т. 9, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК. В жалбата се твърди, че въз основа на неправилно приетата фактическа обстановка съдът направил необосновани правни изводи, че пострадалите М. Д., И. Д. и Я. М. били простреляни от подсъдимия при условията на неизбежна отбрана, тъй като и в трите случая спрямо личността му нямало реално, непосредствено и противоправно нападение. Прострелването на М. Д. станало извън двора на подсъдимия – на улицата пред портите, без подсъдимият да е бил реално нападнат по какъвто и да е начин. Неправилен бил и изводът на съда, че вторият прострелян И. Д. влязъл в имота на подсъдимия, за да отмъсти за нараняването на баща си. Той не бил въоръжен, не нападнал с изненада (въоръженият подсъдим наблюдавал влизането му от прозореца), не дал никакъв повод на подсъдимия да предприема действия за защита. Липсвала и угроза от нарастваща агресивност на събираща се пред имота на Ч. тълпа, тъй като към момента на прострелването на И. Д. там все още нямало група от хора.
С допълнение към касационната жалба от 17.08.2015 г. жалбоподателите М. Д. и И. Д. конкретизират оплакванията си срещу въззивното решение като възражения за наличие на касационните поводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и коригират искането си към ВКС, като молят да се отмени съдебния акт в потвърдените оправдателни и гражданскоотхвърлителни части на първоинстанционната присъда и да се върне делото за ново разглеждане в тези части.
С касационната жалба на адв. И., адв. И.-Г. и адв. К., повереници на частните обвинители и граждански ищци В. М., А. Я. М., С. М., Р. М., С. Н. и Т. Ш. (последните две лица, встъпили в правата на починалата в хода на наказателното производство частна обвинителка и гражданска ищца А. А. М. като нейни наследници) са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК по отношение на решението на САС в частта му, с която е потвърдена първоинстанционната присъда в частите относно оправдаването на подсъдимия П. Ч. по обвинението за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК (за убийството на Я. С. М.) и относно отхвърлянето на предявените срещу подсъдимия граждански искове. Към ВКС е отправено искане на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Претендира се, че въззивният съд в нарушение на материалния закон е приел хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК при умъртвяването на починалия Я. М.. Това възражение е мотивирано със съображения за погрешно възприета фактическа обстановка, неправилна интерпретация на едни доказателства, игнориране на други и несъобразяване на трайната съдебна практика по въпросите на института на неизбежната отбрана. Жалбоподателите твърдят, че убийството на Я. М. било извършено внезапно и непосредствено, без от негова страна по какъвто и да е начин да е било осъществено противоправно нападение срещу подсъдимия Ч.. Констатацията на съда, че при влизането в къщата му пострадалият носел „вила или лопата”, била неправилно изведена въз основа на предположения. В тази връзка са оспорени кредитираните от съда показания на починалата свидетелка З. А., тъй като не били подкрепени от други доказателства, а били игнорирани останалите, установяващи различни от приетите от САС факти. Подобен предмет не бил намерен на местопроизшествието след прострелването, а свидетелите И. М. и М. С. не сочели убитият да е влязъл с други хора в клуба, където е било извършено деянието, и да е бил въоръжен. Дори пострадалият да е носел „вила или лопата”, то нямало никакви данни за намерението му да ги използва, с оглед на което поверениците твърдят, че залегналата в съдебния акт фактология се основавала на недопустими предположения. Предвид липсата на реално, непосредствено и противоправно нападение от страна на пострадалия Я. М., процесуалните представители на частните обвинители и граждански ищци М., Н. и Ш. считат, че нямало основания за приложение на института на неизбежната отбрана, като правните изводи на съда в тази насока били неверни, противоречиви и неясни. С решението на САС недопустимо се обосновавала законността на подсъдимия да стреля във всеки един момент по всеки, намиращ се в къщата му, включително и да застреля всички, струпали се в двора му хора от ромски произход, като се създавало усещане за предубеденост и заинтересуваност на съда по отношение на конфликтни ситуации между българи и роми.
Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е мотивирано с доводи за противоречие между въззивното решение и първоинстанционната присъда относно правното основание за оправдаване на подсъдимия Ч. по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК предвид обстоятелството, че на основание чл. 338 от НПК първоинстанционната присъда била изцяло потвърдена. В мотивите на атакуваното решение обаче САС развил теза за наличието на хипотезата на неизбежна отбрана, докато в първоинстанционната присъда подсъдимият бил признат за невинен поради недоказаност на авторството на деянието по несъмнен начин. Вътрешното убеждение на въззивния съд било опорочено, тъй като от една страна съдебният състав изцяло се солидаризирал с установената от окръжния съд фактическа обстановка, а от друга страна – приел различни фактически положения във връзка с авторството на деянието, а това довело до противоречие и неяснота в правните изводи – дали оправдаването на подсъдимия се основавало на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НК или на неустановено авторство на престъплението. Като съществени нарушения на процесуалните правила в касационната жалба са изтъкнати още твърдения за нарушения на чл. 303, ал. 1, чл. 107, ал. 3 и ал. 5, чл. 339 от НПК.
Срещу подадените касационни жалби на частните обвинители и граждански ищци е постъпило писмено възражение от адв. С. И., защитник на подсъдимия П. Ч..
В съдебно заседание на ВКС жалбоподателите частни обвинители и граждански ищци И. Д., М. Д., В. М., Р. М., С. Н., Т. Ш. се явяват лично заедно с поверениците си адв. П. (за И. и М. Д.) и адв. И. и адв. И.-Г. (за всички останали частни обвинители и граждански ищци, включително и за неявилите се редовно призовани С. М. и А. Я. М.). Жалбоподателите и техните повереници поддържат касационните жалби по подробно изложените в тях съображения.
Подсъдимият П. Ч., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Неговите защитници адв. С. И. и адв. Анадолска считат жалбите на частните обвинители и граждански ищци за неоснователни и молят ВКС да остави в сила въззивното решение на САС. По делото са представени писмени бележки от адв. Анадолска.
Представителят на ВКП дава заключение, че касационните жалби са неоснователни, тъй като въззивният съд законосъобразно е приложил задължителните указания на ППВС № 12/73 г.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 16 от 13.06.2013 г., постановена по НОХД № 576/2011 г., Софийският окръжен съд (СОС), НО, VІІІ състав, е признал подсъдимия П. И. Ч. за невинен в това, че на 23.08.2008 г. в [населено място] причинил на М. А. Д. лека телесна повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по начин и със средство, опасно за живота на мнозина – чрез произвеждане на изстрел с пистолет „М.”, поради което и на основание чл. 304, пр. 6 от НПК, вр. чл. 12, ал. 1 от НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 9, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Предявеният на основание чл. 45 от ЗЗД от гражданския ищец М. Д. против подсъдимия граждански иск в размер на 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е бил отхвърлен като неоснователен.
С присъдата подсъдимият Ч. е бил признат за невинен и в това, че на 23.08.2008 г. в [населено място] направил опит умишлено да умъртви И. М. Д. по начин и със средство, опасно за живота на мнозина – чрез произвеждане на изстрел с ловна пушка, поради което и на основание чл. 304, пр. 6 от НПК, вр. чл. 12, ал. 1 от НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Предявените на основание чл. 45 от ЗЗД от гражданския ищец И. Д. против подсъдимия граждански искове в размер на 100 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и в размер на 3 000 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, са били отхвърлени като неоснователни.
Съдът е признал подсъдимия Ч. за невинен и в това, че на 23.08.2008 г. в [населено място] умишлено умъртвил Я. С. М. по начин и със средство, опасно за живота на мнозина – чрез произвеждане на изстрел с ловна пушка, поради което и на основание чл. 304, пр. 4 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК. Предявените на основание чл. 45 от ЗЗД от гражданските ищци В. М., С. М., Р. М., А. Я. М., А. А. М. против подсъдимия граждански искове в размер на по 150 000 лева всеки, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, са били отхвърлени като неоснователни.
Подсъдимият П. Ч. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 339, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК (ред. изм. ДВ, бр. 92 от 2002 г.), като му е било определено наказание две години лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, а на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е било наложено общо наказание по определените с присъдата по НОХД № 576/2011 г. по описа на СОС и с присъда по НОХД № 8337/2009 по описа на РС – гр. София (седем месеца лишаване от свобода), а именно лишаване от свобода за срок от две години, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.
На основание чл. 189, ал. 4 от НПК в тежест на подсъдимия са били възложени разноските по делото в размер общо на 1 602.12 лева.
По протест и жалби на частните обвинители и граждански ищци и на подсъдимия против първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 1154/2013 г. по описа на САС, като с присъда № 27 от 09.06.2014 г. присъдата на СОС е била отменена в оправдателните части и в гражданскоотхвърлителните части, а подсъдимият Ч. е бил признат за виновен и осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 9, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, на шестнадесет години лишаване от свобода за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и на седемнадесет години лишаване от свобода за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК, а в частта относно престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК присъдата на СОС е била потвърдена. С новата присъда първоинстанционният съдебен акт е бил изменен в частта относно приложението на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като на подсъдимия Ч. е било наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от седемнадесет години, увеличено на основание чл. 24 от НК на деветнадесет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С въззивната присъда подсъдимият Ч. е бил осъден да заплати на гражданските ищци суми, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както следва: 5 000 лева на М. Д., 70 000 лева на И. Д., 100 000 лева на В. М., 80 000 лева на С. М., 80 000 лева на Р. М., 80 000 лева на А. Я. М., 80 000 лева на С. Н. и Т. Ш. (наследници на А. А. М.), като до пълните им предявени размери гражданските искове са били отхвърлени. Първоинстанционната присъда е била изменена и в частта за разноските, като подсъдимият е бил осъден да заплати в полза на държавата сумите от 14 175.38 лева – разноски по водене на делото и 19 800 лева – държавни такси върху уважените части на гражданските искове.
С решение № 365 от 23.01.2015 г. по н. д. № 1250/2014 г. по описа на ВКС, НК, ІІІ н.о., образувано по жалба на защитниците на подсъдимия П. Ч., новата въззивна присъда на САС е била отменена, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на САС.
Второто въззивно производство по ВНОХД № 76/2015 г. по описа на САС, НО, 3 състав, е приключило с решение № 227 от 07.07.2015 г., предмет на настоящата касационна проверка, с което присъда № 16 от 13.06.2013 г. по НОХД № 576/2011 г. по описа на СОС, е била изменена единствено в частта за разноските, като подсъдимият е бил осъден да заплати сумата от 1 973.96 лева, а в останалите части на основание чл. 338 от НПК първоинстанционният съдебен акт е бил потвърден.
Касационните жалби на частните обвинители и граждански ищци М. Д. и И. Д. и на поверениците на частните обвинители и граждански ищци В. М., А. Я. М., С. М., Р. М., С. Н. и Т. Ш. против решението на САС по ВНОХД № 76/2015 г. са допустими – подадени от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 3 и т. 4 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК.
Разгледани по същество, касационните жалби на частните обвинители и граждански ищци са неоснователни.
Въз основа на съдържанието на инкорпорираната доказателствена маса въззивният съд е извел следните основни фактически положения, относими към преценката на обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия П. Ч. (л. 12 – л. 16 от решението по ВНОХД № 76/2015 г. по описа на САС):
През 2007 г. подсъдимият закупил в ромската махала на [населено място], кв. Изток, [улица], дворно място с едноетажна тухлена постройка, където развивал търговска дейност – открил магазин за хранителни стоки и компютърен клуб.
Пострадалият М. Д., заедно със съпругата си св. В. Д. и семействата на синовете им пострадалия И. Д. и св. Ф. Д., обитавали съседния имот. Имотите били разделени с тухлен зид с височина около 1.70 м.
Тъй като разбрал, че св. М. Д. „закача” св. Б. С., която работела в компютърния клуб, на 23.08.2008 г. сутринта около 9:00 ч. – 9:30 ч. подсъдимият Ч. предупредил св. М. Д. да не влиза повече в магазина му. Двамата се скарали, при което подсъдимият заплашил пострадалия М. Д., че ще го гръмне.
През деня свидетелите Д., третият пострадал Я. М. и синовете му свидетелите Р. и С. М. заедно с други лица се почерпили в дома на св. Р. М. по повод рождения ден баща му, като употребили голямо количество алкохол.
След празненството, към 18:00 ч., свидетелите Д. си тръгнали. Минавайки покрай имота на подсъдимия, пострадалият М. Д. го видял в двора и започнал да го псува по повод сутрешното спречкване между тях и да му се заканва да престане „да командва”. Той и синовете му отишли до дома си, след което се върнали пред портата на подсъдимия въоръжени. Св. М. Д. носел голям нож, св. И. Д. – вила, а св. Ф. Д. – секира. Тримата псували подсъдимия и му се заканвали. В това време в двора на подсъдимия Ч. влязъл св. М. Ж. (с прякор „М.”), който пък се връщал от годеж в махалата и пътят му минавал покрай имота на Ч.. Той направил забележка на Д., че като комшии не следвало да се разправят, но те продължили да ругаят подсъдимия, а след отправената забележка – и св. М. Ж.. Пострадалият М. Д. заплашил подсъдимия, че „ще го трепе и няма да му даде да командва”, като заедно със св. И. Д. и св. Ф. Д. влезли в двора на Ч.. Тримата започнали да настъпват към подсъдимия, който извадил незаконно притежаван пистолет „М.” 9х18 мм. и възпроизвел с него два предупредителни изстрела. Понеже Д. продължили да напредват, подсъдимият Ч. насочил оръжието в краката на пострадалия М. Д. и стрелял в него от разстояние около 3 м., като го улучил в десния крак, причинявайки му лека телесна повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в огнестрелно нараняване по външната повърхност на дясното бедро, без нараняване на кости и големи кръвоносни съдове. След изстрела срещу св. М. Д. подсъдимият стрелял още два пъти в земята, за да предотврати нападение от страна на синовете на пострадалия. Стреснати от стрелбата, Д. напуснали двора му, а подсъдимият се прибрал в къщата си.
Междувременно на връщане от годежа покрай имота на подсъдимия минал св. В. Ж., син на св. М. Ж., който видял баща си в двора и отишъл при него. Пред къщата започнали да се стичат въоръжени с колове, ножове и селскостопански сечива хора, които чули изстрелите и разбрали за раняването на пострадалия М. Д.. Събрали се около 30 – 40 човека, които крещяли, отправяли заплахи и закани за разправа, замеряли къщата с камъни и бутилки. През дувара, разделящ имотите на Ч. и Д., „прелетяли” различни предмети – кирка, брадва, шишета. Свидетелите Ж. си тръгнали, изплашени от навлизащата в двора гневна група, която проявявала агресия и към тях.
В същото време св. И. Д. отново се върнал в двора на подсъдимия, като прескочил тухления зид между имотите и се насочил към къщата на подсъдимия Ч.. Последният го видял от прозореца на компютърния клуб и при приближаването му го прострелял в областта на главата от близко разстояние с друго също незаконно държано оръжие – ловна пушка двуцевка, марка „ИЖ”, модел 26 Е, № Ю …., 12 кал., с успоредни цеви и рязан дървен приклад, снарядена със сачми 7-ми номер, предназначени за лов на дребни животни. Сачмите и части от концентратора попаднали в челюстта и шията на пострадалия И. Д., който успял да излезе на улицата и там припаднал. Впоследствие св. Щ. А. го транспортирал с лекия си автомобил във ФСМП – И., където му била оказана медицинска помощ. Пострадалият И. Д. получил огнестрелно нараняване в областта на дясната половина на лицето – дясното рамо на долната челюст и външната повърхност на дясната половина на шията – с многофрагментно счупване на долната челюст в областта на дясната половина и десния ставен израстък, които увреждания му причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, и без оказаната медицинска помощ са щели да доведат до смъртен изход.
При бързо разпространяващата се информация за конфликта множеството хора пред имота на подсъдимия Ч. нараствало и враждебността му се засилвала. Няколко човека, между които пострадалият Я. М. с вила или лопата в ръце, св. Ф. Д., въоръжен със секира, и друго неустановено лице с нож, нахлули в къщата. В стаята, където се намирали компютърните конфигурации, подсъдимият Ч. прострелял Я. М. в областта на гърдите с ловната пушка. Причиненото на пострадалия огнестрелно нараняване на гръдния кош с увреждане на жизнено важни органи (бял дроб и аорта) довело до смъртта му.
Св. С. М., син на пострадалия Я. М., заедно с майка си св. В. М., изнесли тялото на пострадалия от къщата и го оставили на входа на двора.
Подсъдимият Ч., окървавен и ранен, и св. Й. Б., с която той съжителствал на съпружески начала, останали в къщата, заключени в една от стаите.
За възникналия инцидент постъпил сигнал в РПУ – И., като около 19:30 ч. на местопроизшествието пристигнали служители на полицията св. Я. К. и негови колеги, които се опитали да предотвратят саморазправата с подсъдимия и погрома на имуществото му. Тълпата обаче се разрастнала неимоверно – няколкостотин човека, които хвърляли павета, камъни, бутилки с бензин и парцали, коктейли „М.” и запалили автомобила на подсъдимия и покрива на къщата. Ескалацията на агресията на множеството наложила включване на полиция от градовете К., Е. П., С.. Подсъдимият Ч. и св. Б. тайно били изведени през страничен прозорец, който не се виждал откъм улицата, скрили ги във външна тоалетна в съседен двор, а след това ги натоварили в полицейски джип, като впоследствие ги откарали за оказване на медицинска помощ във Военна болница в [населено място].
Тъй като поведението на тълпата станало неконтролируемо, полицаите се оттеглили. Неустановени лица от насъбралото се множество разграбили стоката от хранителния магазин и компютрите, изпочупили вратите, прозорците и всички вещи в къщата. Огнестрелните оръжия – пистолетът „М.” и ловната пушка – били изнесени от местопроизшествието.
На 24.08.2008 г. дете от ромски произход оставило до гумата на автомобила на св. Б. А., общински съветник в [населено място] и зам. областен председател за София област от партия „Е.”, плик, в който бил поставен пистолет „М.” с патрон в цевта, пълнител с шест патрона, заглушител, пет броя патрони за ловно оръжие кал. 12-70, снарядени със сачми № 7, които вещи свидетелят предал на разследващите органи. Същия ден св. Б. Д. предала с протокол за доброволно предаване ловната пушка, като обяснила, че след прострелването на Я. М. взела пушката от къщата на подсъдимия и я скрила в дома си.
Преди да отговори поотделно и конкретно на поставените с касационните жалби възражения, настоящият съдебен състав намира за необходимо да изложи общ коментар по отношение на дейността на въззивния съд по събиране, проверка и оценка на относимите към предмета на доказване по чл. 102 от НПК доказателствени материали. В тази насока следва да се отчете, че съставът на САС с основание е разгледал конфликта като цялостен динамичен процес, въпреки наличието на три относително самостоятелно обособени етапа – прострелванията на пострадалите М. Д., И. Д. и Я. М.. Спецификата на казуса се корени в това, че макар и отделни, трите деяния са свързани помежду си и взаимно се обуславят, поради което делото не може да бъде правилно решено, ако трите инцидента се разглеждат изолирано едно от друг. Затова в отменителното решение № 365 от 23.01.2015 г. по н. д. № 1250/2014 г. по описа на ВКС, ІІІ н. о. изрично е изтъкната необходимостта от съвкупна оценка на фактите, че инкриминираните деяния са били осъществени непосредствено едно след друго, в сравнително кратък времеви отрязък, като всяко следващо е било своеобразно продължение на предходното. Като процесуален недостатък на отменения въззивен съдебен акт по ВНОХД № 1154/2013 г. по описа на САС ВКС е посочил именно игнорирането на взаимната връзка между трите инцидента, който факт е оценен като съществено значим за правилното разкриване на фактическата обстановка. Съгласно указанията на ВКС при повторното разглеждане на делото е изяснена цялостната картина на събитието, като не е допусната едностранчива интерпретация на фактите и е избегнато изолирано обсъждане на етапите на конфликта сами за себе си, без оглед на фактическата и логическа съгласуваност помежду им. След внимателна и изчерпателна преценка на всички релевантни обстоятелства – конкретния повод за разпрата, участващите в конфликта страни – пострадалите М. Д., И. Д., Я. М. и техните близки, от една страна, и на подсъдимия Ч., от друга страна, на всяко от действията на участниците и на последователността при осъществяването им във времето – въззивният съд е пресъздал фактологията на конфликта вярно и законосъобразно от процесуална гледна точка. Това се отнася и до фактическите констатации на САС относно момента, в когато се е събрало множеството от хора, предприели активни действия срещу имуществото и физическата неприкосновеност на подсъдимия Ч.. Необходимостта от установяване на въпросното обстоятелство също е изрично подчертана в отменителното решение по н. д. № 1250/2014 г., като при повторното разглеждане на делото указанията на ВКС са изпълнени и в тази насока.
Следващата особеност на настоящия казус е, че разкриването на фактологията на случилото се на 23.08.2008 г. е било в значителна степен усложнено от изключителната противоречивост на събраните доказателствени материали. Сред тях безспорно приоритетно значение за правилното решаване на делото имат гласните доказателствени средства. В конкретния случай въпреки наличието на множество свидетели, няма независим обективен очевидец, който да е възприел непосредствено и последователно поведението на подсъдимия Ч. и на пострадалите Д. и М. и да описва изчерпателно всички етапи в развитието на конфликта. Стресовата ситуация, бързината на развитието на събитията, навлизането на по-голям брой лица в двора на подсъдимия и включването им в сблъсъка, крайната превъзбуденост на участниците в тълпата, много от които са били повлияни от алкохол, са обстоятелства, които не са позволили целенасочено концентриране на вниманието на никой от свидетелите върху конкретните действия на основните участници в конфликта. Повечето свидетели са проследили събитията в различни времеви отрязъци. Били са ситуирани на различни места, откъдето са имали различна видимост към местопроизшествието. Емоционалното им състояние естествено е оказало влияние на реакциите, наблюдателността и точността на възприятията им. Тъй като са забелязали отделни моменти от инцидента, свидетелите неизбежно установяват само изолирани фрагменти от обстановката. Дори и лицата, които заедно са наблюдавали събитията не възпроизвеждат еднозначно данните относно точното местонахождение и поведение на пострадалите и подсъдимия непосредствено преди, по време и веднага след трите отделни етапи от конфликта, а част от свидетелите въобще не са имали лични наблюдения, а са разбрали за случилото се от други лица. От значение е и фактът, че след раняването на пострадалия М. Д. гневът и агресията на местната общност непрекъснато са ескалирали. След умъртвяването на пострадалия Я. М. се е развихрил масов погром от страна на тълпата, като конкретните действия на отделните лица, повечето от които неидентифицирани, не са могли да бъдат уточнени. Това обстоятелство обяснява стремежа на свидетелите да депозират възприятията си за случката, омаловажавайки собственото си и на своите близки неприемливо поведение.
От друга страна, показанията на лицата, по отношение на които съдебните състави са приели, че безспорно са имали преки възприятия от конфликта – от една страна, свидетелите М., И. и Ф. Д., С. и Р. М., и от друга страна, свидетелите Б., М. и В. Ж. – не само диаметрално се противопоставят една на друга по съдържание като основни групи с различна насоченост, но не кореспондират напълно помежду си в рамките на една и съща група, като дори показанията на едно и също лице, депозирани при различни разпити, не са тъждествени.
Въззивният съд внимателно е отчел отрицателното въздействие на описаните фактори (л. 17 от атакуваното решение), като ясно е изяснил критериите, въз основа на които е ценил гласните доказателствени средства. В атакувания съдебен акт е пресъздадена достоверна картина на деянията, като е използван законосъобразен подход – внимателна съпоставка между твърденията на отделните свидетели и съзвучието им в контекста на общата съвкупност на доказателствените материали. Съдът последователно е проверявал дали и доколко по съдържание разкритите от съответния свидетел фактически данни по съдържание кореспондират на останалите събрани по делото доказателства. При заключение, че показанията на даден свидетел в цялост или в някои техни части противоречат и остават изолирани и неподкрепени от други доказателствени материали, съдът ги е отхвърлял и не ги е използвал за достоверен източник на информация за деянието. Когато пък е констатирал съответствие между гласните доказателствени средства и обективните факти, установени при извършените огледи и експертизи, същите са били кредитирани.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че въззивният съд е осъществил предмета на доказване съгласно указанията в отменителното решение на ВКС по н. д. № 1250/2014 г. по описа на ВКС, ІІІ н. о., без да допуска съществени процесуални нарушения, като по повод доказателствената му дейност не могат да бъдат отправени упреци.
І. Относно жалбата на М. А. Д. и И. М. Д..
На първо място, определяйки обхвата на касационната проверка, настоящият съдебен състав констатира, че с тази жалба решението на САС недопустимо е атакувано изцяло, въпреки че частният обвинител и граждански ищец М. Д. се явява пострадал по смисъла на чл. 76 и чл. 84 от НПК единствено от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 9, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, а И. Д. – от престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Правото на обжалване е част и проявна форма на правото на защита, поради което съществуването му всякога предпоставя накърнен правен интерес. Само прокурорът може да протестира съдебния акт както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия (чл. 349, ал. 2 от НПК). Гражданите – страни в процеса, встъпили в процеса в защита на своите собствени права и законни интереси, не разполагат с процесуални средства за защита на чужди права, нито са правно задължени да отстояват публичния интерес на държавата. От това положение, утвърдено от разпоредбата на чл. 349, ал 3 от НПК, следва, че „останалите страни”, включително частните обвинители и гражданските ищци, могат да обжалват съответния съдебен акт, само когато и единствено в частите му, с които са накърнени собствените им права и законни интереси. Ако техните жалби надхвърлят така очертаните рамки и се отнасят до въпроси, свързани с наказателната или гражданската отговорност на други страни, освен самите тях, волеизявленията им в тези части не пораждат правно действие.
С оглед изложеното ВКС прие, че следва да стесни обхвата на общата жалба на двамата жалбоподатели М. и И. Д., насочена срещу атакуваното решение на САС в цялост. Жалбата им следва да бъде разгледана само в частите, в които за всеки от касаторите поотделно е налице правен интерес от обжалване – по отношение на М. Д. само за възраженията срещу въззивния съдебен акт в частта му, касаеща престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 9, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, а по отношение на И. Д. единствено в частта за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, както и в съответстващите граждански части, с които първоинстанционната присъда е потвърдена относно отхвърлянето на предявените от М. Д. и И. Д. граждански искове против подсъдимия Ч..
На второ място, за да се изключи опасността от произнасяне по невъзведени в закона касационни основания ВКС счита за необходимо изрично да обсъди касационната жалба на касаторите Д. и от гледна точка на съдържанието на формулираните в нея оплаквания срещу атакувания съдебен акт на САС.
На л. 2 от жалбата са релевирани доводи за „неправилност” и „необоснованост” на атакувания съдебен акт, на които касационната инстанция не дължи отговор. Тези аргументи на касаторите Д. по съдържание са насочени срещу правилността на фактическите констатации на съда, въз основа на които са формирани изводите за отсъствието на съответните обективни и субективни елементи на инкриминираните по отношение на подсъдимия П. Ч. престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 9, вр. чл. 130, ал. 1 от НК (касаещо частния обвинител М. Д.) и по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК (касаещо частния обвинител И. Д.). Преценката за фактическа необоснованост е извън правомощията на касационната инстанция, тъй като не съставлява самостоятелен касационен повод по чл. 348, ал. 1 от НПК. ВКС многократно и последователно е изтъквал в решенията си, че проверява единствено юридическата правилност на съответните контролирани съдебни актове с оглед на изложената в тях фактическа обстановка, без да преценява нейната правилност и да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело. При касац