Р Е Ш Е Н И Е
№ 455
София, 14.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 13 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1654 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Б. Н. против решение от 25.01.2008г., постановено по гр.д. № 733/2007г. на К. окръжен съд, с което е оставено в сила решението, постановено по гр.д. № 2381/2006г. на К. РС. С последното е отхвърлен иска по чл. 13, ал.8 от ЗВСГЗГФ против О. К. , да се признае за установено, че към момента на одържавяване на горите – 1947г. наследодателят му И. С. Б. , починал 1953г. е бил собственик на пет горски имота в землището на с. Г., а именно борова гора от 1,5 дка в м.”С” при граници махала “Б”, дере, път и държавна гора, борова гора с площ 1 дка в м.”Н” при съседи път, дере и от две страни държавна гора, букова гора от 2,5 дка в м.”Г” при граници от две страни дере, път и държавня гора, букова гора с площ 0,2 дка в м.”К” при граници от две страни дере, И. И. Н. и държавна гора и бивше пасище, сега гора с площ 0,500 дка в м.”Н” при съседи път, дере и от две страни държавна гора.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в не обсъждане на събраните доказателства и необоснованост.
Ответникът по касация О. К. не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на К. окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови обжалваното решение, К. окръжен съд е приел, че от гласните доказателства не се установява наследодателят на ищеца И. С. Б. да е придобил процесните имоти по давност, упражнявайки собственически права по отношение на тях в периода от 1924 до 1947г.
Решението е неправилно, защото въззивната инстанция не е изпълнила задължението си да разгледа като втора инстанция по същество спора , да формулира самостоятелни изводи от събраните доказателства. Съдът се е ограничил само да изложи изводите на РС, без да обсъди по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства от РС, съгласно изискването в чл. 188 от ГПК /отм/ Събраните пред въззивната инстанция гласни доказателства са обсъдени от окръжния съд в едно изречение. И двете инстанции по същество не са изследвали въпроса кога и въз основа на кой закон за горите са национализирани процесните гори, не е обсъдено записването им в емлячния регистър на името на наследодателя през 1949г. Вярно е, че е оспорено у-ние № 172/25.10.2006г., но оспорването касае само допълнително вписаните от кмета на селото граници. Факта на записването на горите по партидата на наследодателя в емлячния регистър от 1949г. не се оспорва. СТЕ е установила наличието на реални граници на тези имоти. Същевременно те са възстановени на О. К. по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ като части от гори с по-голяма площ. Това решение подлежи на косвен съдебен контрол в исковото гражданско производство относно наличието на предпоставките за възстановяване право на собственост върху същите гори на О. К. . Съдебното решение в производството по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ не обвързва ищеца, защото той не е бил страна в него. Обстоятелството, че не е обжалвано решението, с което е посочено, че признатите му за възстановяване гори ще се реституират в нови реални граници не е пречка за успешно провеждане на иска по чл. 13, ал.8 от ЗСПЗЗ, ако се установи, че наследодателят на ищеца е бил собственик на процесните земи на наведеното основание придобивна давност. Наличието на спор за материалното право е установен от писмото, изпратено от ОСЗГ № Г-4511/07.10.2005г., от което се установява, че петте горски имота, признати за възстановяване на ищеца са възстановени на О. К. .. Нейните права обаче също са установени в производство по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ. Времето на постановяване на всяко от двете решения по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ за наследодателят на ищеца и за ответната страна е без значение. В настоящото състезателно исково производство съдът следва да изследва въпроса към кой момент, т.е. по кой закон са одържавени процесните пет горски имота и кой е бил техен собственик към този момент. Въззивният съд не е изложил мотиви на какво основание приема, че О. е придобила правото на собственост върху тях. По приложеното адм.д. № 1897/2000г. са представени протоколи по чл.3 от ЗГ от 1904г./отм/, които установяват само владение от О. , което съгласно същия текст означава кой се ползва от гората и я пази, но то не е равнозначно на право на собственост, тъй като общините могат да ползват гори на различни основания, а съгласно пар.5 от ЗВСГЗГФ “не се възстановява вещно право на ползване, предоставено на физически и юридически лица и общини преди влизането в сила на Закона за стопанисване и ползуване на горите (обн., ДВ, бр. 71 от 1948 г.; изм., бр. 270 от 1950 г.; отм., Изв., бр. 89 от 1958 г.), в т. ч. „балталъци“, „къшлаци“ и „яйлаци“.
По изложените съображения, въззивното решение е неправилно, защото е постановено в нарушение на нормата на чл. 188 ГПК и при неизпълнение на задълженията на въззивната инстанция да разгледа спора по същество. Затова обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане на основание чл. 218ж, ал.1, пр.2 от ГПК/отм/
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 25.01.2008г., постановено по гр.д. № 733/2007г. на Кюстендилски окръжен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: