Р Е Ш Е Н И Е
№ 455
София, 21.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 7013 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.290 и следв. ГПК.
С определение № 717/04.VІ.2015г. по настоящото дело ВКС на РБ допусна касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд /ВТАС/ от 23.VІІ.2014г. по гр.д. № 211/2014г. в частите по претенциите, включително за присъждане на мораторна лихва, основани на сключения между страните договор за продажба на апартамент, предмет на нот.акт № ** т.* рег. № **** нот.д. № 81/201*г., поради вероятността за произнасяне от въззивния съд по нередовна искова молба в тези части.
Жалбоподателят Ц. С. Ц. от [населено място] поддържа касационната си жалба с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск, алтернативно, за връщане на делото с оглед определяне на правилната квалификация на предявения иск. Претендира разноски.
Ответниците по касационната жалба М. И. А. и С. Г. А., и двамата от [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Д.П. са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски.
За да се произнесе, ВКС на РБ взе предвид следното:
В исковата си молба М. и Ц. Ц. са изложили следните обстоятелства, на които са основали претенциите си: На 15.ІV.2011г. двамата продават на ответниците процесният апартамент с нот.акт № **/201*г.; в нотариалния акт е записано, че продавачите са заявили, че са получили напълно от купувачите на 22.ХІІ.2010г. цялата продажна цена 46077лв., но тази сума те не са получавали, а е записано така по давление на купувачите с оглед избягване заплащането й по банков път /на суми над 15000лв./ съобразно Закона за ограничаване на плащанията в брой; косвено доказателство за това е, че договорената цена е в размер 46077лв., което е данъчната оценка на имота, валидна от 01.І.2011г. и към 22.ХІІ.2011г. никой от страните не може да знае точният размер на данъчната оценка към 01.І.2012г.; между страните по делото е имало договорка продажбата на имота да стане с клауза за гледане и издръжка, като ответниците е следвало да поемат гледането и издръжката на ищците докато са живи, по давление на ответниците такава клауза не се е посочила в нотариалния акт, като е имало единствено и само устна договорка за това; тъй като ищците нямат наследници или роднини, които могат да се грижат за тях, са имали надежда, че именно ответниците ще полагат грижи за тях, докато са живи, по тази причина и няма плащане по нотариалния акт; към момента ответниците не полагат каквито и да било грижи за ищците; въпреки многобройните покани от страна на ищците към ответниците за заплащане на главницата по нотариалния акт, до настоящия момент те не са изплатили дължимата сума. Иска се поради това ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищците 46077лв. и мораторна лихва за периода от 16.ІV.2011г. до датата на предявяването на исковете в размер на 11939.98лв.
В първото по делото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 16.І.2014г., процесуалният представител на ищците е заявил във връзка с поканата на съда за уточняване на исковата молба с оглед отстраняване констатираното противоречие между обстоятелствената част и петитума й, че сключеният договор е действителен и че по него няма извършено плащане, че между страните е имало договорка нотариалният акт да бъде подписан като договор за издръжка и гледане, но това не е станало, договорката да бъде сключен договор за гледане е заявена като мотив защо за сделката с нотариалния акт няма извършено плащане към момента.
В доклада си по чл.146 ал.1 ГПК първоинстанционният съд е приел, че твърдението на ищците е, че не са получили реално продажната цена по сключения договор и че като мотив за неполучаване на сумата се твърди, че между страните се състояли преговори за сключване на договор за издръжка и гледане, по тази причина и макар договорът за покупко-продажба да е действителен, те не са получили парите. Исковете са квалифицирани като такива по чл.200 и чл.86 ЗЗД.
С атакуваното въззивно решение в частта, относно която касационното обжалване е допуснато, ВТАС е потвърдил решението на Габровския окръжен съд от 11.ІІ.2014г. по гр.д. № 163/2013г. в частта, с която са отхвърлени предявените от М. К. Ц. /починала в хода на касационното производство – на 19.VІІІ.2015г. – и оставила за единствен свой наследник съпруга си касатора Ц. Ст.Ц./ и Ц. Ст.Ц. срещу М. Ил.А. и С. Г.А. искове с правно основание чл.200 ЗЗД за присъждане на 46077лв., представляващи стойността на осъществената с нот.акт № ** т.* рег. № **** нот.д. № 81/201*г. по описа на нотариус С.В. покупко-продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място], подробно индивидуализиран, и за присъждане на 11939.98лв. мораторна лихва.
За да постанови решението въззивният съд е приел, че ищците /съпрузи/ не са доказали направеното в исковата молба опровергаване съдържанието на нотариалния акт в частта за платената цена за продажбата на имота /апартамент в [населено място]/ на 22.ХІІ.2010г. при подписване на предварителен договор за покупко-продажбата му – опровергаването на съдържанието на нотариалния акт в случая не включва твърдения за привидност на изявленията, поради което забраната по чл.164 ал.1 т.2 ГПК е непреодолима, а по чл.164 ал.1 т.6 ГПК свидетели се допускат само при изрично съгласие на страните; в частта за платената цена нотариалният акт се ползва с материална доказателствена сила за направеното изявление, че цената е заплатена, и следва да бъде зачетена от съда; опровергаването на съдържанието на нотариалния акт по отношение на това изявление попада под забраната на чл.164 ал.1 т.2 ГПК за свидетелски показания и тъй като ответниците са възразили на изслушването на такива, искането на ищците да бъдат допуснати свидетели е отказано на основание чл.165 ал.1 ГПК. Въззивният съд е счел, че не е задължен да обсъжда развитата в проведеното пред него съдебно заседание алтернативна теза на ищците, че правилната правна квалификация на исковете би следвало да бъде по чл.26 ал.2 пр.5 във вр. с чл.17 ал.1 ЗЗД /тъй като в исковата молба се съдържа искане и за признаване на относителна симулативност на договора за покупко-продажба, прикриващ договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане/, приемайки, че дадената от първоинстанционния съд квалификация на исковете е правилна и затова не се е наложило да дава указания относно подлежащите на доказване факти и за необходимостта от ангажиране на съответни доказателства. Взето е предвид в тази връзка и изявлението в с.з. на 16.І.2014г. на процесуалния представител на ищците адв.И. във връзка с даденото от първоинстанционния съд указание за уточняване на исковата молба /поради констатираното противоречие между обстоятелствената й част – че договора не е за продажба, а за издръжка и гледане, и петитума – по чл.200 ЗЗД/, че описания в исковата молба договор от 15.ІV.2011г. е действителен и че по него няма извършено плащане, тъй като между страните е имало договорка нотариалният акт да бъде подписан като договор за гледане и издръжка, но това не станало.
В особеното си мнение съдията-докладчик е споделил изводът на мнозинството за обвързваща доказателствена сила на нотариалния акт в частта за платената цена относно извършеното плащане и че в тежест на ищците е да докажат неверността на изявленията им в тази насока. Като указал на ответниците да установят плащане по договора, първоинстанционният съд прехвърлил доказателствената тежест относно плащането на цената на имота от ищците върху ответниците. Тези указания са относими към направеното оспорване, защото при сделката е представено пълномощно от ищцата от 31.І.2011г., а цената на апартамента е по данъчната му оценка от 11.ІІІ.2011г. Тези факти разколебават изявленията на страните, че цената за апартамента е платена на 22.ХІІ.2010г. при подписване на предварителния договор. След като ответниците не доказват плащане с надлежен документ /например с разписка/, то и съдържанието на нотариалния акт в частта за платената цена е опровергано, с оглед на което исковете са основателни.
ВКС на РБ намира, че обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба.
Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричано от ищеца, индивидуализирано от обстоятелствата, на които то се основава, и петитума на иска. Каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда съобразно въведените от ищеца твърдения.
Твърдението в исковата молба в разглеждания случай е, че сключеният между страните договор е за продажба срещу задължение за издръжка и гледане и затова не е направено реално плащане на посочената в договора цена, поради което и тъй като ответниците не полагат каквито и да било грижи за ищците се иска присъждането на цената. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд това твърдение по същество е повторено – че няма плащане на цената, защото всъщност уговорката е била да бъде сключен договор срещу задължение за гледане и издръжка.
При тези обстоятелства исковата молба съдържа противоречие между обстоятелствата, на които претенцията е основана, и петитума. Противоречието не е отстранено с изявленията на процесуалния представител на ищеца в първото проведено по делото открито съдебно заседание. Пред въззивния съд е заявено и искане за обявяване нищожността на договора поради относителната му симулативност. Съображения и оплаквания в тази насока са изложени и в касационната жалба. При това положение предметът на делото не е определен, а това препятства и определянето на пределите на дължимата от съда защита и съдействие. Като са разгледали и са се произнесли по делото, въпреки нередовността на исковата молба, съдилищата са постановили недопустими решения. Ето защо и на основание чл.270 ал.3 във вр. с чл.293 ал.4 ГПК въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решения следва да бъдат обезсилени в отхвърлителните части по претенциите, включително за присъждане на мораторна лихва, основани на договора, предмет на нот.акт № ** т.* рег. № **** нот.д. № 81/15.ІV.201*г., и делото да се върне на първоинстанционния съд за указване на ищеца да отстрани констатираната нередовност на исковата молба в посочената част, след което да се извършат следващите се процесуални действия по разглеждане на спора с произнасяне и по претендираните от страните и за настоящата инстанция разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението на Великотърновския апелативен съд, ГК, № 219/23.VІІ.2014г. по гр.д № 211/2014г. и потвърденото с него решение на Габровския окръжен съд № 23/11.ІІ.2014г. по гр.д. № 163/2013г. в частите по претенциите, включително и за мораторна лихва, основани на договора, предмет на нот.акт № ** т.* рег. № **** нот.д. № 81/15.ІV.201*г., и
ВРЪЩА делото на Габровския окръжен съд за извършване на следващите се процесуални действия по обстоятелствената част на решението.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: