4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
[населено място], 30.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май ,през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 3320 по описа за две хиляди и петнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. М. Ц. против решение № 1436/03.07.2015 год. по гр.д.№ 747/2015 г.на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 17617/ 21.10.2014 год. по гр.д.№ 10105/2013 год. по описа на Софийски градски съд. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение без ясно обосноваване на касационни доводи по смисъла на чл.281 т.3 ГПК , преповтаряйки изложението на въззивната си жалба. От същото може да се изведе единствено довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд, поради несъобразяване на всички доказателства по делото и липса на мотиви, доколкото се сочи като порок пълното споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, макар да не се касае за препращане по реда на чл.272 ГПК, а за самостоятелно изложени мотиви относно възприетата за установена фактическа обстановка и правни изводи.
Ответната страна – Х. Т. – не е взела становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е предявил претенция с правно основание чл.240 ЗЗД, твърдейки задължение на ответника по сключен договор за заем от 2006 година.В обстоятелствената част на исковата молба сочи,че в обезпечение задължението на заемополучателя,последният му е издал запис на заповед, чийто оригинал останал у ответника,а пълномощникът на ответника ,след като заверил за вярност с оригинала самият оригинал на записа на заповед, снабдил ищеца единствено с копие от документа.За установяване предаването на сумата от 68 000 лева ищецът е поискал допускане на свидетели.
Ответникът е оспорил иска,вкл. наличието на оригинален менителничен ефект, носещ негов оригинален подпис и твърди, че представеният от ищеца документ е копие на такъв, изготвен от самия него с кражба на подпис по технически начин,с цел изнудване.Излага своя теза за действителните правоотношения между страните, свързани с неизпълнен от ищеца договор за покупко-продажба на автомобил от внос.Назначената по делото съдебно-графологическа експертиза, работила съпоставяйки и друг запис на заповед с идентични страни, за сума от 8 000 лева, е дала заключение, че изследваните подписи в двете представени копия на записи на заповед представляват две копия на един и същ / в смисъл на фактически положен, а не като автентичен / подпис, като поне единият от двата документа е съставен чрез техническа подправка / техническо пренасяне на изображението на подпис върху друг носител /.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска въззивният съд се е обосновал с реалния характер на договора за заем и липсата на доказателства за предаване на сумата от 68 000 лева от ищеца на ответника, като свидетелски показания за това обстоятелство е приел недопустими, съгласно чл. 164 ал.1 т.3 ГПК. Доколкото записа на заповед е самостоятелна абстрактна сделка,то уважаването на иска по начало предпоставя доказването на каузално правоотношение между издател и поемател, евентуално обезпечено чрез записа на заповед, но и тогава вземането следва да се присъди по менителничното правоотношение само ако е претендирано на това основание. Съдът е квалифицирал претенцията като основана на твърдения договор за заем, а издаденият запис на заповед, непритежаван в оригинал – само като доказателство за сключването на договора за заем. Обосновал се е и с непредставянето на оригинала на записа на заповед, което и предвид изричното оспорване на ответника, изключва материална доказателствена стойност на документа – копие / чл.183 ГПК /. Но дори да би бил представен оригинал и безспорно / а не вероятно / установено подписването му от издател – ответника, то с оглед правното основание на иска, според въззивният съд , изходът на правния спор би бил идентичен, вероятно съобразявайки и съдържанието на записа на заповед, който сам по себе си не би могъл да се ползва като разписка за фактическото предаване на сумата.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос, в съответствие със задължителните указания по т.1 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Страната преповтаря съжденията си / впрочем нелогични в твърдението, че представеното от нея копие няма оригинал / относно неправилно отричана от съда доказателствена стойност на представеното копие от запис на заповед, при това по отношение сключването на договора за заем, което предпоставя доказателствената му стойност като разписка за получената сума, каквото съдържание менителничния ефект няма. Както вече се посочи, няма обосновани конкретни касационни доводи по чл. 281 т.3 ГПК, спрямо които да се преценява и евентуалната релевантност на правни въпроси,ако такива бяха формулирани. Напълно липсва и обосновка на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Формулирането на правен въпрос в тази хипотеза за допускане на касационното обжалване във всички случаи предпоставя посочването на неясна, непълна или противоречива по съдържание правна норма, чието тълкуване е породило противоречива съдебна практика / съответно посочена / или обосноваване на необходимост от преодоляване на иначе непротиворечива, но неправилна – с оглед междувременно изменение на обществените условия или промяна на законодателството – съдебна практика / също посочена /. Няма посочена , като приложена от въззивния съд , правна норма, нито такава е изводима при липсата на надлежно формулиран правен въпрос,чието тълкуване да е предпоставило решаващ извод за отхвърлянето на иска и което тълкуване да би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото . Ако като релевантен въпрос би се приел най-общо изводимия от логиката на изложението въпрос дали представен в копие документ,оспорен от противната страна и при непредставен от страната оригинал на същия има доказателствена стойност, то отговор на въпроса се съдържа в чл. 183 ГПК, която норма не е неясна , непълна или противоречива. Няма копие без оригинал на документ,като отделно стои въпроса относно доказателствената стойност на оригинала, с оглед истинността му като документ, в който смисъл са били възраженията на ответника относно начина на създаване на оригинала, от който е представеното от ищеца копие.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1436 / 03.07.2015 год. по гр.д.№ 747 / 2015 г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :