Р Е Ш Е Н И Е
№ 455
София, 30.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 20 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 1254 /2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а б.”а” ГПК.
Ибраим И. Б. и Т. И. Б. , двамата от с. В. община С.,са обжалвали решението на Благоевградския окръжен съд от 07.12.2007г по гр.д. № 359/2007г с което е било отменено решението на Районния съд гр. Г. от 30.04.2004г по гр.д. № 264/2002г и в отменената част е било постановено ново решение. С него Окръжният съд отхвърлил исковете предявени от И. и Т. И. Б. срещу М. М. Б. за собственост върху дворно място,цялото от 532 кв.м. представляващо УПИ Х-45 от кв.47 по регулационния план на с. В. за частта над действителните им права- 437/709 ид.части до размера на урегулираната площ на имота-709 кв.м., както и за признаване собствеността и за отстъпване владението върху дворно място представляващо УПИ ХІ-45 от кв.47 по плана на с. В. област.
Със същото решение Благоевградският окръжен съд оставил в сила решението на районния съд в гр. Г. в частта в която М. М. Б. бил осъден да предаде на И. и Т. И. Б. владението върху дворно място,представляващо УПИ Х-45 от кв.47 по регулационния план на село В..
И със същото решение Благоевградския окръжен съд обезсилил решението на районния съд в гр. Г. от 30.04.2004г по гр.д. № 264/2002г в частта в която било отменено решението на ПК с. С. по отношение на раздел ІІІ т.4,с която било отказано на наследниците на И. М. Б. възстановяване собствеността върху нива с площ 0.532 дка,находяща се в землището на село В. м.”П”.
Както се посочи,решението на въззивната инстанция е обжалвано от ищците само в частта в която са отхвърлени исковете на И. И. Б. и на Т. И. Б. срещу М. М. Б. и в касационната жалба се поддържа ,че в тази част решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК..
Решението е обжалвано и от ответника М. М. Б.,чрез неговите процесуални представители а. С а. А. Р. в частта в която е бил осъден да предаде владението върху УПИ Х-45от кв.47 по плана на село В. и в неговата касационна жалба се твърди,че решението в тази част-обжалваната било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК,а освен това било и недопустимо поради липса на правен интерес от търсената с иска защита-отменително основание по чл.218б ал.1 б.”б” ГПК /отм/.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение прие следното:
Производството по делото е било по чл.108 ЗС.
Ищците И. И. Б. и Т. И. Б. в исковата си молба са твърдяли,че по наследство от майка си,а тя-от своя баща Т били собственици на нива от 1. 5 дка собствеността върху която била възстановена и по регулационния план на село В. били отредени два парцела: парцел **** и парцел **** и двата от кв.47 по регулационния план на селото. След последното изменение на исковете,направено в откритото съдебно заседание от 11.07.2003г по гр.д. № 264/2002г Гоцеделчевският районен съд приел,че ищците са претендирали правата си на собственост по отношение на ответника М. М. Б. върху дворно място от 709 кв.м.,представляващо УПИ Х-45 от кв.47 с. В. при съседи: Асан Б. , А. С. ,от две страни път и наследници на И. Боостанджиев и за дворно място от 437 кв.м. представляващо УПИ ХІ-45 от кв.47 е бил също по чл.108 ЗС.
На това основание – чл.108 ЗС – Гоцеделчевският районен съд с решението си от 30.04.2004г по гр.д. № 264/2002г уважил исковете. Като приел че ищците са собственици на недвижимия имот осъдил ответника М. М. Б. да предаде на И. И. Б. и Т. И. Б. владението върху дворно място представляващо УПИ Х-45 и дворно място представляващо УПИ ХІ-45 от кв.47 по регулационния план на село В..
Благоевградският окръжен съд с решението си от 26.07.2005г по гр.д. № 455/2005г обезсилил решението на районния съд,който според окръжния съд не се бил произнесъл по исковете така,както са били предявени и приети за разглеждане в неговото съдебно заседание от 11.07.2003г и върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Това решение е било отменено от Върховния касационен съд,състав на 1-во гр.отд. с решение № 240 от 19.04.2007г по гр.д. № 5/2006 и делото е било върнато на Благоевградския окръжен съд за разглеждане по същество въззивната жалба,подадена от М. М. Б. нджиев.
С новото решение-това което е от 07.12.2007г по гр.д. № 359/2007г и което е предмет на касационно обжалване от двете страни, Благоевградския окръжен съд разгледал отново предявените искове,направил анализ на всички събрани по делото доказателства и изградил крайните си изводи,а именно: че ищците не са можели да се легитимират като собственици и на двата претендирани урегулирани поземлени имоти и за това исковете им не са били изцяло уважени.
По делото е било безспорно,че ищците като наследници на майка си Ф на баща си И са били собственици на земеделска земя-нива,която се е намирала в землището на село В. и че тази нива се е водела в емлячния регистър на едно място от 1 дка и на друго като 1.5 дка. Там където се е водела от един декар и половина е имало записани и втора нива от 0.5 дка и трета от 0.4 дка-вж.записванията на л.14 по гр.д. № 264/2002г на Гоцеделчевския районен съд. Тогава Т. Исуфов-дядото на ищците – на 49г,роден през 1880г по занятие земеделец и партидата била № 153-г на стр.170. На страница 15 от същото дело е било приложено копие от партидата на бащата на ищците И роден през 1883г,тогава на 46г по занятие земеделец. В неговата партида нивата в м. „П” се е водела 1 дка-т.8 и в т.10-втора нива от 0.5 дка в същата местност.
Ищецът Т. И. Б. бил подал заявление с вх. № 303 от 30.10.1991г приложено на л.48 за възстановяване собствеността пред Поземлената комисия с. С. за нива от 1.5 дка находяща се в .м.”П” при съседи: изток А. С. , запад- М. Х. , север- А. Б. , юг-Север Г. /вж. клетвената декларация на л.52 /
Към делото е било приложено и извлечение на непокритите имоти от 1949г на И. М. Б. ,жител на село В.. В тях нивата в м.”П” е била обозначена като нива от един декар.
Общинската поземлена комисия с. С. първоначално с решение № 298 от 17.06.1996г възстановила собствеността в реални граница върху нивата от 1.5 дка в м.”П”. Или всичко това е означавало,както правилно е приел и Благоевградския окръжен съд,че на ищците е била възстановена собствеността върху нивата им от декар,декар и половина,находяща се в землището на с. В. м.” и че те по принцип са можели да претендират предаване на владението от всяко трето лице,което държи имотът им без основание.
По делото,обаче е било установено,че ответника М не е бил в имота без основание. От представения договор от 0.8. 02.1982г,сключен между председателя на ИК на Общинския народен съвет на селищната система С. и между М. М. Б.е било видно,че той е имал учредено право на строеж върху дворно място представляващо парцел **** от кв.47 по плана на село В. и че е поел задължението да го застрои в 5 годишен срок. Имотът е бил застроен в какъвто смисъл е било разрешението за строеж № 59 от м.11.1982г.със стопанска сграда-плевня и заключението на вещото лице К. С. пред Гоцеделчевския районен съд и пред Благоевградския окръжен съд. Вещото лице е докладвало че при застрояването са били спазени условията на ЗТСУ за строеж на стопанска сграда-т.е. застрояването е било законно.
Пак от заключението на същото вещо лице,дадено пред районния съд и от следващото заключение депозирано пред Благоевградския окръжен съд , било установено,че кадастралният план на селото бил от 1965г,когато заснемането на имотите било от 1963г,а имот с № 45 за пръв път бил включен в строителните граници с разширението на плана , одобрено със заповед № 713/77г. По разписния лист към плана имот с пл. № 45 отреден за парцел **** бил записан на името И. М. Б. , а имот с пл. № 44 бил записан на името на М. М. Б. . На скицата,приложена на л.128 имот с пл. № 44 е показан с кафяв цвят и не се покрива от имотът на ищците. На същата скица е нанесена и масивната стопанска сграда, построена в УПИ ХІ-45. Благоевградския окръжен съд правилно е приел че имот с пл. № 44 не е бил предмет на спора-той се е водел на името на друго лице М. М. М. Б.
Предмет на делото са били имотите урегулирани през 1977г в двата парцела: парцел **** и парцел ****.
Обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел,че ищците не се легитимират като собственици на УПИ ХІ-45. Върху този имот е имало валидно учредено право на строеж и законно построената сграда е съществувала към 01.03.1991г. Този имот не е подлежал на връщане с оглед разпоредбата на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ което е означавало,че ищците не са легитимирани като собственици на имота към настоящия момент. Констатацията е направена по пътя на косвения съдебен контрол и правилно е обезсилено решението на районния съд в частта,в която той се е произнесъл по решението на Общинската поземлена комисия,позволявайки си да го отмени. Това процедиране е недопустимо-вж. Т. Р. № 6/2006г на ВКС ОСГК. Що се касае до одържавяването на двата парцела,това също не е станало без основание. С Постановление на Министерския съвет № 1 от 1981г-Д. В.бр.9/81г е било изменено Разпореждане № 404 на Бюрото на Министерския съвет от 1968г-Според него т.5 от Разпореждане № 404/68г е придобивала следната редакция: Аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации предоставят безвъзмездно на съответните общински / районни/ народни съвети включените в строителните граници на населените места земи от блоковете им,освен парцелите в стопанските им дворове и необходимите им парцели за производствени нужди,както и парцелите образуване от земи, внесени в ТКЗС които са запазили юридическата си самостоятелност.
ИК на Об/Р/ НС по писмено предложение на УС на АПК или ръководствата на съответните селскостопански организации могат да предоставят безвъзмездно с предимство по реда на НДИ право на строеж върху парцелите,образувани от включени в строителните граници на населените места земи по предходната алинея на нуждаещите се техни работници и служители..” От представените по делото заповед № 9 от 8.01.1982г и договор от 08.02.1982г е било установено че е процедирано именно по Наредбата за държавните имоти, по ЗТСУ, ЗСГ и по ЗС. В този смисъл е било и удостоверение № 1* от 03.07.2003г на Общинската администрация с. С. одобряването на дворищата регулация през 1977г е станало със заповед № 713/77г на председателя на Окръжния народен съвет-л.148. В този смисъл са били и данните по у-ние № 168 от 06.06.2007г според което „правото на собственост върху УПИ ХІ имот пл. № 45 кв.47 по плана на с. В. е предоставено на ОНС с. С. от АПК гр. Г. чрез безвъзмездно отстъпване собствеността върху масив от земи в местн.” Падине” /вкл. и на описания по-горе имот/”.
Следователно,несъстоятелно е твърдението че съответния общински народен съвет не е можел да учредява право на строеж върху включените в регулационния план бивши селскостопански земи. В конкретния случай това е станало въз основа Р № 404/68г на Бюрото на Министерския съвет. Оплакванията,развити в касационната жалба са неоснователни и тя се оставя без уважение.
Основателно е оплакването, направено в касационната жалба на М. М. , че в решението си Окръжният съд е приел,че исковете за собственост по отношение на УПИ Х-45 в частта над 437/709 ид.части е следвало да се отхвърлят и ги е отхвърлил в първата част от диспозитива , а във втората част ,в частта в която оставя в сила решението на Гоцеделчевския районен съд в осъдителната част,М. М. Б. е бил осъден да предаде владението върху целия УПИ Х-45.
Върховният касационен съд приема че в тази част решението не е правилно и следва да се коригира с отхвърляне и на исковете за частта над 437/709 ид.части до 709/709 ид.части от УПИ Х-45 от кв.47,тъй като в едната част-частта от около 272 кв.м. имотът е бил записан по разписен лист на името на М. М. като имот с пл. № 44,а за другата част не е имало никакви доказателства че е бил във владение на имота. Щом като по разписния лист имотът са е водел на третото лице М. М. Б. двамата братя И не биха могли да предявяват чужди права от свое име . А по отношение на другата част-т.е. тази за която са признати за собственици / на 437/709 ид.части,както се посочи не е имало никакви доказателства,че се е владяла от ответника. В тази част-частта в която той е бил осъден да предаде владението решението следва да се отмени и исковете-да се отхвърлят. В останалата част-в установителната,решението следва да остане в сила. Правният интерес от търсената защита се извлича и от процесуалното поведение на ответника ,който изцяло е оспорил предявените искове за собственост върху дворните места представляващи УПИ Х-45 и УПИ ХІ-45. За това правилно исковете в установителната част са били уважени- за 437/709 ид.части от УПИ Х-45 от кв.47 и неправилно ответникът е бил осъден да им предаде владението както за тази част,така и за частта за която не е доказано че той я е ползвал. Жалбата на М. М. Б. е основателна в частта , с която се иска отменяване решението и отхвърляне исковете изцяло за предаване владението както върху владяната от него част от УПИ Х-45 над установената собственост на ищците-т.е. над 437 ид.части до пълния размер на УПИ Х-45,така и в останалата част за която няма никакви доказателства че е във владение. В тази част Върховният касационен ще се произнесе като отмени решението и отхвърли исковете.
Върховният касационен съд счита,че касационната жалба на ищците И следва да се остави без уважение,тъй като Благоевградският окръжен съд обосновано и законосъобразно е приел,че те се легитимират като собственици само на част от УПИ Х-45, но не и на целия имот и не се легитимират като собственици въобще на съседния УПИ ХІ-45 от кв.47 по плана на село В..
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Благоевградския окръжен съд от 07.12.2007г по гр.д. № 359/2007г в частта в която е оставено в сила решението на Гоцеделчевския районен съд от 30.04.2004г по гр.д. № 264/2002г в осъдителната част с която М. М. Б. е бил осъден за предаде владението на дворно място,представляващо УПИ Х-45 от кв.47 по регулационния план на село В. и в тази част постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от И. И. Б. и Т. И. Б. срещу М. М. Б. за предаване владението върху дворно място,представляващо УПИ Х-45 от кв.47 по плана на с. В. община С.,област Благоевград.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта в която исковете за собственост са били уважени за 437/709 ид.части от дворно място,представляващо УПИ Х-45 от кв.47 по регулационния план на село В. община С., област Благоевград и са били отхвърлени за разликата от 437/709 ид.части до пълния размер- 709/709 ид.части,
както и в частта, в която исковете,предявени от И. И. Б. и Т. И. Б. срещу М. М. Б. за предаване владението върху дворно място представляващо УПИ ХІ-45 от кв.47 по плана на с. В. община С., област Благоевград,са били отхвърлени.
Решението в останалата част като необжалвано,е влязло в сила
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: