О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 23.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 113 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1* от 21.08.2009 година по гр.д. № 964/2008 година на Софийски апелативен съд е уважен иск, квалифициран с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД за сумата 8610 лева, предявен от П. И. С. от гр. М. против Ц. И. Ц. от гр. М.. В решението е прието, че по силата на ПМС № 1 от 07.01.1987 г. на И. С. К. , починал на 20.01.1998 г., наследодател на ищцата П, е било предоставено за ползване празно място с площ от 1295 кв.м., находящо се в местността “Под баира” в землището на гр. М.. Имотът съставлява част от имот № 5* собствеността върху който е била възстановена на ответника с решение на Поземлена комисия гр. М.. По време на ползване на имота въз основа на ПМС № 1 от 19821 г., ищцата и съпругът и са извършили в него подобрения, в т.ч. трайни насаждения, водопровод, ограда и постройка от сглобяеми елементи, общата стойност на които, възлизаща на 8610 лева, ответникът е осъден да заплати на основание чл. 59 ЗЗД.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от Ц. И. Ц. от гр. М.. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото въпрос: държател без основание или владелец е ползувателят на имот, предоставен му по силата на акт на Министерския съвет, решението е постановено в противоречие с Постановление № 6 от 27.12.1974 г. на Пленума на ВС; по въпроса от кой момент тече погасителната давност за вземане по чл. 59 ЗЗД, решението е постановено в противоречие с Постановление № 1 от 1979 г. на Пленум на Върховния съд; по въпросите следва ли да се установи действителния размер на обогатяване на ответника и обедняване на ищеца при претенция за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД и следва ли да се разграничат необходимите разноски от подобренията е налице противоречива съдебна практика, както и че въпросите съставляват ли подобрения вещи, които не са трайно прикрепени към имота и кои подобрения подлежат на възмездяване в случаите на ползване на реституиран по ЗСПЗЗ имот са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията чл. 280, ал.1, т.3 ГПК са основателни. Разрешеният в обжалвания съдебен акт материалноправен въпрос относно обхвата на подобренията, подлежащи на обезщетяване, извършени от ползувател върху имот, предоставен по силата на акт на Министерския съвет, реституиран по реда на ЗСПЗЗ е от значение за точното приложение на § 4в ПЗР ЗСПЗЗ, поради което Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 21.08.2009 година по гр.д. № 964/2008 година на Софийски апелативен съд в частта му, с която Ц. И. Ц. от гр. М. е осъден да заплати на П. И. С. от гр. М. сумата 8610 лева на основание чл. 59 ЗЗД и сумата 307, 09 лева съдебни разноски.
УКАЗВА на касатора Ц. И. Ц. в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 172,20 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, насрочва делото за 24.03.2011 година, 9 часа, за която дата да се призоват страните по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: