О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София, 07.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 369/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. к. на Б. л. с. против решение № 180 от 09.12.2008г. по т.д. № 1685/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено постановеното от Софийски градски съд, ф.о. решение по ф.д. №686 /2007г. и прекратено производството по предявения от касатора против Б. л. с. /. иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК – за признаване за установено между страните противоречие със закона и устава на БЛС на решение по т.7 от резолюция на 43-тия извънреден С. на БЛС състоял се на 12-14.07.2007г. в к.к. Боровец – за отнемане на следващия събор на БЛС правото на глас на районните колегии, неуредили финансовите си задължения към БЛС в 30-дневен срок от провеждането на 43-тия извънреден С.
Ответникът по касация – Б. л. с. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С решението, предмет на обжалаване, състав на Софийски апелативен съд е обезсилил решението на Софийски градски съд и е прекратил производството по делото, като е приел, че иска по чл.97, ал.1 ГПК / отм./ е недопустим, тъй като визираната от ищеца и възприета от първоинстанционния съд правна норма е неприложима към спорното правоотношение. Приета е липсата на правен интерес от предявяване на иска, обоснована с това, че БЛС като корпорация на публичното право разполага с публично правни функции за организиране и контрол спрямо своите членове и решенията на нейните органи не са подвластни на режима на нищожността на сделките, предвид което установителен иск за прогласяване на нищожност, поради противоречие със закона е недопустимо. На следващо място, липсата на интерес е изведена от неприложимост на реда на ЗЮЛНЦ, за конкретния правен субект – ответника по спора, тъй като се касае за субект на публичното право от една страна, а от друга за субект, чиито компетенции са уредени в специален закон. Специалният закон предвиждал и реда за контрол върху законосъобразността на актовете на органите на национално и регионално равнище, който е вътрешен, а не външен.
Касаторът е поддържал като основание за допускане на касационно обжалване наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е формулирал въпроса относно това дали може да се защити субективно членствено право, засегнато от незаконосъобразно решение на С. на БЛС, чрез установителен иск при липса на специален ред за защита и контрол на решенията в специалния закон. Така поставеният въпрос е определен, с оглед изложените във въззивното решение мотиви, обусловили обжалвания резултат, поради което той отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК. Налице са и предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като касаторът обосновава довод за липсата на съдебна практика по разглеждания въпрос, както и в тази връзка аргументира съображения за непълнота и неяснота на правната уредба, регламентираща реда за защита срещу решенията на органите на БЛС по ЗСОЛЛДМ. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице тогава когато при липсата на съдебна практика относно тълкуването и приложението на закона, недостатъците на правната уредба биха били отстранени чрез извличане на разпоредбата регулираща конкретните отношения и запълваща непълнотата или отстраняваща неяснотата на правната норма. В конкретният случай, кумулативното наличие на тези предпоставки е установено, тъй като с отговора на поставения от касатора въпрос би се изяснила уредбата, засягаща защитата на субективните членствени права, нарушени от незаконосъобразни актове на органи на БЛС, както и би се дал отговор на въпроса за приложимост на общия ред за защита на тези права. Създаването на ефективно действуващ механизъм, посредством бъдещото изготвяне на пълна и ясна правна уредба на правоотношенията със страна корпорация на публичното право, определя и значението на отговора на поставения релевантен въпрос за развитие на правото.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 40 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 180 от 09.12.2008г. по т.д. № 1685/2008 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- С. к. на Б. л. с. – гр. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 40лв.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: