Р Е Ш Е Н И Е
№ 457
София, 21 ноември 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ФИДАНКА ПЕНЕВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 477/2008 година.
Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Р. Б. Б.-адв. А. Д. от САК против присъда от 21.05.2007 год. по внчхд № 3104/2006 год. по описа на Софийски градски съд.
В жалбата като основания за проверка на въззивната присъда са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от НПК.
По първото от основанията се излага довода, че въззивният съд е постановил присъдата си в нарушение на чл. 303, ал. 2 НПК/изводимо от жалбата и по чл. 14 НПК/, тъй като обвинението срещу подсъдимия не е доказано по несъмнен начин. Съществуващите противоречия по отношение авторството на деянието не са преодолени от съда, чрез цялостен анализ на доказателствената съвкупност и съпоставяне на оневиняващите и уличаващи подсъдимия доказателства, а вътрешното убеждение за виновността на Б. е изградено единствено на гласни доказателства на свидетели, подкрепящи тезата на обвинението. В нарушение на чл. 340, ал. 2 вр. 311, ал. 1, т. 7 вр. чл. 310 НПК новата въззивна присъда не е обявена публично, в присъствието на страните. Прави се искане за отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимия.
Пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът му, редовно призовани, не се явяват.
Повереникът на гражданската ищца Ю. Б. Б. изразява становище, че касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като не е подадена в срока по чл. 350, ал. 1 вр. чл. 319, ал. 1 НПК. При условието на алтернативност се пледира за неоснователност на жалбата, поради липсата на основание за отмяна на въззивната присъда.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна. При установените фактически положения съдът е приложил правилно закона, като при разглеждането на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваната присъда, на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 вр. чл. 334, т. 2 НПК Софийският градски съд е отменил присъда от 16.05.2006 год. по нчхд № 2496/2003 год. на Софийски районен съд и вместо нея постановил нова, с която подсъдимият Р. Б. Б. е признат за виновен в това, че на 13.02.2003 год., около 20.00 часа в гр. С., ж.к.”Гоце Делчев”, бл. 240, ет. 1, ап. 49 е причинил на сестра си Ю. Б. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна раменна кост, довела до трайно затруднение на движението на горен десет крайник за повече от 30 дни и разкъсване на тъпанчевана мембрана, довело до трайно отслабване на слуха за повече от 30 дни, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 и предл. 1, алт. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданската ищца Ю. Б. сумата от четири хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди, както и имуществени вреди в размер на триста лева, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 13.02.2003 год. до окончателното им изплащане.
На основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 НПК, подсъдимият Б е осъден да заплати направените по делото разноски, а на държавата, държавна такса върху размера на уважените искове.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки въззивната присъда в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд, съобрази следното:
По възражението на повереника на частния тъжител за процесуална недопустимост на касационната жалба на подсъдимия.
Възражението е неоснователно.
От данните по делото е видно, че на 12.03.2007 год. в съдебното заседание по внохд № 3104/2006 год. на Софийски градски съд, в присъствието на подсъдимия и защитника му, не е даден ход на делото и страните са били уведомени, че делото е насрочено за разглеждане за 21.05.2007 год.
От съдебния протокол от 21.05.2007 год. е видно, че при условията на чл. 329, ал. 2 НПК съдът е дал ход на делото, след като констатирал, че редовно уведомени от предишното заседание, подсъдимият и неговият защитник не са се явили, без да посочат за това уважителни причини.
След приключване на съдебното следствие и изслушване на пренията на частния тъжител, съдът се оттеглил на съвещание, след което в присъствието на явилата се по делото страна, обявил диспозитива на присъдата си.
При въззивното производство процедурата по разглеждане на делото не е свързана с личното участие на подсъдимия или неговия защитник. Затова нормата на чл. 329, ал. 2 НПК указва, че неявяването на другите страни (подсъдим, частен обвинител, граждански ищец) без уважителни причини, не е пречка за разглеждане на делото. Независимо, че присъствието на подсъдимия не е задължително, в чл. 340, ал. 2 НПК е посочен механизмът, по който подсъдимият следва да се запознае със съдебния акт на въззивния съд. Това се извършва или чрез обявяване на решението/като родово понятие и в частност- на новата присъда/, заедно с мотивите в съдебно заседание с призоваване на страните, или чрез писмено съобщение до тях, че е изготвено.
От този момент за страните участници по делото започва да тече 15-дневният законов срок за обжалване. Мотивът на законодателя е в този срок за обжалване, подсъдимият своевременно да вземе мерки за защита на интересите си, чрез подаване на жалба срещу присъдата/решението/, което е гарантирано с разпоредбата на чл. 55 НПК, даваща възможност на подсъдимия да обжалва актовете на съда, накърняващи негови права и законни интереси. Ето защо, в случаите, когато подсъдимият не присъствува в съдебното заседание на въззивния съд при обявяване на присъдата, същият следва да бъде уведомен за нея чрез съобщение по реда на чл. 340 ал. 2 НПК. В конкретния случай, подадената от подсъдимия касационна жалба не е просрочена, видно от датата й на завеждане в деловодството на Софийски градски съд-03.08.2007 год. и съпоставката й с полученото на 30.07.2007 год. от подсъдимия уведомление/ приложено на л. 48 от въззивното дело/, че въззивният съдебен акт е изготвен с мотивите.
По основанията за проверка и отмяна/изменяване/ на присъдата по основанията на чл. 348, ал. 1, т.т.1-3 НПК, съдържащи се в касационната жалба на подсъдимия.
Присъдата на въззивния състав е законосъобразна. При разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.
Втората съдебна инстанция е приела различни от първостепенния съд фактически положения и е стигнала до други изводи свързани с предмета по чл.102 НПК, като е отговорила на въпросите по чл. 301 НПК: има ли извършено деяние, представлява ли то престъпление, извършено ли е от подсъдимия и извършено ли е виновно, каква е правната му квалификация, като фактическите и правни изводи на съда са намерили отражение в съдържанието на присъдата.
Въззивният съдебен състав е констатирал диаметрално различната позиция от една страна на подсъдимия и съпругата му Г. Б. , а от друга-на свидетелите Ю, А. Х. , С. М. , относно обстоятелствата: нанесъл ли е на 13.02.2003 год. у дома си Б. побой над пострадалата и дали получените от Ю. Б. увреждания, притежаващи белезите на средна телесна повреда са последица и негов пряк резултат.
Съдът е направил съпоставка и анализ на посочените различия, а обясненията на подсъдимия, с които е оспорил авторството на деянието, в което е обвинен са отхвърлени, като осъществено от него право на защита. Съдът е дал вяра на показанията на втората група свидетели и основно на свидетеля Х на пострадалата, който я е видял непосредствено след развилите се у дома на подсъдимия събития, изложени като фактически положения в тъжбата й. Този свидетел е последователен в показанията си пред съда за това, че е възприел уврежданията по лицето на Ю. в кухнята, в жилището на подсъдимия, където тя му разказала за възникналия с брат си конфликт, при който той й нанесъл побой; за последвалите от нея оплаквания за болки в областта на главата и дясната ръка, което наложило той да я съпроводи до МБАЛСМ ”Пирогов”, където след надлежен медицински преглед, са били установени причинените й телесни увреждания. Показанията на свидетеля Х съдът е възприел за достоверни, защото косвено те са потвърдени и от показанията на свидетелката С, на която на 14.02.2007 год. пострадалата разказала за инцидента, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, съгласно която, получените от Ю. Б. травматични увреждания могат да са причинени по време и начин описани от пострадалата.
На базата на посочената група гласни доказателства и заключението на експертизата, опровергаващи тезата на защитата за липсата на авторство на подсъдимия в деянието, предмет на обвинението, въззивният състав е възприел изложените в тъжбата фактически положения и направил законосъобразни изводи от правно естество, след като е изпълнил задължението си да обсъди противоречията в доказателствената съвкупност и изложил съображения, защо и кои от доказателствата приема, а други отхвърля. Тези съображения са в изпълнение на произтичащите процесуални изисквания за съдържание на присъдата, задължителни съобразно чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 от НПК и за втората инстанция, когато постановява нова присъда и наличието им сочи за неоснователността на касационната жалба по релевираното в нея оплакване за допуснато нарушение по чл. 303, ал. 2 и чл. 14 НПК.
В касационната жалба не са изложени мотиви, относно довода по касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, а и в съдебното заседание пред касационния състав не се излагат съображения в негова подкрепа. Затова, този довод не може да бъде обсъждан, а и нарушения по чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, въззивният съд не е допуснал, защото в рамките на закона, при определения за престъплението размер, наказанието съответствува на обществената опасност на конкретното деяние и на подсъдимия като деец. С него, по отношение на Б. ще бъдат постигнати целите на наказателната репресия. Ето защо, доводът за явна несправедливост на наказанието се явява също неоснователен.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата от 21.05.2007 год. по внчхд № 3104/2006 год. по описа на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: