Р Е Ш Е Н И Е
№ 457
София, 23.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора Раева
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1255 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР на ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г, в сила от 01.03.2008г., във вр. с чл.218а,ал.1,буква”б” ГПК /отм./.
“П”ЕООД-гр. Гоце Д. обжалва решението на Софийския апелативен съд,постановено на 27.12.2007г. по гр.д. № 1614/2007г.,с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд по предявения от дружеството по реда на чл.17,ал.1 ЗУКТС иск и производството по делото е прекратено. Поддържа, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила – отменително основание по смисъла на чл.218б,ал.1,буква “в” ГПК/отм./. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
Ответниците по к. жалба К. Н. Д., Г. И. Н. и Д. Н. К. изразяват становище,че касационната жалба е недопустима по съображения, изложени в молба от 12.05.2008г. Излагат и съображения за неоснователността на жалбата. Претендират да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Представителят на ВКП изразява становище,че касационната жалба е неоснователна по съображения,изложени в съдебно заседание.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Наведените от ответниците по к. жалба доводи за недопустимост на касационното обжалване са неоснователни.
Действително съгласно разпоредбата на чл.218а,ал.1,буква”б” ГПК/отм./ решенията на апелативните съдилища по чл.17,ал.1 ЗУКТС не подлежат на касационно обжалване. Съгласно дадените в т.3 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС указания обаче установените в чл.218а ГПК/отм./ критерии се отнасят само за решенията,с които въззивният съд се е произнесъл по съществото на материалноправния спор,но не и за тези,с които първоинстанционното решение е обявено за нищожно или е обезсилено като недопустимо. Решенията на въззивните съдилища,с които решението на първоинстанционния съд е обявено за нищожно или обезсилено като недопустимо,както в настоящия случай,подлежат на касационно обжалване независимо от това дали производството е прекратено или делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
Предявен е иск за установяване незаконност на обявена ефективна стачка по реда на чл.17,ал.1 ЗУКТС.
С обжалваното решение,постановено на 27.12.2007г. по гр.д. № 1614/2007г. Софийският апелативен съд,действувайки като въззивна инстанция, е обезсилил решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от “П” Е. срещу К. Н. Д. ,Г. И. Н. и Д. Н. К. в качеството им на членове на стачен комитет иск по чл.17,ал.1 ЗУКТС и е прекратил производството по делото.
Прието е,че предявеният от работодателя иск за установяване незаконността на ефективна стачка следва да бъде насочен към работещите в дружеството,а не спрямо стачния комитет като техен представител, който се явява само представител на работниците,но не и самостоятелна страна по колективния трудов спор.
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствени правила /чл.209 ГПК/отм./,чл.100 ГПК/отм./ и чл.25 ГПК/отм./.
Неоснователно е изложеното в исковата молба оплакване,че въззивният съд неправилно е възприел заявения при предявяването на иска петитум като искане за установяване незаконността на стачката спрямо членовете на стачния комитет. В исковата молба е посочено,че на 26.06.2007г. в деловодството на дружеството е внесена стачна декларация от стачен комитет в лицето на ответниците,като се навеждат доводи за незаконосъобразност на извършените от ответниците действия,което сочи на извода,че К. Н. Д. ,Г. И. Н. и Д. Н. К. са посочени като ответници именно в качеството им на членове на стачния комитет,както правилно е приел въззивният съд. В същия смисъл е и постановеното от първоинстанционния съд решение и във въззивната жалба не са изложени доводи формулираният в исковата молба петитум да е възприет неправилно, което обстоятелство също е взето предвид от въззивния съд при извършването на преценка за допустимостта на предявения иск с оглед субективните предели на търсената защита.
Правилен и законосъобразен е и изводът на въззивния съд,че предявяването на иск за установяване незаконност на стачни действия срещу стачния комитет е недопустимо.
Страни в производството по предявен установителен иск могат да бъдат само онези лица,които имат качеството страни по спорното материално правоотношение. В случая производството касае правоотношения по колективен трудов спор. Съгласно разпоредбата на чл.1 ЗУКТС страни по колективния трудов спор са работниците и работодателите и следователно само тези лица могат да бъдат страни в производството по предявен от работодателя иск за установяване незаконността на обявена,започнала или завършила стачка. Стачните комитети са само представители на работниците в отношенията с работодателите по повод обявяване и провеждане на стачни действия,но не и самостоятелна страна в колективния трудов спор,поради което правилно въззивният съд е приел,че искът е предявен срещу ненадлежна страна и следователно е недопустим.
Неоснователно е изложеното в касационната жалба оплакване,че констатираният от въззивния съд порок на исковата молба сочи на нередовност на исковата молба,а не на недопустимост на самото производство.
Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска,за чието наличие съдът следи служебно. Ако искът е предявен срещу лице,което не е надлежно легитимирано да отговаря по заявените претенции,т.е. ищецът не разполага с право на такъв иск срещу сочения от него ответник,съдът не разполага с правомощието да разреши подобен правен спор и производството по делото следва да бъде прекратено. В подобни хипотези съдът не разполага с правомощието да насочва ищеца по реда на чл.100 ГПК/отм./ към предявяване на иск срещу надлежно легитимираната страна в същото исково производство,тъй като изначално липсват предпоставки за възникване на валидно процесуално правоотношение. Разпоредбата на чл.25 ГПК/отм./ пък визира само хипотези на липса на процесуална дееспособност или на представителна власт,но не и липсата на процесуална легитимация. Стачният комитет не разполага с правомощието да представлява работниците в исковото производство, поради което доводите на касатора,че насочването на иска срещу стачния комитет следва да се възприеме като нередовност на исковата молба не могат да бъдат споделени. Искът е предявен срещу лица,които нямат качеството страна в колективния трудов спор,поради което правилно въззивният съд е приел,че постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено,а производството по делото прекратено.
Неоснователни са и изложените в касационната жалба оплаквания досежно присъдените на ответниците по предявения иск разноски. Действително в представеното по делото пълномощно е посочено,че договореният адвокатски хонорар е заплатен на двама адвокати,но в случая е налице съвместно упълномощаване от страна на повече от едно лица /ответниците по предявения иск/, поради което разпоредбата на чл.64 ГПК в частта,ограничаваща възможността за претендиране като разноски на възнаграждение само за един а. не може да намери приложение.
Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на постановеното от въззивния съд решение ,поради което по реда на чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила,като с оглед изхода на правния спор на ответниците по к. жалба бъде присъдена сумата 2500лв.,представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския апелативен съд, постановено на 27.12.2007г. по гр.д. № 1614/2007г.
ОСЪЖДА “П”Е. да заплати на К. Н. Д.,Г. И. Н. и Д. Н. К. сумата 2500лв./две хиляди и петстотин лева/,представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: