Р Е Ш Е Н И Е
№ 457
София, 26 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЮРИЙ КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Борислав Йотов
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 473/2008 година
Производството е по реда на чл.422,ал.1 т.5 НПК.
Осъденият Р. Т. С. е направил искане за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила решение № 279 от 04.07.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 899/2008г. на Пловдивския окръжен съд.
В искането, което се поддържа и в съдебното заседание се навеждат доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1,2 и 3 НПК и се правят алтернативни искания за отмяна и признаване на невинен, връщане делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, не са налице сочените нарушения, поради което и то следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение като прецени становищата на страните и провери влезлия в сила съдебен акт, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е направено в предвидения шестмесечен срок, касае влязъл в сила съдебен акт и от лице, което има право да инициира проверка на съдебния акт по реда на чл.422,ал.1, т.5 НПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
Молителят е признат за виновен в това, че на 13.04.2008г.в гр. П., при условията на опасен рецидив е направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 83лв. собственост на Г. И. М. , като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 във вр. чл.18, ал.1 и чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален „ строг” режим.
Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в отказа на въззивния съд да допусне събирането на нови доказателства е неоснователен.
Вярно е, че с въззивната жалба подсъдимият е поискал преразпит на всички свидетели по делото,без да конкретизира за изясняването на кои обстоятелства прави това, а при решаването на въпроса, дали се налага събирането на такива е прието, че искането е неоснователно. В хода на въззивното производство това доказателствено искане не е поддържано, като е уважено искането на подсъдимия да бъде преразпитан. С отказа на съда да уважи искането за преразпит на свидетелите, настоящият състав намира, че не е ограничено правото на защита. Преценката на съда, че не се налага събирането на други доказателства е правилна. Не са налице обстоятелства, които да са останали неизяснени. Показанията на свидетелите са непротиворечиви по отношение на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване. За авторството на деянието съмнение не е налице, тъй като е налице свидетел- очевидец, наблюдавал поведението на подсъдимия и който всъщност е видял отнемането на портмонето от пострадалия. Версията на подсъдимия е проверена и обосновано съдебните инстанции са приели, че не следва да се приемат за достоверни неговите обяснения, които очевидно са негова защитна теза.
Настоящият състав намира, че при разглеждането на делото не са допуснати никакви нарушения на процесуалните правила, вътрешното убеждение на съда по фактите включени в предмета на доказване е основано на обективното и в пълнота изследва на обстоятелствата, поради което и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.
При правилно приети за установени фактически положения материалният закон не е нарушен. Миналите осъждания на подсъдимия правилно са съображения с оглед наличието на квалифициращия елемент „ опасен рецидив”, поради което и налице е извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. чл.18 ,ал.1 НК. Деянието е останало недовършено независимо волята на подсъдимия , като единствената причина е намесата на свидетел, който е сигнализирал пострадалия и подсъдимият задържан в момента, в който е пуснал портмонето на земята.
Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо.
При индивидуализацията на наказанието са отчетени и правилно преценени всички обстоятелства от значение за размера на наказанието и в тази посока съдилищата са изложили достатъчни убедително съображения, споделяни и от състава. Правилно е прието, че независимо, че се касае до опит наказанието не следва да се определя при условията на чл.58, б.”а” НК. Съдът може да приложи разпоредбите на чл.55 НК при опит поради недовършеността на престъплението, но той има задължение да съобрази обстоятелствата по чл.18, ал.2 НК. Именно последните не дават основание за извод, че с едно наказание при условията на чл.55 НК биха били постигнати целите по чл.36 НК. В конкретния случай недовършеността на престъплението е единствено поради наличието на свидетел, който е забелязал действията на подсъдимия и своевременно е реагирал. Миналите осъждания на подсъдимия, извън тези, обуславящи правната квалификация, обстоятелството, че той е изтърпявал наказание лишаване от свобода пак за извършени кражби и това не е указало целения превъзпитателен ефект, налагат извода, че преди всичко за поправянето му е необходимо да изтърпи определеното наказание в размер на три години лишаване от свобода.
Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт, искането за отмяна по реда на възобновяването е неоснователно, и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Т. С. за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение №279 от 04.07.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 899/2008г. на Пловдивския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: