О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
София, 13.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 20.09.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1011/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№746/17.01.2017г.,подадена от [фирма],С.,чрез пълномощника й адвокат Н. А. Ш.,против решение №2246/29.11.2016г. на Софийски апелативен съд,гражданска колегия четвърти състав,постановено по в.гр.д.№3142/2016г. по описа на съда,с което се отменя решението на Софийски градски съд,Гражданска колегия,І-18 състав,постановено на 07.04.2016г. по гр.д.№10779/2011г. по описа на същия съд и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на ответника „К. Б.”,Е.,че ищците М. Х. Д. и П. С. Д.,са собственици на Офис №1,находящ се на партерния етаж на сградата,построена в УПИ ІІІ-5 от кв.317 а по плана на [населено място],м.Б.,на [улица],със самостоятелен вход,с обща застроена площ от 67,45 кв.м,в която площ са включени общите части на сградата,съгласно одобрения през 2006г. архитектурен проект,състоящ се от :приемна,кабинет и баня с тоалетна,при описани съседи,заедно с 6,55% идеални части от общите части на сградата без идеални части от подземните паркоместа,и осъжда ответника „К. България”,Е. да предаде на ищците М. Х. Д. и П. С. Д. владението на гореописания недвижим имот,като решението е постановено при участието на третите лица помагачи [фирма], [фирма] И ЧСИ И. Ч..
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е недопустимо,неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба П. С. Д. и М. Х. Д.,чрез пълномощника си адвокат Р. Т.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са лице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна.
Постъпила е и касационна жалба вх.№394/11.01.2017г.,подадена от [фирма],С.,срещу горепосоченото въззивно решение,с оплаквания,че същото е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба П. С. Д. и М. Х. Д.,чрез пълномощника си адвокат Р. Т.,в писмения си отговор на жалбата,заявяват че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и същото следва да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел за установено,че на 08.09.2005г. неучастващите в спора лица Т. Т. и съпругата му Г. Т. са закупили с нот.акт №192/2005г. от други физически лица описания в същия недвижим имот:поземлен имот №5,за който е одобрен УПИ ІІІ-5 от кв.317а по плана на [населено място],местн.Буката,с площ 480 кв.м,находящ се на [улица],заедно с всички сгради в същия-двуетажна сграда с два апартамента,на партерния и на първия надпартерен етаж и самостоятелна сграда-фурна,разположена на уличната линия,като за закупуването на имота на Т. е бил отпуснат кредит в размер на 350 000 евро от „Б. Д.”,и на основание член 43 от Закона за банките,във вр.с член 166 ЗЗД, е вписана на 08.09.2009г. законна ипотека върху този имот в полза на „Б. Д.”,ЕАД-върху дворното място,апартаментите и фурната,като освен това с.нот.акт №146/2005г. в полза на [фирма] е учредена и договорна ипотека за обезпечение на кредита,отпуснат за покупката на имота,върху друг имот на купувачите,находящ се в [населено място].Съдът е отбелязъл,че на 17.04.2006г. Т. Т. и съпругата му Г. Т. са продали на [фирма] собствения си гореописан имот,по силата на нотариален акт №76/2006г.,в който изрично е записано,че върху имота е учредена законова ипотека в полза на [фирма],като на [фирма],след придобиване правото на собственост върху имота,на 02.05.2006г. е издадено разрешение за строеж на жилищна сграда на четири етажа,с подземни гаражи,офиси и ателие,във връзка с което върху имота на 14.06.2006г. е била вписана и договорна ипотека в полза на заемодателя на [фирма]- [фирма],която не е предмет на настоящото дело,а на 26.06.2006г. е съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа с възложител [фирма].Съдът е посочил,че междувременно с нот.акт №192 от 02.07.2007г. [фирма] продала на М. Д. правото на строеж за изграждане на офис №1 от новострояща се жилищна сграда,описан по-горе,вписан на същата дата,в който акт е цитирано че продаваното право на строеж е без всякакви тежести, и на 05.10.2007г. е съставен Акт обр.№14 за приемане конструкцията на сградата,а на 30.102007г. е съставен констативен протокол на основание чл.181,ал.2 ЗУТ.Съдът е отбелязъл,че на 20.01.2009г. по заявление на [фирма] срещу длъжниците Т. Т. и Г. Т. на 20.01.2009г. Софийският районен съд,ГО,47 състав по гр.д.№45622/2008г. по описа на съда,е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, за сумата от 334 915 евро главница и лихви по договор за кредит от 07.09.2005г.,като на 09.11.2009г. по молба на [фирма] за образуване на изпълнително дело до ЧСИ И. Ч.,с която е поискано принудителното изпълнение да бъде насочено върху имота на [улица],подробно индивидуализиран в документите за вписване на законна ипотека,и на 10.11.2009г.,като ЧСИ Ч. е изпратил искане за вписване на възбрана върху имота,собственост на Т. и Г. Т.-УПИ ІІІ-5 с площ от 480 кв.м,ведно с построените в него фурна и два апартамента,и на 24.11.2009г. ЧСИ Ч. е съставил протокол за опис на недвижим имот,на който е отразено,че в УПИ ІІІ-5 е осъществено строителство в груб вид на сграда,състояща се от сутерен,четири жилищни етажа и мансарден етаж,а на 07.09.2009г. ЧСИ Ч. съставил протокол за обявяване на публична продан на имота,приключила с постановление за възлага от 19.04.2010г.,влязло в сила на 13.03.2011г.,по силата на което на купувача по публичната продан [фирма],настоящия ответник по делото, е възложен целия УПИ ІІІ-5,ведно с построената жилищна сграда в груб стоеж,вкл. и процесния имот-офис №1,описан в исковата молба.Съдът,като е взел предвид доказателствата по делото и при съобразяване със становищата на страните,във връзка със спорния между страните въпрос относно разпростира ли се действието на ипотеката,учредена в полза на [фирма] върху новопостроената сграда,че след като в настоящия случай е вписана законна ипотека върху имот такъв, какъвто е закупен и пазарната стойност на който напълно е обезпечавала интереса на кредитора към момента на одобряване на кредита,като самото строителство в имота впоследствие не е извършено от длъжника по кредита,а от негов правоприемник,е приел,че така вписаната законна ипотека в полза на [фирма] не е разпростряла действието си върху сградата,построена от [фирма],а по отношение на съборените ипотекирани сгради в имота, кредиторът е разполагал с иск по член 177,ал.2 ЗЗД.По отношение на другия спорен за страните въпрос дали е налице обект на собственост Офис №1,чиято ревандикация се претендира,съдът е стигнал до извода,че договорът за закупуване на правото на строеж,сключен от продавач-собственик на имота,преди за сградата да е съставен акт №14,е действителен,като процесният офис е възникнал като самостоятелен обект по смисъла на пар.5,т.39 ЗУТ с приемане на сградата с Акт №14,когато правото на строеж се трансформирало в право на собственост.
По жалбата на [фирма]:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът завява,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.2 ГПК,като съдът се е произнесъл по правния въпрос/цитирам/:
„При учредена законова ипотека върху имот,състоящ се от земя и сгради,разпростира ли действието си ипотеката към нова сграда в имота,която е построена на мястото на унищожените ипотекирани постройки и обхваща почти изцяло площта на земята?”,който въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, като се цитира и прилага съдебна практика по този правен въпрос,в част от която се приема,че ипотеката не се разпростира върху новопостроени сгради,както е прието и с обжалваното въззивно решение,а в друга част от тях се приема,че ипотеката разпростира своето действие и върху тези сгради-Решение по ч.гр.д.№12/2010г. по описа на Бургаски апелативен съд,Решение по ч.в.гр.д.№108/2016г. по описа на Софийски апелативен съд.
С оглед изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение и формулираният от касатора правен въпрос,касационният съд намира,че е налице основанието,предвидено в член 280,ал.1,т.2 ГПК,поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По жалбата на [фирма],С.:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по правен въпрос:разпростира ли се действието на законната ипотека,учредена върху поземлен имот и върху построената впоследствие в имота сграда,който въпрос по смисъл е идентичен с въпроса поставен от касатора [фирма],решаван противоречиво от съдилищата,като се позова на решение по ч.гр.д.№12/2010г. по описа на Бургаски апелативен съд и решение по в.ч.гр.д.№108/2016г. по описа на Софийски апелативен съд.
Както вече бе посочено по-горе в изложеното по жалбата на касатора [фирма],налице е твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,при хипотезата на член 280,ал.1,т.2 ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2246/29.11.2016г. на Софийски апелативен съд,гражданска колегия,четвърти състав,постановено по в.гр.д.№3142/2016г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационна жалба вх.№746/17.01.2017г.,подадена от „К. Б.”,Е.,С. и касационна жалба вх.№394/11.01.2017г.,подадена от „Б. Д.,ЕАД,С..
Да се уведомят двамата касатори,в едноседмичен срок от получаване на съобщението,всеки от тях да внесе по сметка на ВКС,сумата от 462,92 лева,съгласно член 18,ал.2,т.2 от Тарифата за държавни такси събирани от съдилищата и представят документ по делото за внасянето й,като в противен случай жалбата им ще бъде върната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: