Р Е Ш Е Н И Е
№ 458
София, 18.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1275 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР на ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г, в сила от 01.03.2008г., във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК /отм./.
Х. А. Б. и Е. Х. Б. от с. Ч.,общ. Дулово обжалват решението на Силистренския окръжен съд,постановено на 19.12.2007г. по гр.д. № 233/2007г. Поддържат,че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква “в” ГПК/отм./. Молят обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В писмен отговор в срока по чл.218г ГПК/отм./ ответникът по касационна жалба “К”О. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
По реда на чл.108 ЗС е предявен иск за предаване владението на парцел **** с площ 1.086 дка в кв.1а по ЧИРП на с. Ч. и на парцел **** с площ 3.384 дка в кв.41 по ЧИРП на с. Ч..
С обжалваното решение,постановено на 19.12.2007г. по гр.д. № 233/2007г. Силистренският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция, е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от Х. А. Б. против “К” О. иск за признаване за установено по отношение на дружеството,че е собственик на парцел **** с площ над размер 536/1084 кв.м. в кв.1а ЧИРП на с. Ч. и за предаване на владението върху тази част. Прието е,че след като дружеството не оспорва правата на Х. А. Б. за тази част от имота,нито се препятствува владението върху нея,не е налице правен интерес от предявяването на иска.
В частта,с която е отхвърлен предявеният от Х. А. Б. и Е. Х. Б. против “К”О. иск за предаване владението на парцел **** с площ от 3384кв.м. в кв.41 и парцел **** с площ до размер 536/1086 кв.м. в кв.1а по ЧИРП на с. Ч. постановеното от първоинстанционния съд решение е оставено в сила. Прието е,че с постановление №38/04.06.2002г. и №04/04.06.2002г. на съдия-изпълнител при СИС на Добричкия РС на дружеството са възложени масивна едноетажна сграда-кантар в с. Ч.,стопански двор в кв.1а,парцел **** с площ от 120кв.м. и масивна сграда-склад,находяща се в с. Ч.,кв.41, парцел ****,като цялата процедура по принудителното изпълнение и публичната продан е осъществена по отношение както на сградите,така и на терена под тях ,като по отношение на сградата-кантар парцелът е продаден в 536/1086 ид.части. Прието е,че имотите са били предмет на публична продан в изпълнително производство,образувано по изпълнителен лист от 26.05.2000г. в полза на СЖ”Е”АД срещу Х. А. Б. в качеството му на ЕТ с фирма “С”, като имотите са принадлежали само на търговеца,но не и на неговата съпруга Е.
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствени правила /чл.188 ГПК/отм./ и правилно е приложен материалният закон /чл.20,ал.2 СК/.
Неоснователно е оплакването на касаторите,че неправилно съдът е основал извода си за обекта на публичната продан на съставения от съдия-изпълнителя опис на имуществото,предмет на проданта,изготвеното обявление и експертните заключения,а не само на постановленията за възлагане.
Когато в един титул за собственост съществува неяснота досежно предмета на прехвърляне,тази неяснота с оглед вида на правното действие,което титулът материализира,следва да бъде отстранена чрез тълкуване волята на страните и на изготвилото съответния титул лице /в случая съдебният изпълнител/ и това тълкуване следва да се извърши с оглед на всички изявления,осъществили се в хода на производството по издаване на титула за собственост. В случая при неяснота на постановлението за възлагане правилно съдът е основал извода си на всички данни за изнесения на публична продан недвижим имот,съдържащи се в изготвените с цел осъществяване на публичната продан книжа-експертизи на вещо лице за оценка на имота,включващи стойността както на сградите,така и на терена,в който са изградени,обявлението за извършване на проданта,в което е посочена именно тази стойност,както и доказателствата за платената цена. Правилно е прието,че всички тези книжа удостоверяват волята на взискателя да насочи изпълнението към цялото имущество на едноличния търговец,съответствуващата на това воля на съдия-изпълнителя да предприеме необходимите действия по осъществяване на публична продан на същото имущество,както и волята на купувача да придобие онова имущество,което е описано в обявлението за извършване на проданта и обявено за продан на посочената в това обявление цена,съответствуваща на заключението на съдържащата се в книжата по изпълнителното дело експертиза.
Правилен и законосъобразен е и изводът на въззивния съд,че както сградите,така и теренът,върху който са изградени,са принадлежали само на съпруга-търговец,но не и на неговата съпруга Е,независимо че теренът е придобит на името на Х. А. Б. без да е посочено,че същият при придобиването действува като търговец.
През 1994г. Х. А. Б. е придобил в качеството си на ЕТ ”С” правото на собственост върху сградите,находящи се в парцел ****,кв.41 и в парцел ****,кв.1а по ЧИРП на с. Ч. и между страните не съществува спор,че целта на закупуването на тези сгради е била да бъдат използувани за нуждите на търговското му предприятие. По делото не е установено теренът,върху който са построени сградите,да има самостоятелно предназначение и да е обособен в самостоятелен имот, от което следва изводът,че този терен има за единствено предназначение да обслужва построените в него сгради,т.е. да обслужва нуждите на търговското предприятие. Отчитайки това обстоятелство,както и обстоятелството, че след като е придобил през 1994г. чрез търг по реда на чл.48,ал.8 ППЗСПЗЗ от ТКЗС ”6 май” /в ликвидация/ правото на собственост върху сградите в качеството си на едноличен търговец,Х. Б. би могъл да придобие правото на собственост върху прилежащия им терен по реда на чл.52,ал.8 ППЗСПЗЗ само в същото качество,правилно въззивният съд е приел,че разпоредбата на чл.20,ал.2 СК намира приложение и спрямо терена,т.е. че както сградите,така и обслужващия ги терен са принадлежали само на съпруга-търговец Х. Б. и разпоредбата на чл.388 ГПК/отм./ в случая не намира приложение. В тежест на ищците по предявения иск,които поддържат,че теренът не представлява имущество по чл.20,ал.2 СК е да ангажират доказателства в подкрепа на това свое твърдение. И след като по делото такива доказателства не са били представени,правилно с оглед дадените в ТР №2/2002г. на ОСГК на ВКС указания въззивният съд е приел,че разпоредбата на чл.19 СК в случая не намира приложение.
Изводът на въззивния съд,че както сградите,така и теренът са принадлежали само на съпруга-търговец и с постановление за възлагане №38/04.05.2002г. и №04/04.06.2002г. на съдия-изпълнител при Добричкия РС са възложени на ответното дружество е правилен и законосъобразен, основан на извършена по реда на чл.188 ГПК/отм./ преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на постановеното от въззивния съд решение ,поради което по реда на чл.218ж,ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Силистренския окръжен съд, постановено на 19.12.2007г. по гр.д. № 233/2007г.
Председател:
Членове: