Р Е Ш Е Н И Е
№ 458
София, 27.08. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 20 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 219/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.7 ал.7 от Закона за адвокатурата.
Адвокат С. С. Я. представител на адвокатското д. „Д” регистрирано по австрийските закони по фирмено дело № 2* от името на дружеството е обжалвал решението на Висшия а. с. от 19 декември 2008г, с което е оставена без уважение жалбата на адвокат П от Чешката адвокатска камера, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати подадена срещу решението на Софийския а. с. от 16.09.2008г, с което било отказано вписване на клон на Адвокатското дружество„Д” в Регистъра на адвокатските дружества на Софийската адвокатска колегия.
В жалбата се твърди,че решението на Висшия а. с. било постановено в противоречие с Конституцията на Република България,в противоречие на международните договори по които страна е България и с актовете на първичното и вторично право на Европейския съюз.
Отделно от това жалбоподателят поддържа,че следвало да се направи преюдициално запитване до Съда на европейските общности така както изисква разпоредбата на чл.629 ал.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените съображения за отмяна на постановеното решение на Висшия а. с. и след проверка на данните по делото,прие следното:
Оплакванията са неоснователни.
На първо място не може да се уважи искането Върховният касационен съд,чието решение е окончателно и не подлежи на обжалване,да отправи запитване до Съда на европейските общности „ с цел точното тълкуване на норма от правото на Европейския съюз”,тъй като..” смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни,че не будят никакво съмнение”.
От Директива 98/5/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998г относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава –членка,различна от държавата,в която е придобита квалификацията по категоричен начин е посочено,че упражняването на адвокатската професия от лице,което е придобило изцяло квалификацията си в една държава-членка и може да поиска да се установи в друга държава-членка с оглед упражняване адвокатската си професия,винаги се извършва „ под професионалното звание в съответната държава”,че винаги „обхванатите от настоящата директива следва да спазват задължението за вписване от компетентния орган на приемащата държава-членка с оглед той да се увери че те спазват правилата на професионалната етика, които действат в тази държава, че последиците от това вписване що се отнася до съдебен район степента и видовете съдилища, пред които адвокатите могат да упражняват професията си, са определени от приложимото към адвокатите право на приемащата държава-членка”. В същия Документ-чл.11- съществува разпоредба която дава възможност за съвместна практика „ под професионалното звание в приемащата държава-членка по отношение на адвокатите,които желаят да практикуват под звание или да бъдат вписани от компетентния орган” при спазване с приоритет, разпоредбите на приемащата страна . Те действително могат,ако са от една и съща група и практикуват „ по професионалното звание по произход в приемащата страна” да упражняват професията си в к л о н или представителство на тяхната група в приемащата страна.”Въпреки това, когато основополагащите правила, които уреждат дейността на тази група в държавата членка по произход,са несъвместими с основополагащите правила,произтичащи от законите,правилниците и наредбите в приемащата държава-членка, последните имат предимство,доколкото спазването им е оправдано от гледна точка на обществения интерес с оглед защитата на клиента и на трети лица.”
Изрично е подчертано,че „Условията и редът по който тези адвокати упражняват съвместна практика в приемащата държава-членка,се уреждат от законите, правилниците и наредбите на приемащата държава-членка”
И пак там е предвидена възможността „Когато основополагащите правила,които уреждат дейността на такава група адвокати в държавата-членка по произход, са несъвместими с действащите правила в приемащата държава-членка ……………. Приемащата държава-членка може да възрази срещу откриване на клон или представителство на групата на нейна територия…”
Тя може да поиска-чл.12- и „да се посочат правния статут на групата в държавата-членка по произход или имената на членовете на групата,които практикуват в приемащата държава-членка.
И точно поради това,неоснователно се явява искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности. В случая не е налице хипотезата на чл. 628 ГПК, тъй като не се касае за тълкуване и прилагане на разпоредби на общностното право, а на националното законодателство. Съдът на Европейските общности /Съд на ЕО/ се сезира с преюдициално запитване от юрисдикцията на държава-членка на Европейския съюз съгласно чл.234 от Договара за създаване н Европейската общност. Той се сезира тогава когато се поставя въпрос от общностното право и когато се прецени,че преюдициалното заключение по него е необходимо за да се постанови съдебно решение. Това заключение при решаване на делото помага на съда да изгради вътрешното си убеждение и вече прието се ползва със задължителна сила.
Както се посочи,настоящият случай не е такъв. Приложимо законодателство в случая е българското и Висшият а. с. се е съобразил,както с Директива 98/5/ от 16.02.1998г,така и с изискванията на Закона за адвокатурата-Д. В.бр.55 от 24.06.2004г.
В решението си Висшият а. с. е посочил точно условията на които не е отговаряло Адвокатското д. „ ДиЕлЕй П. В. Т. ”: недопустимо е съгласно чл.60 от Закона за адвокатурата вписване на клон от адвокатско дружество. Чл.57от Закона допуска адвокатите да образуват д. ,което е юридическо лице и че в адвокатското д. не могат да членуват лица,които не са адвокати. От приложените към молбата писмени доказателства не е можел да се направи извод,че 22 съдружници-заявители са били с адвокатска правоспособност и че са били вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати. Съгласно чл.13 от Закона за адвокатурата „Чуждестранният адвокат може да се установи трайно на територията на Република България за упражняване на адвокатска дейност… след вписване на Единния регистър на чуждестранните адвокати.”В случая само един човек адвокат П от Чешката адвокатска камера е бил вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати. Останалите,ако действително ако са били адвокати-не са. Не е имало и доказателства че са били вписани в адвокатските колегии в страната-изисквания по чл.3 ал.2, чл.15, чл.16 чл.19 ал.2, чл.52 ал.2 от Закона за адвокатурата. Не са били спазени изискванията за наименованието,предмета на дейност и съдружниците на адвокатското дружество. Не е можело да се приеме постановката в пар.12 че за неуредените в дружествения договор на „Д” въпроси се прилагали разпоредбите на австрийския Закон за дружествата с ограничена отговорност. Приложим закон в случая би следвало да бъде българския Закон за адвокатурата.
Следователно,при така изяснената фактическа обстановка Висшият а. с. е приложил точно правните норми и е постановил обосновано и законосъобразно решение. Като правилно постановен акт,то следва да остане в сила.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Висшия а. с. от 19.12.2008г с което е оставено без уважение жалбата на П. Д. В. –адвокат от Чешката адвокатска камера,вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, срещу решението на Софийския а. с. от 16.09.2008г, с което е отказано вписване на клон на Адвокатско д. „ Ди Ел Ей П. В. Т. ” в Регистъра на адвокатските дружества на Софийската адвокатска колегия
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: