О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
София, 22.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 309 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. П. И. против решение № 1* от 12.12.2008 г., постановено по гр.д. № 561 по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. , с което е обезсилено решение № 291 от 25.07.2003 г. по гр.д. № 70 от 2003 г. на Районен съд- М. в частта за отхвърляне на предявения от И. П. И. против Т. П. Б. и Г. П. Ч. иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на имот от 3.402 дка, съставляващ имот № 5* по плана за земеразделяне на с. К. и е прекратено съдебното производство като процесуално недопустимо.
Ответниците по касационната жалба Т. П. Б. и Г. П. Ч. оспорват наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК и претендират възстановяване на направените разноски.
Окръжен съд В. е приел, че имот № 5* е възстановен на ответниците, като наследници на П. Т. Б. с влязъл в сила план за земеразделяне и е налице влязло в сила решение за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне на ищеца като наследник на П. И. Т. на имоти с обща площ от 13 дка, влючваща и заявения имот от 6 дка м.”К” /имот № 4* по плана за земеразделяне/. Счетено е, че след като ищецът не е обжалвал решението на ОСЗГ за възстановяване правото на собственост в нови реални граници и не се е възползвал от изрично предвидения административен ред за защита на засегнати лица при индивидуализация на земеделските земи чрез определяне на старите им реални граници, то е недопустим иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като и двете страни имат приключила процедура по възстановяване на собствеността с план за земеразделяне.
Касаторът се позовава на противоречие на изводите на въззивния съд с разрешенията, дадени в решения № 1* от 13.11.2001 г. по гр.д. № 2* от 2001 г. на ВКС, ІV г.о. и № 1* от 12.02.2002 г. по гр.д. № 544 от 2001 г. на ВКС, V г.о. Посочените разрешения са свързани с тълкуване на допустимостта на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ при наличие на решение на органа по поземлена собственост за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници, поради което са неотносими в настоящия случай, когато административната процедура е приключила чрез възстановяване собствеността върху различни имоти с влязъл в сила план за земеразделяне, а съответно липсва твърдяното противоречие с практиката на ВКС по посочените решения.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода от настоящото производство касаторът следва да заплати направените от ответниците по жалбата по повод касационното обжалване разноски в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 12.12.2008 г., постановено по гр.д. № 561 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- В.
ОСЪЖДА И. П. И., гр. С., ул.”П” № 9, бл.3, ап.22 да заплати на Т. П. Б., с. К., община Р., ул.”Паисий Х. 14 и на Г. П. Ч. , с. К., община Р. разноски по настоящото производство в размер на 200 /двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: