Р Е Ш Е Н И Е
№ 459
София, 17 ноември 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ФИДАНКА ПЕНЕВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 485/2008 година.
Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимите И. Д. И., В. Д. В. и Т. Л. В. против решение № 147 от 19.06.2008 год. по внохд № 240/2008 год. по описа на Пловдивския апелативен съд.
В жалбата като основания за проверка на въззивното решение са посочени неправилно приложение на закона и необоснованост на съдебния акт. Защитата прави собствен анализ на доказателствата, въз основа на който, излага довод за несъставомерност на деянието, както по основния, така и по квалифицирания състав на престъплението, което счита за недоказано, от обективна и субективна страна. Неправилно съдът е приел, че мястото, където са извършвани изкопните работи е било възприето от подсъдимите, като територия на археологическите паметници на културата или тяхна охранителна зона. Прави се оплакване и за допуснато нарушение на чл. 148, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като, недопустимо, назначеното по делото вещо лице е разпитано и в качеството на свидетел. Конкретно съдържащото се в жалбата искане е за преквалифициране на деянието по състава на чл. 278б, ал. 1 НК, като по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” НК на В. се определи друго по вид наказание, несвързано с лишаване от свобода.
Пред касационния състав защитниците на подсъдимите поддържат касационната им жалба. В представените допълнителни бележки защитата развива исканията си, основани на доводите в жалбата, като прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаване на подсъдимите, алтернативно-връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или изменяване на въззивното решение с намаляване наказанията наложени на подсъдимите.
Представителят на Върховната касационна прокуратура излага становище, че жалбата на подсъдимите е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 40 от 17.03.2008 год. по нохд № 2442/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, подсъдимите В. Д. В., И. Д. И. и Т. Л. В. са признати за виновни в това, че на 05.06.2007 год., в землището на село Т., обл. Пловдивска, в съучастие като съизвършители, без надлежно разрешение са извършили изкопни работи на територията на археологически паметник на културата от национално значение-тракийска надгробна могила, намираща се в местността “Шютлека”, като използвали технически средства-кирки, лопати, метални шишове и МПС-л.а.м.”Опел Кадет”, с ДК№ Х*/собственост на подс. Василев/, поради което и на основание чл. 278б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК-за В. и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК-за И. и В. , са осъдени както следва:
-подсъдимият В. Д. В.-на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв;
-подсъдимият И. Д. И.-на две години и шест месеца лишаване от свобода;
-подсъдимият Т. Л. Въчев-на девет месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът е отложил изпълнението на наложените на В. В. и на И. И. наказания ”лишаване от свобода” за изпитателен срок от по пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 46, б.”б” ЗИН съдът е определил на подсъдимия В първоначален ”Общ” режим за изтърпяване на наложеното му наказание”лишаване от свобода”.
На основание чл. 68, ал. 1 НК, съдът е привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК при определен изпитателен срок от три години, наложено на подсъдимия Т по влязлата в сила на 31.12.2005 год. присъда по нохд № 848/2005 год. на РС-Димитровград.
По реда на чл. 53, ал. 1, б.”а” от НК, съдът е отнел в полза на държавата ? идеална част от л.а.м.”Опел Кадет”, с ДК № Х* собственост на подс. В. , като вещ, послужила за извършване на умишленото престъпление, произнесъл се е по останалите веществени доказателства, а направените по делото разноски присъдил съразмерно в тежест на подсъдимите.
С обжалваното въззивно решение първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира касационната жалба за неоснователна.
К. цяло, защитата на подсъдимите излага идентични доводи за неправилно приложение на закона, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост, които е изложила във въззивната си жалба срещу присъдата. Тези доводи, Пловдивският апелативен съд не е възприел, като е изложил съображения, в съответствие със задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК.
Решението на въззивната инстанция е законосъобразно. Касационният състав намира, че съдът не е нарушил чл. 14, ал. 1 от НПК, който го задължава да формира вътрешното си убеждение, след като изясни обективно, всестранно и пълно обстоятелствата от значение за правилното му решаване.
Според приетите за установени от предишните две съдебни инстанции фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, тримата подсъдими са били заварени със следи от зацапвания по дрехите и обувките с прясна пръст и задържани от служителите на полицията при РПУ-гр. Асеновград-свид. Иванов и Г. , в непосредствена близост до прясно изкопана яма, намираща се на тракийска надгробна могила, в м.”Шютлека, в землището на с. Т., обл. Пловдивска, представляваща недвижим паметник на културата с предварителна категория от “национално значение”-Разпореждане на МС № 1* от 22.10.1962 год. и представляващ археологически обект, по смисъла на Наредба № 5 на М-во на културата /Дв,бр. 60 от 1998 год., изм. и доп. ДВ, бр. 20/2001 год./ съгласно която, всички археологически обекти в Република България са паметници на културата.
Полицейските служители незабавно сигнализирали на дежурния в РПУ-Асеновград и останали, за да запазят местопрестъплението, като с подсъдимите изчакали пристигането на оперативната група. Пристигналият на място дознател, в присъствието на поемни лица, установил размерите на изкопания участък и това, че в ямата имало лопата тип ”въглищарка”, а в близост до нея голяма и малка кирки, права лопата, още една тип ”въглищарка”, малка брадва с къса дръжка, тръбен ключ, две метални ръкохватки, осем метални пръчки с дължина от по един метър, две, от които били с монтирани ръкохватки, други две с резба в единия край и заострени в другия и четири-с резба от двата края.
В купето на автомобила на Василев-л.а.м.”Опел Кадет”, с ДК№ Х* полицейските служители открили подпрени на задната седалка две метални пръчки с дължина от по един метър едната, от които била с резби от двата края, а другата с резба от единия край и отвори в средата. За извършените следствени действия са били съставени надлежни протоколи за оглед на местопроизшествие, в които са описани иззетите веществени доказателства, придружени от съставения към тях фотоалбум/л.3-9 от дознанието/.
От приложеното към дознанието писмо /л. 44/ № 545/27.02.2001 год. на Директора на НИПК при Министерство на културата, е видно, че на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Правилника за устройство и задачите на НИПК /приет с Постановление № 38/27.03.2000 год. на МС- обн. ДВ, бр. 28/2000 год./, НИПК е декларирал за паметници на културата по смисъла на чл. 6, ал. 4, т. 1 от Наредба № 5 на Министъра на културата/ДВ,бр. 60/1998 год., изм. бр. 20/2001 год./ всички археологически обекти на територията на страната, без онези притежаващи към момента на декларирането статут на паметник на културата. Затова надгробната могила, издигната І-ІVв. се явява недвижим паметник на културата по смисъла на чл. 12, т. 1 и т. 2 от Закона за паметниците на културата и музеите.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от същия закон, /изм., ДВ, бр. 112/1995 г./ археологически разкопки, сондажи, подводни проучвания, геофизически и други изследвания на паметници на културата на територията на страната се извършват с разрешение на Археологическия институт с музей към Българската академия на науките, съгласувано с Министерство на културата, а когато участват чуждестранни лица и институти, с разрешение на Министерския съвет.
Установено е също, че подсъдимите не са имали надлежно разрешение от оторизираните органи и институции за провеждане на изкопни работи на територията на археологическия обект.
В случая, в териториалния обхват на археологическия обект-представляващ паметник на културата-обстоятелство, известно на подсъдимите /извлечимо от обективните им действия, свързани с извършената от тях предварителна подготовка и последващи им на мястото действия/, без надлежно разрешение и посредством технически средства, тримата са разкопавали терена доказателство, за което са прясно разкопаната пръст в ямата в близост, до която са били заловени с инструментите за изкопна работа.
Използването на т.н.”шишове” за установяване на кухини в могилата, насочващи за посоката на разравянето на повърхностното земно покритие за изваждане на монетите или други движими паметници на културата, /заедно с останалите открити на мястото инструменти/ по същество, представляват помощно средство за установяване мястото за извършване на „изкопни работи“ по смисъла на едната от изпълнителните форми по чл. 278б НК, а характеровите им особености-удължаването им с отделни прешлени /открити такива в автомобила на подс. Василев/ опровергават версията на подсъдимите за тяхната несъпричастност към неправомерното извършване на дейност забранена за тях по силата на закона и представляваща престъпление предмет на обвинението. Неоснователен е и доводът, че лекият автомобил на В. не е послужил за извършване на престъплението. Напротив, именно с него тримата подсъдими са се придвижили до паметника на културата, с него са пренесли техническите средства необходими им за изкопните работи и е бил предназначен за последващо бързо отдалечаване от мястото с евентуално откритите археологически находки.
Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК да посочи в мотивите на присъдата, на кои доказателствени материали основава приетите от него фактически положения и е изложил съображения, че не възприема обясненията на подсъдимите по оспореното от тях авторство на престъплението, защото то се опровергава по категоричен начин от останалата доказателствена съвкупност, на която е направил изключително подробен анализ и е стигнал до законосъобразните изводи за доказаност на обвинението.
Доводът, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 148, ал. 1, т. 2 НПК, като е разпитал вещото лице И. С. Топалов в качеството на свидетел е неверен, понеже от протокола на проведеното 22.02.2008 год. съдебно заседание по нохд № 2442/2007 год., е очевидно процесуалното качество на Топалов-експерт, представил заключение по възложената му съдебно-археологическа експертиза /неоспорена от страните/, който отговорил и на допълнително поставените му във връзка с нея въпроси.
Изводите на Пловдивския апелативен съд за неоснователността на оплакванията срещу присъдата за неправилно приложение на закона, за допуснати процесуални нарушения ограничили правото на защита на подсъдимите, включително и по оплакването за явна несправедливост на наказанията се споделят изцяло от настоящата инстанция, която ги намира за правилни и законосъобразни и поради това, не е необходимо да ги преповтаря.
Наказанията на подсъдимите са индивидуализирани съобразно личния принос на всеки от тях, насочен към постигане на желаната обща престъпна цел, отчетена е обществената опасност на конкретното деяние и на всеки един от подсъдимите като деец. Затова, при извършената диференциация на наказанията по вид, размер и начин на изпълнение, наказанието на В. , определено съобразно отчетените обстоятелства по чл. 54 НК не е явно несправедливо, защото то е определено в рамките на закона, съответства на изискването по чл. 35, ал. 3 НК и на целите на специалната и генералната превенции.
Останалите доводи на защитата, свързани с оплакването за необоснованост на съдебния акт не подлежат на отговор от настоящата инстанция, тъй като това оплакване не съставлява основание за касационна проверка по чл. 348 НПК на обжалвания съдебен акт.
В този аспект, касационната жалба на подсъдимите се явява неоснователна, а атакуваното въззивно решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 147 от 19.06.2008 год. по внохд № 240/2008 год. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: