Р Е Ш Е Н И Е
№ 459
С о ф и я, 31 октомври 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 о к т о м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Мариана Маринова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 453/2008 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
С искане по чл.420 ал.2 от НПК от името на осъдения С. Л. Б. от Х. , в момента в затвора Пловдив, се претендира отмяна на въззивно решение № 212 от 15.05.2008 г., постановено по ВНОХД № 2375/2007 г. на Пловдивския окръжен съд поради нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното му наказание – основания за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл. 348 ал.1 т.1-3 от НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на искането.
Изложеното в искането оплакване се поддържа в производството по възобновяване лично от осъдения.
Гражданският ищец и частен обвинител Н. П. , редовно призован, не изпраща процесуален представител и не е изразил становище по искането.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 39 от 13.02.2007 г., постановена по НОХД № 1449/2005 г. на Пловдивкия районен съд подсъдимият С. Л. Б. от Х. е признат за виновен и е осъден за престъпления по чл.131а вр.чл.129 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” вр.чл.20 ал.2 и по чл.325 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.”а” от НК, извършени от него на 28.12.2002 г. в Х. в съучастие като извършител с другите двама подсъдими по делото – брат му П. Л. Б. и Р. Г. К. и при условията на чл.54 и чл.23 ал.1 и 2 от НК по съвкупност му е наложено едно общо най-тежко за извършените престъпления наказание от 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, към което е присъединено и наказанието му обществено порицание, което да се огласи чрез кметството по местоживеенето му.
На двамата подсъдими П. Б. и Р. К. , признати за виновни и осъдени за извършването на престъпления по чл.129 ал.1 вр.чл.20 ал.2 и по чл.325 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК им е наложено при условията на чл.54 от НК за първото престъпление наказание от по 9 месеца лишаване от свобода на всеки от тях, чието изпълнение е отложено за изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл.78а ал.1 от НК са освободени от наказателна отговорност за второто престъпление и им е наложено по едно административно наказание глоба в размер на 500 лв на всеки от тях.
С присъдата тримата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на пострадалия Н. П. сумата от 2500 лева за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от първото престъпление, ведно със законната лихва от датата на увреждането му – 28.12.2002 г. до окончателното й изплащане, като искът му до пълния предявен размер от 15 000 лв е отхвърлен като “недоказан”.
Присъдата е проверена от въззивната инстанция по жалби на защитниците на подсъдимите С. Б. и П. Б. с оплаквания за необоснованост, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложените им наказания с искане за отменянето й и постановяване на нова присъда за оневиняването им по предявените им обвинения, както и отхвърляне на предявения срещу тях граждански иск изцяло, като с въззивното решение тя е изменена с отмяна на наложеното на подс. Ст. Б. наказание “обществено порицание”, а в останалата й част е потвърдена.
В искането от името на осъдения С. Б. защитникът му адв. Б. З. от АК-Пловдив навежда наново в производството по възобновяване на наказателното дело оплакванията им за неправилно приложение на материалния закон на база и на допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложеното му наказание, съставляващи основания за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, като се отправя искане за възобновяване на наказателното производство с отмяна на въззивния съдебен акт и постановяване на решение от касационната инстанция за пълното оправдаване по предявените му обвинения.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420 ал.2 от НПК и има за предмет присъда и въззивно решение, непроверени от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо, но разгледано по същество, то е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Смесвайки касационните основания по чл.348 ал.1 и 2 от НПК, защитата на осъдения претендира за неправилно приложение на материалния закон заради “нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените материали и в този смисъл и по въпроса за авторството на деянията”, навеждат се като съществени нарушения на правото му на защита неоснователен отказ за събиране на доказателства, неправилно тълкуване на свидетелски показания и игнориране на други. ВКС многократно е посочвал, че неправилно приложение на материалния закон има само при законосъобразно и обосновано извеждане на фактите от кръга на чл.102 от НПК, на чиято база се правят неверни правни изводи. Затова и основанието по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК може да се коментира само и доколкото фактическите констатации на съдилищата по фактите почиват на всестранен и обективен анализ на доказателствената основа и не противоречат на изискванията на формалната логика. Всъщност, недоволството на осъдения и защитата му идва от изводите на Съда относно наличието на обективните и субективни признаци на престъпленията, за които той е признат за виновен и осъден, намирайки авторството си в извършването им за недоказано.
Неоснователно е възражението им, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК да изложи съображенията си относно възприетите факти и да отговори на възраженията на страните, доколкото извършеният анализ на доказателствената съвкупност и обстоятелствените мотиви на решението му сочат противното. При формираните две групи свидетели той обстойно ги е анализирал с оглед и на другите налични по делото доказателства за характера на причинените на св. Н. П. увреждания, за механизма на причиняването им и оттам се е произнесъл по тяхната достоверност, отричайки истината за случилото се да може да се извлече от обясненията на осъдения Ст. Б. и неговите близки, включително тези на другите двама осъдени брат му П. Б. и на приятеля им Р. К. , както и от показанията на техните приятели свпинов, свпинова, св. Р, св. К, св. К съпругата му св. К, св. Т, св. В, св. Б. Съдът подробно се е спрял на множеството противоречия както в обясненията на подсъдимите, така и на дадените в тяхна подкрепа свидетелски показания. Давайки вяра на полицейските служители В. и П. , подкрепени от показанията на св. Е. П. , св. Д. Н. , св. Т. П. , св. Ст. П. , първоинстанционният съд се е мотивирал и с изводите на СМЕ за начина на причиняване на средната телесна повреда на св. П като типична при падане, при спъването му, с последващо ритане от тримата осъдени по цялото тяло пред погледа на полицейския екип. Абсолютно недобросъвестно от защитата на осъдения Ст. Б. се сочи за някакво “самопризнание” от страна на осъдения К. именно той да е спънал пострадалия и причинил съставомерното му нараняване, тъй като признанието на този осъден е за един удар с юмрук в лицето на последния пред бара, но много преди намесата на полицаите, преди да му бъде отнета бухалката и да се стигне до преследването му, отричайки въобще да е участвал в последното. За разлика от свидетелите, чиито показания с основание са отречени от Съда като достоверни, полицаите с подкрепата на св. Н са категорични щото пострадалият да е бил подгонен невъоръжен от тримата осъдени, спънат от Ст. Б. и бутнат на асфалта и ритан от тях до намесата им, след което избягали в неизвестна посока с колата на Н. , а според последния – отишли на бар в Пловдив.
Неоснователно е оплакването за неоснователен отказ на съда за събиране на относими към предмета на доказване доказателства, в частност, искането за допускане от въззивния съд на комплексна СППЕ по редица въпроси относно психическото състояние на осъдения Ст. Б. при извършване на деянията. В тази насока се пропускат неговите собствени твърдения да не е бил употребил алкохол и само да е бягал от нападателя си св. Н. П. , категорично оборени с посочените по-горе доказателствени средства, т.е. след като той отрича да е направил нещо на пострадалия, няма защо да се изясняват обстоятелства дали не е бил в особено психическо състояние, за каквото няма други данни по делото. Константна е практиката на ВКС, че съдът по фактите не допуска процесуално нарушение, щом отказът му на доказателствено искане не е повлиял на правилността на фактическите му констатации при тяхното извеждане от събраните доказателствени материали по делото.
Или, след като фактите по делото са изведени правилно, при спазване на процесуалните изисквания и съответстват на формалната и житейска логика, то те са такива, каквито са приети от съда и са рамката, в която следва да се прецени материалната законосъобразност на атакувания с искането съдебен акт.
ВКС намира, че и в тази насока няма допуснато нарушение на закона и не е налице основание за възобновяване на производството по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 от НПК, доколкото са налице всички обективни и субективни признаци на възведеното на осъдения като обвинение. Приложението на материалния закон, извън спора за авторството на осъдения Ст. Б. в извършване на инкриминираните деяния, се атакува с оглед наличието на квалифициращото обстоятелство те да са извършени от него при условията на опасен рецидив. В тази насока Съдът е констатирал миналото му осъждане като пълнолетен, даващо основание за възприемане на предложената от обвинението квалификация на деянията като извършени при опасен рецидив на основание чл.29 ал.1 б.”а” от НК. Други възражения против приложението на материалния закон не се навеждат.
Осъденият Ст. Б. релевира и основание за възобновяване поради явната несправедливост на наложените му поотделно и по съвкупност наказания за извършените от него престъпления. Отчитайки всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, Съдът обосновано е приел, че наложените му наказания на минимума за съответните престъпления и по съвкупност не са несправедливи и ги е потвърдил. След като е установено, че причината за скандала със св. П е именно провокативното поведение на този осъден и въпреки неадекватната реакция на последния, осъщественото над него нападение пред погледа на полицейския екип очертава личността на молителя като деец със завишена обществена опасност, позволяващ си често компромиси с обществено дължимото се поведение, включително на публични места и с правата на другите граждани. Поради това правилно е прието, че не са налице условията за определяне на наказанието му за двете престъпления при условията на чл.55 от НК, като по-тежкото и формиращо размера на общото наказание от 3 години лишаване от свобода за престъплението по чл.131а от НК е на законовия минимум. Няма основание за неговото намаляване, още повече, че несправедливостта на осъждането в искането се свързва единствено с неправилното приложение на материалния закон във връзка с възприетата правна квалификация на деянията като опасен рецидив, на което възражение Съдът е отговорил със законосъобразни съображения. Искането и в тази насока се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Л. Б. от Х. , в момента в затвора Пловдив, за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на въззивно решение № 212 от 15.05.2008 г., постановено по ВНОХД № 2375/2007 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: