Р Е Ш Е Н И Е
№ 459
София, 05 ноември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на трети ноември двехиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Юрий Кръстев
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Бопислав Йотов
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 444/2008 год.
Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Б. Д. Д. против въззивно решение № 160 от 2.07.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 297/2008 год. по описа на Пловдивския апелативен съд.
В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия и служебно назначения му защитник се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК, като се излага съображение, че наложеното му наказание е явно несправедливо завишено и се иска въззивното решение да бъде изменено и да бъде намалено по размер.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното въззивно решение в пределите по чл. 347 НПК, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 77 от 8.05.2008 год. постановена по НОХ дело № 90/2008 год. Хасковският окръжен съд е признал подсъдимия Б. Д. Д. за виновен в това, че за времето 27.10 – 13.12.2007 год. в гр. Х., в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел от владението на В. Т. С. , Д. В. С. и М. Б. К. чужди движими вещи на обща стойност 542.50лв с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199 ал.1т.4 във вр. с чл. 198 ал.1, чл.26 ал.1 и чл. 55 ал.1т.1 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
С въззивно решение № 160 от 2.07.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 297/2008 год. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
Касационната жалба е неоснователна.
Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК се мотивира с неправилна оценка на обстоятелствата от значение за определяне размера на наказанието. В този смисъл е изложеното съображение, че въззивната инстанция е възприела извода на първоинстанционния съд за обема наказателна принуда, без да отчете в достатъчна степен относителната тежест, като обстоятелство, което смекчава наказателното положение, на социално-икономическото му състояние, мотивирало го да извърши деянията. Оплакването не намира опора в данните по делото и е неоснователно.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на подсъдимия с единствено оплакване за явна несправеливост на наложеното му от Хасковския окръжен съд наказание и искане да бъде намалено. В съответствие с правомощията си Пловдивският апелативен съд изцяло е проверил правилността на присъдата въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, като е преценил, че са достатъчни за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, в това число и за размера на наказанието. При нея е възприел фактическите констатации на решаващия съд относно извършените деяния, включени в продължаваното престъпление, авторството на подсъдимия и правната квалификация. Като е констатирал, че наказанието е индивидуализирано в рамките на закона и под предвидения за престъплението минимум, съобразно изискването, залегнало в разпоредбата на чл. 373 ал.2 НПК, при точна преценка на относителната тежет на всички обстоятелства по чл. 54 НК и очевидно съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл. 36 НК, не е имал основание да уважи искането за намаляването му. В мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК е отговорил на наведените доводи и е посочил съображенията, поради които ги е отхвърлил.
Точен е изводът, че извършеното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления, за които законодателят в особената част на НК е превидял възможност за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от пет до петнадесет години. Подсъдимият е проявил изключителни дързост и упоритост, като за кратък период от време по идентичен неправомерен начин си набавил средства за съществуване, нападайки три жени в тъмната част на денонощието, в близост до автобусна спирка и жилищни сгради и отнемайки дамските им части. Интензитета на принудата не е незначителен при установеното, че една от пострадалите е била съборена на земята и ударена по главата, а стойността на предмета на престъплението не е ниска.
Личната му обществена опасност също точно е преценена като завишена, независимо от процесуалното поведение. Признаването изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт е довело до смекчаване на наказателното положение, чрез налагане на по-леко наказание, но от това не следва че в съзнанието му е настъпила трайна положителна промяна и може да му се въздейства в достатъчна степен превъзпитателно и възпиращо с налагане на по-малко наказание. В тази връзка съобразно действителното им съдържание са оценени събраните в досъдебното производство данни за личността му, характеризиращи го изцяло отрицателно в обществото- води скитнически начин на живот, няма изградени трудови навици и не работи системно, нарушава обществения ред, употребява често алкохол, многократно е регистриран на извършени престъпления, както и тези съдържащи се в свидетелството за съдимост. Въпреки младата си възраст е осъждан с две влязли в сила присъди, като деянието по едната е извършено преди да навърши пълнолетие и не се обхваща от квалификацията опасен рецидив. Другото осъждане на наказание лишаване от свобода, като елемент от състава, квалифициращ деянието като по-тежко наказуемо престъпление, не може повторно да се преценява като обстоятелство утежняващо наказателното положение, но очевидно това ефективно изтърпяно наказание не е оказало необходимото положително въздействие. Тези данни подкрепят направения извод, че извършването на престъпления се е превърнало в негов начин на живот и не се касае до някаква инцидентна проява, породена от неблагоприятно стечение на обстоятелствата, мотивирала го да извърши престъплението, в какъвто смисъл е доводът в касационната жалба. Те не дават основание да се приеме, че наказанието от четири години лишаване от свобода е прекомерно завишено и надхвърля целите по чл. 36 НК. Подсъдимият следва да бъде изолиран от обществото за приетия период от време за да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да му се въздейства в пълна степен за промяна в поведението. Намаляването на наказанието няма да допринесе за оказване предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд не е допуснато поддържаното от жалбоподателя нарушение и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК
Р Е Ш И:
Оставя в сила въззивно решение № 160 от 2.07.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 297/2008 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 77 от 8.05.2008 год. по НОХ дело № 90/2008 год. на Хасковския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: