Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
София, 11.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 29.01.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря НАТАША ПЕТКОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 625/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Л. И. от с. Б.,Видинска област против решение №243/02.11.2007г. на Видински окръжен съд,постановено по гр.д. №217/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба И. Л. И. и И. С. М. молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е основателна.
С решението си,въззивният съд е оставил в сила решение от 19.02.2007г. постановено по гр.д. №1570/2006г. по описа на Видински районен съд,с което е отхвърлен предявеният от М. Л. И. против И. Л. И. и И. С. М. иск за обявяване неистинността на нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по обстоятелствена проверка №24,т.І,нот.дело №24/2002г. на нотариус Б. Т. , с район на действие РС Видин,като неоснователен и недоказан. В процеса на производството пред въззивната инстанция,във връзка с подадена молба от ищеца-жалбоподател М. Л. И. от 03.10.2007г.,съдът с протоколно определение от съдебно заседание,проведено на 03.10.2007г. е допуснал изменение на иска,като същият се счита предявен на основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ и член 431 ал.4 от ГПК/отм/,с който се иска да се признае за установено по отношение на ответниците И,че ищецът М е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот и се отмени на основание член 431 ал.2 от ГПК/отм/ констативен нот.акт №24/2002г до размера на ? идеална част върху описания в акта недвижим имот. Съдът е приел за безспорно установено,че процесният имот е бил собственост на общия наследодател на страните Л след анализ на писмените и гласни доказателства, събрани по делото,е стигнал до извода,че ответниците повече от десет години са обработвали имота,ползвали са го за свои нужди,плащали са дължимите данъци за същия и по този начин са го придобили на основание давностно владение упражнявано в тяхна полза в предвидения от закона срок,годно да ги направи собственици на имота. За да достигне до тези изводи,преди всичко съдът се е позовал на съдържанието на показанията на свидетелите,посочени от ответника И,които след преценка е кредитирал,а също така е обсъдил и взел предвид и показанията на свидетелите, разпитани на 22.01.2002г. от нотариус Б. Т. ,проведен във връзка с извършената обстоятелствена проверка,отразени в приложения на лист 6 от делото, протокол,съставен от нотариуса. В резултат на този анализ и преценка,съдът е стигнал до извода,че предявеният иск е доказан,като е приел,че същият е отрицателен установителен иск,при което ответника следва да докаже,че спорното право е възникнало,а ищецът да докаже фактите,които го изключват или погасяват,поради което е потвърдил решението на първоинстаницонния съд,с което е отхвърлен иск с правно основание член 97 ал.3 от ГПК/отм/.
Тези изводи на въззивния съд са неправилни и незаконосъобразни.
Видно от изложеното в исковата молба ищецът М твърди,че с първия ответник И. Л. И. са братя,а втората ответница И. С. М. е съпруга на първия ответник,като процесния имот е останал в наследство от общия им наследодател,техния баща и след неговата смърт имотът е владян и от двамата наследници,както и че не са постигали споразумение за доброволното му поделяне,поради което същият има наследствен характер. Въпреки това действително положение,както се твърди от ищеца в исковата молба,ответникът И. Л. се снабдил с нотариален акт №24/2002г.,по време на брака си с втората ответница И. М. ,за собственост на основание давностно владение върху целия процесен имот,което не отговаря на това положение. С оглед на тези твърдения и наведените по делото от ищеца доказателства в тази връзка,както и уточнението,направено с писмена молба и прието от въззивния съд,последният е сезиран с обективно съединени искове с правно основание член 97 ал.1 от ГПК,за признаване за установено по отношение на ответника И,че ищецът М е собственик на 1/2 идеална част от имота,което е отразено и в мотивите на въззивния съд, и се иска отмяна на горепосочения нотариален акт, на основание член 431 ал.2 от ГПК/отм/ до размера на ? идеална част от собствеността върху описания в същия процесен имот. Неправилно в мотивите си въззивният съд е приел,че е предявен отрицателен установителен иск. Този му извод е в противоречие и от безспорно приетото от съда,че имота е останал в наследство от общия наследодател на ищеца и първия ответник -техен баща Л,без да изясни по делото,кога е починал общия наследодател,изхождайки за оставените от него наследници,само по косвен път,съобразно съдържанието на протокола за разпит на свидетели,извършено от нотариуса по горепосоченото нотариално дело,както и от данните по удостоверение от Община гр. В.,направление”Местни данъци и такси” за размера на декларираните данни за притежавано недвижимо имущество от И. Л. И.. Приемайки,твърдението,изложено в исковата молба и неоспорено от ответниците,че имота е останал в наследство,съдът е следвало да изиска от ищеца,съгласно разпоредбата на 98 ал.2 от ГПК/отм/,да представи писмени доказателства за това обстоятелство,на което основава иска си,а именно да представи удостоверение за смъртта и наследниците на общия наследодател Л,което е във възможностите на въззивната инстанция,като се остави без движение исковата молба и се дадат указания на ищеца на основание член 100 от ГПК/отм/Изясняването на тези обстоятелства е от значение,както за момента на установяване на владението върху процесния имот,както се твърди от страните след смъртта на общия наследодател-техен баща,така и за това какви законни наследници е оставил наследодателя към момента на смъртта си,респективно този факт е относим и до размера на отменяваната част на посочения нотариален акт,при евентуално уважаване на иска с правно основание член 431 ал.2 от ГПК/отм/. Наред с това, въззивният съд се е позовал и е обсъждал с оглед формиране изводите си по спора,доказателства,които не са били събрани по реда на ГПК пред двете съдебни инстанции,което е задължително ,с оглед разпоредбите на закона,а именно като е взел предвид съдържанието на свидетелските показания,разпитани от нотариуса по реда на извършена обстоятелствена проверка във връзка със собствеността на процесния имот,което е недопустимо. При преценката на упражняването владение върху процесния имот,съдът следва да изхожда от принципа,приемайки че имота е наследствен на ищеца и първия ответник,че съсобственикът владее имота както за себе си така и за останалите сънаследници,при което владее своята част от имота като собственик,а се явява държател за частта,принадлежаща на останалите сънаследници. За да е налице обратното е необходимо по несъмнен начин да се установи със събраните по делото доказателства,след преценката на съда,че съсобственикът който владее имота е демонстрирал,че го владее само за себе,явно,категорично и несмущавано,като манифестира това свое основание за промяна на владението спрямо останалите сънаследници и това да достигне съответно до тяхното знание. Съдът не е обсъдил и не е преценил всички доказателства по делото,относно предприетите действия или бездействия от страна на страните по делото по отношение на процесния имот,които следва да се оценят именно във връзка с техния характер,с оглед посочения принцип ,обуславящ възможността за придобиване на недвижим имот на оригинерен способ,каквото е твърдението на ответниците относно собствеността върху процесния имот. Изясняването на всички тези въпроси и обстоятелства по делото е от важно значение за правилното решаване на повдигнатия пред съда спор.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №243/02.11.2007г. на Видински окръжен съд,гражданска колегия,постановено по гр.д. №217/2007г. по описа на съда и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: