5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр. София, 14.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 1913/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Д. С. С. чрез процесуалния представител адв. Св.А. е обжалвала с касационна жалба вх.№ 4726 от 14.02.2018г. въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1660 от 22.12.2017г. по гр.д.№ 1160/2017г., с което са потвърдени постановените от Пловдивския районен съд, Х-ти граждански състав по гражданско дело № 10 147/2014 г. : 1. Решение № 2553 20.07.2016 г., с което са отхвърлени предявените от Д. С. С. искове против Д. Х. А., Р. Х. А., В. Р. А., М. Р. А. и Б. Р. А. с правно основание. чл.124, ал.1 ГПК, за установяване, че ищцата е собственик на 3,333% ид. ч. от малко сутеренно помещение с площ от 9.00 кв.м., разположено под стълбището в жилищна сграда с идентификатор № ….. по одобрените през 2009г. кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], намираща се на адрес [населено място], [улица], за което ищцата претендира, че представлява обща част от сградата, както и искането й за отмяна на основание чл. чл.537, ал.2 ГПК до размера на 3,333 % ид.ч. нот.акт № ….. /2007г. на
нотариус М.С.; исковете с правно основание чл.26, ал.1 пр. първо и ал.2 пр. второ ЗЗД за пригласяване нищожността на договорите за дарение на идеални части от недвижим имот, сключени с нот.акт № …../2007г. и с нот.акт № ….. /2009г на нотариус М.С. в частите им с които се прехвърлят идеални части от право на собственост и се запазва право на ползване върху малко сутеренно помещение с площ от 9.00 кв.м., разположено под стълбището в жилищната сграда; 2. Решение № 3151 от 25.10.2016 год., с което е отхвърлена молбата на Д. С. С. за допълване на основание . чл.250, ал.1 ГПК на основното решение чрез произнасяне по истинността на документ – инвестиционен проект, 3. Решение № 924 23.03.2017 г. за поправка на очевидна фактическа грешка при изписване на имената на молителката в мотивите към решение №3151 от 25.10.2016г.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон по отношение на статута на процесното помещение, както и в нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в недопускане пред въззивната инстанция на допустими и от значение за решаването за спора доказателства, необсъждане на всички доказателства по делото и доводите във въззивната жалба и непроизнасяне по всички подадени въззивни жалби.,
Ответниците Д. Х. А., Р. Х. А., В. Р. А., М. Р. А. и Б. Р. А. са подали писмен отговор и писмена защита, в които изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна. Поддържат, че въззивното решение е съобразено със съдебната практика, тъй като в договора за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 1971г. е разпределена собствеността на сградата като всеки собственик е получил по един жилищен етаж от сградата, помещение в партера и санитарен възел към него. Процесното помещение според одобрения архитектурен проект и нанесените в него корекции и текст с положен подпис на проектанта, е оформено като самостоятелно помещение, придобило функционално предназначение като тоалетна и не представлява обща част от сградата.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл. 288 ГПК № 556 от 10.12.2018г. на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправният въпрос следва ли въззивната инстанция да обсъди доводите и възраженията на въззивника и да обоснове изводите си за тяхната неоснователност поради констатирано противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС – ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК, решение № 40 от 4.02.2015 г по гр. д. № 4297/2014 г. на ВКС ІV г.о., решение № 373 от 23.07.2014 г. по гр. д. № 3003/2013 г. на ВКС, ІV г.о., и др. Според тези решения процесуалната възможност за препращането към мотивите на първоинстанционния съд, предвидена в чл.272 ГПК, не освобождава въззивния съд от задължението да се произнесе по доводите за неправилност изложени във въззивната жалба и да обсъди относимите към тях доказателства.
В разглеждания случай Пловдивският окръжен съд, препращайки към мотивите на първата инстанция, е приповторил изводите й за основанието за възникване на етажната собственост – учредено право на строеж в сградата, в която се намира процесното помещение и делба. Посочил е, че с договора от 10.02.1966 год. тримата съсобственици на сградата са разпределили етажите и сервизните помещения като са постигнали споразумение получаващият третия етаж – Р. З. А. /праводател на ответниците/ да получи и ползването на мястото под стълбището – процесното помещение – тоалетна – баня, описано като самостоятелно на основание нанесена промяна в първоначалния одобрен проект, със забележка „Важи за екзекутив“. То е съществувало е към 07.04.1987 год. и по смисъла на ЗУТ не подлежи на премахване. От построяването на жилищната сграда това помещение е ползвано и владяно в преустроения му вид от собствениците на третия етаж – ответници по делото, които са го придобили по давност и са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2007г. Приемайки, че основното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде потвърдено, въззивният съд е посочил, че е безпредметно да се занимава с жалбата срещу решението по чл. 250 ГПК, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на Д. С. С. за произнасяне с изричен диспозитив по направеното от нея изрично оспорване на истинността на забележката на архитектурния проект, представен по делото, като го е потвърдил.
Така изложените мотиви не отговарят на изискванията на чл.269 изр.2 ГПК във връзка с чл. 235 ал.4 ГПК, защото не дават отговор на основните доводи във въззивната жалба, подадена от ищцата Д. С. вх.№ 45350 от 01.09.2016г. срещу решението на Пловдивския районен съд № 2553 от 20.07.2016 г. по гр.д.№ 10 147/2014 г. Оплакванията в тази жалба са насочени към решаващите изводи на първоинстанционния съд, че процесното помещение е предвидено като обща част по предназначение, преустроено е като санитарен възел с построяването на сградата и при делбата е поставено в дял на собственика на третия етаж, както и че дори да се приеме, че сключеният между съсобствениците договор за делба от 1966г. не е имал пряко транслативно действие по отношение на собствеността върху процесното помещение, той обективира воля на етажните собственици за промяна на предназначението на таза обща част, което дава основание на съсобственика към чийто обект е придадено, да установи върху него владение и след изтичане на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС срок да го придобие по давност.
Във въззивната жалба са развити доводи, че помещението под стълбището няма самостоятелен характер и по отношение на него не може да има делба; между етажните собственици не е постигнато единодушно съгласие за промяна на предназначението на помещението като обща част и то да бъде придадено към един от самостоятелните обекти в сградата, защото при делбата на собственика на третия етаж е предоставено само ползването. Отделно от това въззивницата се е позовала необоснованост на изводите на районния съд при обсъждане на заключенията на вещите лица за истинността на подписа под текста на плана „важи за екзекутив“ и за допустимостта на преустройството на помещението под стълбището в баня-тоалетна. Тези доводи са от значение за решаването на спора, тъй като ищцата извежда правото си на собственост върху идеална част от помещението от неговия статут на обща част и въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по тях със собствени мотиви като определи статута на помещението при съобразяване на разясненията в ТР 34 /1983г. на ВС, ОСГК за характеристиката на общите части на сградата по естеството си и по предназначение, възможността за промяна на предназначението на последните и формата, с която следва да се изрази съгласието от етажните собственици. Вместо това въззивният съд е отдал решаващо значение на забележката на проекта „важи за екзекутив“ и е приел, че помещението е преустроено законно и не подлежи на премахване въпреки че истинността на тази забележка е оспорена своевременно от ищцата пред първата инстанция, а срещу постановеното решение № 3151 от 25.10.2016 год., с което е отхвърлена молбата й по чл.250, ал.1 ГПК за постановяване на изричен диспозитив по оспорването, е подадена самостоятелна въззивна жалба. При така предприетите процесуални действия от ищцата, въззивният съд не е имал основание да мотивира изводите си въз основа на оспорения текст без да се произнесе по истинността му, независимо от това дали оспорването се развива по правилото на чл. 193 ГПК или като частен документ текстът няма обвързваща материална доказателствена сила. На следващо място при изрични доводи за необоснованост на първоинстанционното решение при обсъждане на заключенията на вещите лица, въззивният съд е следвало да ги обсъди и да изложи и фактически , а не само правни съображения по основателността на предявения иск. С оглед на изложеното са основателни доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на процесулните правила от въззивния съд при мотивиране на решението – отменително основание по чл.281 ал.3 предл. второ ГПК. Останалите доводи във връзка с необходимостта от събиране на поисканите пред въззивния съд нови доказателства, са неоснователни. При изразено становище от НИКК при МВР на л.494, че липсва общоприет и утвърден в криминилистическата практика безспорен метод за датиране на документ според стареенето на материалите /хартия и пишещи вещества / използвани при изготвянето на документи, съдът правилно е отказал да изслуша вещо лице с поискана във въззивната жалба задача за установяване на възможния времеви период на полагането на подписи на архитектите в представения проект. По отношение на документите, поискани да бъдат изискани по реда на чл. 192 ГПК от [община], район Ю., отказът също е законосъобразен съгласно чл. 266 ал.1 ГПК, тъй като тези доказателствата са могли да бъдат поискани пред първата инстанция и в жалбата не е направен довод за непълнота на доклада по делото.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1660 от 22.12.2017г. по гр.д.№ 1160/2017г. изцяло и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: