О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София 28.01. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 815/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от В. П. Й. и П. Й. Ч., срещу въззивно решение от №369/17.07.2012г. по гр.д.№ 370/2012г. на Врачанския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК В. Й. сочи, че решението противоречи на практиката на ВКС относно приложението на чл.76 ЗН – липсата на надлежно упражняване на правото по чл.76 ЗН от сънаследник, води ли до неоснователност на иска за делба срещу приобретателя. Защитната функция на чл.76 ЗН само за дела на прехвърлителя ли се отнася, или и за дела на останалите сънаследници, по отношение на които е налице прехвърляне на чужд имот и сделката в тази част няма транслативен ефект. Защитната функция на чл.76 е установена в полза на сънаследника, който не е извършил разпореждането и който иска в делбата да участват само сънаследниците.Ако той не предяви иск по чл.76 ЗН обаче, в делбата не следва ли да участва приобретателят и съдът да се произнесе дали е налице съсобственост с него. Сочи се, че въпросите са решени в противоречие с ТР№1/2004г., ОСГК, ВКС.
Каторът П. Ч. обжалва въззивното решение в частта, с която е допусната делба между него и В. Й. на имот от 5.050дка, представляващ залесена горска територия с посочените граници. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК П. Й. Ч. сочи, че са налице основанията на чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по въпроси във връзка с оспорването на произхода на ищеца – при извънбрачно дете, родено през 1988г., ако са налице нарушения на нормативни документи при съставяне акта за раждане, може ли този документ да легитимира лицето за наследник.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
Ответникът по касация З. С. Е., [населено място], не изразява становище.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение №210/2012г. по гр.д.№317/2011г. на ВКС, І г.о. е обезсилено въззивно решение №451/2010г. по гр.д.№548/2010г. на Окръжен съд – Враца и делото е върнато за ново разглеждане.
При новото разглеждане с обжалваното решение е отменено решение №153/08.06.2010г. по гр.д.№392/2009г. на Районен съд-Бяла Слатина, в частта, с която е отменен нотариален акт №7/2002г., издаден на основание чл.483,ал.1 ГПК и е отхвърлено искането на В. П. Й. против П. Й. Ч. по чл.537,ал.2 ГПК за същия нотариален акт. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е отменен нотариален акт № 64/2005г., обективиращ договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между П. Ч. и З. Е. и в частта, с която е на ищеца е даден 6 месечен срок да извърши отбелязване в Службата по вписванията отмяната на нотариални актове №7/2002г. и №64/2002г. Първоинстанционното решение е отменено и в частта му, с която е допусната съдебна делба при равни квоти между В. П. Й. и П. Й. Ч. на недвижим имот :нива от 33,533 дка,м.”Дългата поляна”, ІІІ категория,имот № 014001 по плана за земеразделяне на [населено място],област В. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен искът на В. Й. срещу П. Ч. за делба на същия имот.Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата си част, с която е отхвърлен искът за делба спрямо ответника З. Е. и с която е допусната делба между П. Ч. и В. Й. при равни квоти по отношение на недвижим имот –залесена горска територия от 5.050дка, м.”А.”, имот №166014 в землището на [населено място].
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че с решение №1270/2000г. на ПК-Бяла С. по заявление на П. Ч. е възстановено правото на собственост върху горска територия от 5.050дка на наследниците на Й. П. Ч.. С решение № 12900/1995г. на ПК по заявление на П. и В. Ч. е възстановено правото на собственост на наследниците на Й. Ч. върху нива от 33.533 дка.От удостоверения за наследници е установено, че общият наследодател Й. Ч. е починал през 1975г. и е оставил законни наследници синовете си П. Ч. /ответник/ и В. Ч.. Последният е починал през 1993г. и е оставил законен наследник ищеца В. П. Й. – син на починалия му син П. Ч. /поч.1990г./. С констативен нотариален акт № 7/2000г. ответникът П. Ч. е признат за собственик на процесната нива от 33.533 дка.С нотариален акт №65/2005г. той е продал на ответника З. Е. този имот. По въведеното от ответника Ч. в процеса оспорване легитимацията на ищеца като син на П. Й., въззивният съд е приел, че то не е доказано. Приетото по делото удостоверение за раждане №536/1988г. е издадено въз основа на акт за раждане, в който за баща на В. П. Й. е посочен П. В. Й. и е обявител на акта за раждане. Този официален документ е издаден по надлежния ред в рамките на компетентността на длъжностното лице по гражданско състояние и удостоверява факти за гражданското състояние на ищеца. Документът не е оспорен по надлежния ред по чл.193,ал.1 ГПК, а освен това ответникът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че е неистински и не удостоверява посочените факти. Ето защо ищецът се легитимира като наследник на общия наследодател /правнук/ и е съсобственик по наследство на възстановените по реда на ЗСПЗЗ процесни имоти. Ищецът не е предявил иск или възражение по чл.76 ЗН – не е поискал да се обяви по отношение на него за недействителен сключеният между двамата ответници договор за продажба на земеделската земя,с който сънаследникът Ч. е прехвърлил своята идеална част от имота, поради което и такова възражение не следва да се разглежда. При това положение искът за делба срещу З. Е. правилно е отхвърлен. Този ответник е страна само по искането за отмяна на нотариалния акт, обективиращ посочената покупко-продажба. След като ищецът не е предявил иск по чл.76 ЗН и правото му да поиска обявяването и за относително недействителна е преклудирано, то той е длъжен да зачете нейния вещно-правен ефект в частта, с която Ч. се е разпоредил със своята част от наследствените земеделски земи.П. от това зачитане е неоснователност на иска за делба спрямо него. Като последица следва да се отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отменен констативен нотариален акт №7/2000г. В тази връзка въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, че с оглед разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ ответникът Ч. не е придобил по давност частите на ищеца до 2005г., когато е прехвърлил имота.
Поставените въпроси от касатора П. Й. Ч. не могат да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение на сочените основания по чл.280,ал.1 ГПК. Въпросът ако са налице нарушения на нормативни документи при съставяне акта за раждане на дете през 1988г., може ли този документ да легитимира лицето за наследник, не е обусловил изхода на делото и е неотносим. Такава е и посочената от касатора съдебна практика. Решение №123/1985г. по гр.д.№97/1985г., ОСГК разглежда въпрос за прилагане разпоредбата на чл.36 Н. относно необходимостта от нотариална заверка на подписа на припознаващия извънбрачно дете баща – само ако изпраща заявлението до съответното длъжностно лице.Решение №2706/1980г. по гр.д.№2241/80г, ІІ г.о. също разглежда въпроси за писмената форма по чл.67 ЗЛС /отм./ за действителност на припознаването. Решаващите изводи в обжалваното решение са, че приетият и неоспорен от касатора акт за раждане, представляващ официален документ, установява твърдението на ищеца, че е син на П. В. Й.. Следователно решаващите изводи на въззивния съд са за зачитане доказателствената сила на акта за раждане като официален документ след като не е оспорен по реда на чл.193 ГПК и оспорването не е доказано. При това положение по касационната жалба на П. Ч. не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е допусната делба на недвижим имот – залесена територия от 5.050 дка.
По касационната жалба на В. П. Й.. Повдигнатият правен въпрос за това, когато липсва надлежно упражняване на правото по чл.76 ЗН от сънаследник, който не е извършил разпореждане със своята част, то не следва ли в делбата да участва приобретателят на прехвърлената идеална част и съдът да се произнесе дали е налице съсобственост с него, е обусловил изхода на делото. Даденото от въззивния съд разрешение не е в съответствие с разясненията, дадени с ТР№1/2004г., ОСГК, ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване на решението в посочената част на основание чл.280,ал.1т.1 ГПК.
Касаторът В. П. Й. следва да внесе държавна такса в размер на 50 лева по сметка на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №369/17.07.2012г. по гр.д.№ 370/2012г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е допусната съдебна делба при равни квоти между В. П. Й. и П. Й. Ч. на недвижим имот- залесена територия от 5.050 дка, м.”А.”, представляващ имот №166014, в землището на [населено място], област В..
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №369/17.07.2012г. по гр.д.№ 370/2012 г. на Врачанския окръжен съд в останалата част.
ОСТАВЯ касационната жалба на В. П. Й. без движение. Указва на касатора в 1 седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50 лева. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за прекратяване или за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: