О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
Гр.София,29.01.2016г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 68 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. И. и Е. Т. К. против Решение № 408 от 09.10.2015 г. по в.гр.д.№ 568/15 г. на Хасковския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 91 от 28.05.2015 г. по гр.д.№ 445/14 г. на Х. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. Д. К. срещу Д. М. И. и Е. Т. К. иск за делба на 5 бр. недвижими имоти в землището на [населено място], [община]- нива от 20,298 дка в м.”К.”, съставляваща имот № 255007, масив 255, имот 7; имот № 515009 от 4,4 дка в м.”И.”, представляващ залесена горска територия; имот № 516006 от 12,4 дка в м.”К.”, представляващ залесена горска територия; имот № 516017 от 5 дка в м.”К.”, представляващ залесена горска територия; имот № 524009 от 24,3 дка в м.”Ч. пътека”, представляващ залесена горска територия, вместо което е допуснато да се извърши съдебна делба между страните по отношение на посочените недвижими имоти, при следните квоти: ? ид.ч. за А. Д. К. и по ? ид.ч. за Д. М. И. и Е. Т. К.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искът за делба на А. Д. К. да бъде отхвърлен, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение са два правни въпроса. Уточнени и конкретизирани съобразно указанията на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК, въпросите са следните:
1. В какъв срок се преклудира възможността ответникът по иск за делба да релевира възражение за придобивна давност по отношение на делбения имот- срока за отговор на исковата молба или първото по делото заседание. Въпросът е поставен с оглед възприетото в мотивите на въззивния съд, според което възражението за придобивна давност не може да се направи след изтичане на срока за отговор на исковата молба, който извод е обоснован с указанията на т.4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/13 г. на ОСГТК, с оглед на което и доколкото в конкретния случай това възражение на ответниците е заявено в първото по делото заседание, е прието, че същото е преклудирано и съдът не дължи произнасяне по него. Според касаторите, това произнасяне на въззивната инстанция е в отклонение от задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК, според която специалната разпоредба на чл.342 ГПК изключва приложимостта в делбеното производство на уредената в чл.133 ГПК обща преклузия по отношение на възраженията на ответника срещу предявения иск, с оглед на което е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
2. Направеният отказ от наследство уголемява ли съгласно чл.53 ЗН делът на наследник, който не е бил известен на отказалия се към момента на извършване на отказа. Въпросът е зададен с оглед релевираното в касационната жалба оплакване, според което въззивният съд неправилно е определил квотите на съделителите, тъй като отказът на наследника Р. Д. Л. от наследството на Д. К. Г. е уголемил дяловете единствено на ответниците, но не и на ищцата, чийто наследствени претенции не са били известни към датата на отказа /31.10.2006 г./ и която не е фигурирала като наследник в издадените от кметство [населено място] удостоверения за наследници от 15.03.1999 г. и 27.10.2006 г. По отношение на този въпрос се поддържа наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид липсата на съдебна практика, с оглед на което произнасянето на касационната инстанция по въпроса би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касация- А. Д. К. не е депозирала отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд е предпоставено от положителното установяване, че посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси са от обуславящо значение за изхода на делото, като са обусловили решаващата воля на въззивния съд, съобразно която е постановено обжалваното решение /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС/. Тези предпоставки в случая са налице по отношение на първия от формулираните от касаторите правни въпроси, свързан с преценката относно преклузивния срок, в който ответникът по иск за делба следва да релевира възражение за придобивна давност по отношение на делбения имот. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос, мотивирано с постановките на т.4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/13 г. на ОСГТК, е в противоречие със задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК, според която възраженията по чл.342 ГПК не се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.133 ГПК, тъй като в делбеното производство законодателят е предвидил изрично възможността тези оспорвания да се заявят в по-късен срок, а именно до края на първото по делото заседание /Решение № 385/2011 г. от 18.04.2012 г. по гр.д.№ 1538/2010 г. на І г.о., Решение № 311/2011 г. от 04.01.2012 г. по гр.д.№ 503/2011 г. на ІІ г.о., Определение № 491 от 15.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 1535/2015 г. на ІV г.о. и др./. В този смисъл е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК оснавание за допускане на касационното обжалване по посочения процесуалноправен въпрос.
По отношение на втория формулиран от касаторите правен въпрос, свързан с приложението на чл.53 ЗН, основание за допускане на касацията по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК липсва. Това е така преди всичко защото въззивният съд изобщо не се е произнасял в мотивите на решението си за приложимостта на посочената материалноправна норма в зависимост от знанието или незнанието на отказалия се от наследството относно кръга от лица, в чиято полза отказът ще произведе действие, уголемявайки наследствените им дялове. Освен това, нормата на чл.53 ЗН е пределно ясна и конкретна по своето съдържание и не предпоставя пораждането на предвидените в нея правни последици от каквито и да са допълнителни изисквания от субективен характер, каквото именно е посоченото обстоятелство. В този смисъл не е налице неяснота, непълнота или вътрешно противоречие, които да се преодоляват чрез тълкувателна дейност за установяване на точния смисъл на закона /чл.5 ГПК/, поради което и не е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
С оглед допускането на касационното обжалване на посоченото по-горе основание, на касаторите следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв. /чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 408 от 09.10.2015 г. по в.гр.д.№ 568/15 г. на Хасковския окръжен съд, по касационната жалба на Д. М. И. и Е. Т. К..
УКАЗВА на касаторите, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представят доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв., като при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: