Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
София, 08.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Ванюша Стоилова и прокурор Антонова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2077/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България и насрещна касационна жалба на А. С. П. чрез адвокат С. К. от АК-Б. срещу решение № 1/05.02.2018 г. по гр.д. № 393/2017 г. на Апелативен съд Б., с което се отменя решение № 355 от 27.10.2017 г. по гр.д. № 610/2017 г. на Окръжен съд Бургас в частта, в която е уважен иска на А. С. П. против Прокуратурата на Република България за обезщетение на причинените неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ над сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва от 29.07.2016 г. до изплащането. Обжалването е допуснато по въпроса за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Отговор на въпроса обусловил допускане на касационното обжалване е даден с т.11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, в което се приема, че при определяне на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Дадените разяснения в тълкувателното постановление на пленума на Върховния съд представляват задължителна съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона, която се прилага последователно от Върховния касационен съд и се възприема изцяло от настоящия състав. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, но зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства, които имат значение за делото, а именно: какви процесуални действия са предприети по отношение на обвинения в престъпление, вида и тежестта на обвиненията, има ли постановена мярка за неотклонение или наложени други ограничения, както и дали наказателното преследване е приключило в разумен срок. При определяне на конкретния размер на обезщетението е от значение също, доколко обвиненията са се отразили върху начина на живот, семейните отношения и здравословното състояние на пострадалия, и са засегнали личното му достойнство и авторитет.
С оглед дадения отговор на поставения материалноправен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички причинени вреди, когато прокуратурата е повдигнала обвинение, но не е била постановена осъдителна присъда. Въззивният съд е възприел правилно релевантните за случая обстоятелства, че след привличането като обвиняем на 15.07.2014 г. за престъпление против финансовата и данъчна система, ищецът е претърпял вреди, но неправилно е определил техния размер. В случая, съдът не е съобразил, че изобщо не е била взета мярка за неотклонение по отношение на ищеца, а производството е прекратено частично на 25.09.2015 г., като наказателното преследване е приключило с постановление от 19.07.2016 г. след като са платени дължимите данъци и лихви, за които е повдигнато обвинението. При тези данни, доводите в касационната жалба на прокуратурата, че е допуснато нарушение на материалния закон при определяне на обезщетението на причинените неимуществените вреди, следва да се приемат за основателни. Въззивният съд правилно е приел началния момент, от който се дължи обезщетение за вредите по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, но неправилно е определил обезщетение за целия период в размер на 3000 лева. Незаконното повдигане и поддържане на обвинение несъмнено е увреждащо действие, което засяга личния живот и достойнство на пострадалия, но въздействието върху личността на ищеца не може да се приеме за значително, когато твърденията за причинени вреди не се подкрепят от доказателствения материал по делото. Ето защо, доводите в насрещната касационна жалба са несъстоятелни. След като се доказват увреждащите последици от наказателната репресия, съдът е длъжен да присъди обезщетение, но при съобразяване с релевантните за спора обстоятелствата – тежестта на обвинението и причината, поради която е било образувано наказателното производство – за данъчни задължения в особено големи размери, което впоследствие е приключило след като са били платени.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид не само външните проявления в здравословното и емоционално състояние на пострадалия, които неизбежно съпътстват наказателната репресия, но и социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната, както и последиците от обвинението върху начина на живот на обвинения в престъпление. При съвкупната преценка на тези обстоятелства и с оглед значително ограничения обем неблагоприятни последици, настоящият състав приема, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от конкретното обвинение е в размер на 1500 лева, което се дължи със законната лихва от влизане в сила на постановлението за прекратяване до изплащане на сумата.
Предвид изложените съображения, решението на въззивния съд е неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която е уважена претенцията над този размер поради необоснованото завишаване на присъденото обезщетение, като в останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1 от 05.02.2018 г. по гр.д. № 393/2017 г. на Апелативен съд Б., с което се отменя решение № 355/27.10.2017 г. по гр.д. № 610/2017 г. на Окръжен съд Бургас в частта, в която е уважен иска на А. С. П. против Прокуратурата на Република България за обезщетение на неимуществените вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ над сумата от 1500 лева до присъдените 3000 лева, както и в частта за разноските над присъдените 30 (тридесет) лева и вместо това:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на А. С. П., ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение на причинените неимуществени вреди над сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 от 05.02.2018 г. по гр.д. № 393/2017 г. на Апелативен съд Б. в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.