Р Е Ш Е Н И Е
№ 460
София, 01.10.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2023/2008г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на «Л. м. 2005» ЕООД, гр. С., срещу въззивно решение от 11.12.2007г. на Ловешкия окръжен съд по гр.д. № 253/2007г. с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Сочи се, че въззивният съд е игнорирал представените пред него писмени доказателства – Резолюция по гр.д. № 1660/1947г., Резолюция по гр.д. № 1670/47г. на Софийския околийски съдия за вписване на съдебни решения за обявяване за окончателни на писмени договори от 1942г. и 1943г., по силата на които
Ответниците С. М. Д., Т. Р. И., М. Р. И., С. Р. И., М. Р. И., О. О. Д. Р. , Г. Л. П. и М. Л. К. оспорват жалбата като неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение Ловешкият окръжен съд е оставил в сила решение №39 от 02.04.2007г. по гр.д. № 415/2003г. на Ловешкия районен съд, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск, предявен от „Л” ЕООД против С. Д. , Т. Р. И. , М. Р. Инфнте, С. Р. И., М. Р. И., Т. Р. И. /Валенсия, В. /, О. О. де Р. /Венецуела/, Г. Л. П. и М. Л. К., че ответниците не са собственици на : 1. градина от 5 дка в.м.”Б” при граници : небетчийски двор, общинска мера, път, вада; 2.градина от 5 дка в м.”Б”, при граници: глуха вада, В. И. , В. М. , път, вада; 3.градина от 10 дка в същата местност при граници:продимска бара, глуха мелнична вада, мелнично здание и общинска мера и е отхвърлен иск по чл.431,ал.2 ГПК за отмяна на констативни нот.актове на ответниците.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че ответниците са наследници на братя Р, които са притежавали мелница „Б” АД-Ловеч, национализирана по ЗНЧИМП, съгласно протокол от 03.03.1952г. Съгласно нарочен баланс на предприятието от 23.12.1947г. в актива му са били включени като земи мелничен двор от 3000 кв.м. на стойност 15 000 лева и овощна градина на стойност 25 000 лева. В описа – инвентар на държавно индустриално предприятие М. „Б” към 31.12.1948г. размерът на овощната градина е вписан около 20 дка. Със записки № 32/24.12.1947г. и № 33/24.12.1947г. са вписани съдебни решения за обявяване на окончателни договори между С/акционер и наследодател на ответниците/ и М. „Б”, по силата на които Р. е закупил градина в Б. от 10 дка с находящата се къща, две градини от по 5 дка. С акт № 440/67г. е актуван като държавна собственост имот – дворно място застроено и незастроено от 76 300 кв.м. като имотът е отстъпен за ползване от ДПЗХ „23 септември”. Съгласно удостоверение на Община Л. имот № VІ, кв.285 по рег.план на Ловеч, състоящ се от мелнична сграда, склад за млевни продукти, двор от 3000 кв.м. и овощна градина за 25 000 лева от 1947г. е записан на името на АД Братя Р. Със заповед от 1992г. на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ е наредено отписване от актовите книги на държавните имоти имот, бивша собственост на Братя Р. , находящ се в кв.285, парцел **** по плана на северна промишлена зона на гр. Л., а именно мелнична сграда, склад за млевни продукти, двор от 3000 кв.м. и овощна градина за 25 000 лева йот 1947г. Ответниците по иска -наследниците на акционерите братя Р през периода 1998г. -2000г. са се снабдили с констативни нотариални актове за собственост съобразно идеалните си части в съсобствеността. Ищецът е закупил с нот.акт № 134/2002г. от Банка „Х” АД –Пловдив имот, придобит от нея чрез възлагане с постановление от 12.07.2002г. по т.д. №78/1999г. на Пловдивския окръжен съд – 47000/53870 ид.ч., а целият по скица 43 870 кв.м., съставляващ парцел ****, кв.285,”М” при граници : парцели Х и ХІ, път, парцел ****, училище „Д”, заедно с построените в имота мелница и складова база.
При тези данни въззивният съд е направил законосъобразен извод, че ответниците в качеството си на наследници на братя Р са собственици на основание ЗВСОНИ освен на мелнична сграда, място от 3000 кв.м., но и на процесните овощни градини, тъй като са налице предпоставките на чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ за реституиране на имотите. Отчуждените имоти съществуват като обекти на собственост, собственост са били на еднолично дружество по чл.61 ТЗ и са съществували реално до размерите, в които са отчуждени. Извършените промени в тях във връзка с функционалното им предназначение са без правно значение. Неоснователни са доводите на касатора, че имотите не са били национализирани като собственост на акционерното дружество. Процесните градини са били включени в нарочния баланс на дружеството към момента на национализацията, предадени са с протокол и описани от комисията по §65 ПП ЗНЧИМП от 13.03.1952г., описани са и в последваща докладна записка от 1956г. за проверка на нарочния баланс на национализираната М. „Б”АД на братя Р, съставен към 23.12.1947г., по който не са постъпили възражения от бившите собственици. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че е налице национализация на процесните имоти по ЗНЧИМП, поради което макар имотът да е имал земеделски характер към момента на национализацията, това не е основание да се иска реституция по ЗСПЗЗ. Доводите на касатора в тази насока са неоснователни. Това е така, защото приложимият реституционен закон се определя в съответствие с основанието за преминаване правото на собственост върху имота в държавата. След като в случая е налице национализация на основание ЗНЗЧИМП, то реституцията е по реда на ЗВСОНИ при наличие на предвидените в последния предпоставки. Имотите са описани в документите по национализацията, вкл. на протокола на комисията по §65 ПП ЗНЧИМП. Предмет на национализацията е било цялото предприятие, вкл. и процесните градини, които влизат в понятието принадлежност на предприятието по смисъла на чл.6 ЗНЧИМП и национализацията ги обхваща като част от недвижимата собственост съобразно чл.9 от същия закон, поради което дори преди това да са били земеделски земи, е приложим редът за реституция по ЗВСОНИ. Ответниците като наследници на бившите собственици имат правата по чл.3,ал.1 и ал.2 ЗВСОНИ, тъй като собствеността се възстановява на лицата, от които е отнета, поради което и наличието на разпоредителни сделки е ирелевантно. При това положение правилно е прието, че ответниците, чиято е доказателствената тежест,са установили правото си на собственост по реституция.
Неоснователни са доводите, визиращи пречки за реституцията поради това, че имотите не съществуват реално като обекти на собственост в размерите, в които са отчуждени. За да приеме обратното, въззивният съд се е позовал на неоспорената техническа експертиза, която е проследила кадастралните и регулационни промени на терените и е установила актуалния им статут. По делото не е било установено върху процесните имоти /бивши градини/ да са изградени промишлени обекти.
Не са налице посочените в касационната жалба основания за касиране на въззивното решение и то като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника по касация С. Д. следва да се присъдят и направените в настоящата инстанция разноски в размер на 400 лева – платено адвокатско възнаграждение по договор № 05167/14.09.2009г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 11.12.2007г. на Ловешкия окръжен съд по гр.д. № 253/2007г.
ОСЪЖДА «Л. м. 2005» ЕООД, гр. С., да заплати на С. М. Д. разноски за касационната инстанция в размер на 400 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.