5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
София, 01.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6590 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. Р. В. от [населено място], обл. С., чрез процесуалния му представител адв. С. Б., против въззивното решение № 304 от 12 юли 2013 г., постановено по в.гр.д. № 289 по описа на окръжния съд в гр. Смолян за 2013 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 118 от 26 април 2013 г., постановено по гр.д. № 48 по описа на районния съд в гр. Девин за 2012 г. за осъждането на В. да заплати на РПК „К.”, [населено място], сумата от 6874,90 лева за липсващи материали, заедно с 1374,98 лева ДДС върху тях, 1300 лева по сметка 422 подотчетни лица, 36 лева такси за телефон 20-14 за периода 8 юли – 7 август 2010 г., и законната лихва върху оставащата главница от 9585,88 лева от 30 октомври 2012 г. до окончателното й изплащане, и в полза на кооперацията са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се недопустимост на предявения иск заради липсата на упълномощаване на адвокат от легитимиран за това председател на кооперацията във връзка с влязло в сила определение за спиране изпълнението на решението на кооперацията за избор на председател. Сочи се като неправилен изводът на съда за липса на трудово правоотношение между страните по спора, тъй като Законът за кооперациите не забранява трудови договори между кооперацията и членовете й, а уставът изрично предвижда трудов договор с председателя, като е нарушена задължителната съдебна практика, дадена в ТР № 4 по тълк.д. № 4/2005 г., ОСГТК. Заявява се, че ако ищецът търси отговорност на касатора като ръководител и служител в предприятието само по общия ред на чл. 45 ЗЗД, но не и по реда на КТ, претенциите му съгласно правната доктрина и съдебната практика са недопустими. Развита е тезата за пълната имуществена отговорност, процедурата по която според касатора ответникът е следвало да предприеме, и се посочва възражението за изтекла давност за претенцията за 1451 лева. Поддържа се оспорването на извършените едностранно от ищеца счетоводни записвания. Поддържа се и наличието на обстоятелства, изключващи отговорността на касатора – наличие на нормален производствено-стопански риск, както и че се търси отговорност при условията на чл. 207, ал. 1, т. 2, а не по т. 1 КТ. В процесния разходен касов ордер не е записано за каква точно стока и от кой купувач се отнася сумата. Заявена е като неправилна тезата на ищеца, че претенцията се основава не само на счетоводните записвания при ищеца, но и на „официален документ” – ревизионен доклад на Ц.. Изложени са твърденията на касатора по двете фактури за закупени строителни материали, и липсата на съдействие от страна на въззивния съд за установяване на съответните факти по твърденията. Сочи се, че при наличен отказ на ищеца от претенцията за дължими суми за разговори от телефон, въззивният съд се е произнесъл по нея и е осъдил касатора да заплати 36 лева. Твърди се, че първоинстанционният съд неоснователно не допуснал задачи към съдебната експертиза, а и въззивният съд не ги допуснал и не приел новооткрити доказателства, както и не допуснал свидетели до разпит. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК по поставения въпрос. Сочат се ТР № 4 по тълк.д. № 4/2005 г., ОСГТК, определение на ВКС по реда на чл. 288 ГПК (което не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да бъде взето предвид с оглед преценката по допускане на касационното обжалване), определение на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК, и решение на въззивен съд (което също не може да бъде съобразявано предвид липсата на отразяване за влизането му в сила).
Ответникът р.п. к. „К.”, [населено място], обл. С., представлявано от председателя Ш. Д. Ч., чрез процесуалния си представител адв. Н. П., в отговор на касационната жалба излага доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си съдът не приема тезата за недопустимост на предявените искове, тъй като подписалият исковата молба адвокат не е упълномощен от легитимирано лице, предвид наличието на вписване в Търговския регистър за председател на кооперацията на подписалия пълномощното както към завеждането на делото, така и към постановяването на съдебното решение. Посочено е, че спирането на изпълнението на решението на кооперацията за избор на председател не отнема това качество на лицето и няма за резултат забрана той да изпълнява задълженията си по чл. 26 ЗК, а и отмяната на решенията на общото събрание на кооперациите по чл. 58 ЗК, по аргумент на чл. 74 ТЗ, има действие само занапред. Прието е, че със сила на пресъдено нещо по трудов спор между страните е установено, че между тях не е съществувало трудово правоотношение, и е недопустимо този въпрос да се пререшава, поради което не са приети доводите на В., че спорът следва да се разглежда по реда на чл. 206, ал. 2 и чл. 207, ал. 1 КТ, че искът за сумата по разходен касов ордер от 30 януари 2009 г. е погасен по давност с изтичане на три години, че е налице производствено-стопански риск по смисъла на чл. 204 КТ. След анализ на представените доказателства е прието, че В. е подписал разходен касов ордер за получени общо 1451 лева, но не е представил каквито и да е разходооправдателни документи за част от сумата – за 1300 лева; Вели е подписал и две фактури за закупено арматурно желязо и тухли, които не са намерени в нейните складове или търговски обекти, на обща стойност от 6874,90 лева и ДДС от 1374,98 лева. Като неоснователно е оценено възражението на В., че претенцията се основава само на едностранни счетоводни записвания на кооперацията, тъй като неговите конкретни действия и бездействия са обективирани в подписани от него първични счетоводни документи и след това са отразени в счетоводството. За основателна е приета претенцията за заплащане на стойност на проведени телефонни разговори, но само след датата на освобождаване на В. от поста председател на кооперацията.
Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос може ли между председател на кооперация и самата кооперация да съществува трудово правоотношение въз основа на сключен между тези две страни трудов договор, и при търсене на отговорност кооперацията като работодател да търси отговорност от наетия по трудово правоотношение председател на основание чл. 45 ЗЗД, но не и на основание КТ. Отговорът на правния въпрос е явно положителен за първата му част, тъй като липсва пречка за съществуване на трудово правоотношение между кооперация и нейния председател, и отрицателен за втората му част по приложението на правилата за имуществената отговорност на работниците и служителите. Разрешението по този въпрос обаче е предпоставено от друго заключение на въззивния съд, което не е станало предмет на правен въпрос от страна на касатора. В. съд е приел, че фактът били ли са страните в трудово правоотношение, е обхванат от силата на пресъдено нещо по влязло в сила решение по спор по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Правен въпрос по това обусловило следващите изводи на въззивния съд заключение не е поставен, което води до недопускане на касационното обжалване, тъй като какъвто и отговор да се даде от касационния съд в процедурата по чл. 290 ГПК, той ще е без значение, предвид наличието на основен извод за липса на съществувало между страните трудово правоотношение, а следователно и за неприложимост на правилата на чл. 203 и сл. КТ. Предвид изложеното по-горе, неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на предявения иск, тъй като отговорността му е следвало да се ангажира по правилата на КТ, а не по реда на ЗЗД.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по твърдението на касатора за недопустимост на предявени иск предвид липсата на упълномощаване на адвокат да подпише исковата молба от легитимиран за това председател на кооперацията поради наличието на влязло в сила определение за спиране изпълнението на решението на кооперацията за избор на председател. Според представеното пред първата инстанция определение № 835 от 17 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 306 по описа на районния съд в [населено място] за 2011 г., е допусната обезпечителна мярка спиране на изпълнението на взетите решения от общото събрание на кооперацията по предявен иск на основание чл. 58 ЗК от Н. В. като член на РПК „К.”, против РПК „К.”, [населено място], между които е освобождаването на В. от поста председател на кооперацията и избор на нов председател, до постановяване на решение по делото. Исковата молба е подадена в съда на 30 януари 2012 г.
За касационното обжалване касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса от 192 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 304 от 12 юли 2013 г., постановено по в.гр.д. № 289 по описа на окръжния съд в гр. Смолян за 2013 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 118 от 26 април 2013 г., постановено по гр.д. № 48 по описа на районния съд в гр. Девин за 2012 г.
УКАЗВА на Н. В. от [населено място], обл. С., в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 192 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: