1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
гр. София, 12.07.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 93 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищеца Д. ф „З”, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Д. П. срещу решение № 347 от 14.10.2016 г. по в. гр. дело № 376/2016 г. на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено решение № 116 от 24.02.2016 г. по гр. дело № 1726/2015 г. на Районен съд Хасково. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] срещу Г. Д. Ф. от [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в размер 24 023,65 лв. – получено първо плащане по договор от 16.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер 790,77 лв. – лихва за забава за периода от 02.12.2014 г. до 30.07.2015 г., като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на ответната страна сумата 1 150 лв. – направени разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради това, че спорът е подведомствен на административния съд съгласно § 10, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, тъй като актовете, издадени от Държавен фонд „Земеделие” по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства за млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., са индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Поддържа и евентуално становище за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по релевантните материалноправни и процесуалноправни въпроси не е формирана постоянна практика на ВКС и с оглед икономическата и обществената значимост на предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по различните мерки по Програмата за развитие на селските райони за периода, значението на Общата селскостопанска политика на ЕС и на контрола по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Каква е правната природа на сключваните договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схемите и мерките, прилагани от ПРСР, и в тази връзка допустимо ли е производството по реда на чл. 124 и сл. от ГПК за вземанията, произтичащи от тези договори?
2. Определеният в договора срок на основание чл. 7, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства за млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., фиксиран ли е? Допустимо ли е изпълнение на елементи от договора преди началото на срока или след неговия край?
3. Разпоредбите на § 5 от ПЗР на Наредба № 9 от 03.04.2008 г. приложима ли е при условията на вече изтекъл срок за подаване на заявление за подпомагане, преди публикуването на Наредбата в Държавен вестник и влизането й в сила?
Ответната страна Г. Д. Ф. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 283, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея са посочени касационни основания, а в приложеното изложение се съдържат твърдения за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите, приема следното:
За да направи извод за неоснователност на предявените искове, въззивният съд е приел, че липсват правнорелевантни факти, които да обуславят разваляне на договора поради виновно неизпълнение от ползвателя. Съдебният състав е констатирал, че между страните са възникнали правоотношения по сключен договор № 26/112/05551 от 16.02.2010 г., по силата на който Държавен фонд „Земеделие” е отпуснал на Г. Ф. като ползвател безвъзмездна финансова помощ от 48 892 лв., а ползвателят е следвало да осъществи предвидените инвестиции до 16.02.2013 г. – в тригодишен срок от сключване на договора. Първото плащане в размер 24 446 лв. е осъществено от страна на фонда, а заявка за второ плащане е следвало да бъде подадена от ползвателя не по-късно от месец след 16.02.2013 г., като плащането е могло да бъде осъществено при извършване от Ф. на всички изисквания. Въззивната инстанция е изложила съображения, че приложимата правна уредба към процесния договор е Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Анализирайки чл. 5.1 от договора, съдебният състав е заключил, че страните са уговорили само краен срок за представяне на искането за второ плащане – не по-късно от един месец след изтичане на срока по чл. 3.1 от договора, т. е. не по-късно от 16.02.2013 г., без уговорен начален срок, като редакцията на посочената договорна клауза не поставя задължение на ползвателя да представи искането само след настъпване на определен начален момент. Поради това въззивният съд е направил извод, че ползвателят по договора може по всяко време преди 16.02.2013 г. и до 16.03.2013 г. валидно и надлежно да сезира с искане за второ плащане органите на Държавен фонд „Земеделие”, които са длъжни да го приемат, обработят и преценят по същество. Въз основа на писмо изх. № 01-260-6500/443 от 23.10.2014 г. за отхвърляне на плащането и свидетелските показания е установил, че Г. Ф. е представила заявление пред Държавен фонд „Земеделие” преди 16.02.2013 г. Съдебният състав е изложил съображения, че вместо да откаже да приеме носените документи от ответницата, ищецът е следвало да осъществи процедурата по чл. 25 от Наредбата като при евентуални нередности е трябвало да ги укаже на вносителя за отстраняване с писмено изложение, а ако няма такива, е следвало да приеме документите. Поради това, че действията на органите на фонда са в разрез с нормативната уредба, същите не могат да служат като основание за отказ за изплащане на втората част от следващата се сума. Липсва установено виновно поведение от страна на Ф. и неизпълнение на договорните и законови норми.
Във въззивното решение са изложени и аргументи, че ответницата е имала право да представи заявлението и на 10.04.2013 г., когато същото е официално прието, съобразно разпоредбата на § 5 от ПЗР от Наредбата, предвиждаща, че заявките за второ плащане след третата и четвъртата година се подават не по-късно от два месеца след изтичането на определения срок по чл. 7 ал. 1, в случая 16.04.2013 г. Въззивният съд се е позовал също на разпоредбата на § 39 от ПЗР на Наредбата, в сила от 12.08.2012 г. и изменението на чл. 24, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 1 от Наредбата, предвиждащо двумесечен срок за подаване на съответното заявление и отменящо установения преди това едномесечен срок.
Изводът, че ответницата е изправна страна и е осъществила хипотезата на чл. 5.3 от процесния договор, поради което не са налице предпоставки за прекратяването му, е аргументиран с обстоятелството, че ответницата е осъществила всички изискуеми инвестиции в обекта си, основни дейности и цели по изготвения бизнес план, предвид заключението на експертизата.
Неоснователността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обоснована с неговия акцесорен характер и неоснователността на главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора първи въпрос е процесуалноправен, относим е към допустимостта на въззивното решение и може да бъде уточнен по следния начин: Подведомствени ли са на гражданските съдилища исковете на ДФ „Земеделие“ за връщане на изплатените суми, заедно със законните лихви върху тях по договора по Наредба № 9/03.04.2008г., сключен с ползвателя на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.? Така уточненият процесуалноправен въпрос е релевантен за спора.
При преценката на допустимостта на обжалвания въззивен съдебен акт следва да бъде взета предвид разпоредбата на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, в сила от 25.12.2015г., съгласно която образуваните до влизането й в сила гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред – гражданскоправен ред и този ред следва да се прилага и след тази дата относно висящите искови производства. В настоящата хипотеза исковата молба е предявена от управляващия орган срещу получателя на помощта. С оглед на това решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост във връзка с подсъдността на исковете, обусловена от характера на правоотношението по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/.
Посоченият в т. 3 от изложението материалноправен въпрос е релевантен и може да бъде уточнен по следния начин: Кой е приложимият срок за подаване на заявка за второ плащане по договори за отпускане на финансова помощ, сключени след 25 април 2008г., с оглед редакцията на чл. 24, ал. 2 /ДВ бр. 60/2012г./, разпоредбата на § 39 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9/3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. /ДВ, бр. 60/2012г./ и разпоредбата на § 5 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9/3.04.2008г. /ДВ, бр. 44/2013г./? По този материалноправен въпрос няма създадена постоянна практика на ВКС и с оглед възможността за противоречивото му разрешаване е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по този въпрос.
Отговорът на въпроса по т. 2 от изложението зависи от конкретните договорни клаузи, преценени в съответствие с приложимите правни норми на Наредба № 9/3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. в действащата им редакция.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 496,29 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 347 от 14.10.2016 г. по в. гр. дело № 376/2016 г. на Окръжен съд Хасково.
УКАЗВА на касатора Д.ф. „З.“ да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 496,29 лв. и да представи доказателства за това в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението. При непредставяне на платежния документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в посочения срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено, което да се впише в съобщението до касатора.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на председателя на Второ отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.