Р Е Ш Е Н И Е
№ 460
София,29.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1404 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение № 7* постановено на 14.12.2007 г. от Пазарджишки окръжен съд по гр.д. № 919/2007 година е оставено в сила решение № 712 на Пазарджишки районен съд от 27.06.2006 година по гр.д. № 2051/2006 г., с което е уважен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, предявен от Д. Б. Г. със съд. адрес в гр. П. против Б. В. Г. и Т. Г. Г., двамата от с. В., община П. и С. Т. Г. от гр. П. за прогласяване на нищожност поради абсолютна симулация на договор от 01.06.2000 г., обективиран в нот. акт № 81, том І, нот. дело № 84/2000 г. на нотариус Т. Д. , рег. № 422 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие Пазарджишки районен съд за покупко-продажба на недвижим имот, съставляващ първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с избен етаж, застроена върху 90 кв.м. в парцел **** в кв. 144а по плана на гр. П..
Касационна жалба против решението на Пазарджишки окръжен съд е постъпила от С. Т. Г. с оплаквания за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и е формирал неправилни изводи за симулативност на сделката, при установено по безсъмнен начин намерение на страните за обвързване от последиците и.
Ответникът по касационната жалба Д. Б. Г. я оспорва и моли да бъде оставена без уважение.
Ответниците Б. В. Г. и Т. Г. Г. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира жалбата за основателна предвид следното:
С искова молба от 04.12.2006 г., ищецът Д. Б. Г. е предявил иск за прогласяване нищожност на договор от 01.06.2000 г., обективиран в нот. акт № 81 от 2000 г., с който е закупил от първите двама ответници Б. В. Г. и Т. Г. Г., негови родители, по време на брака си с ответницата С. Т. Г. първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда в гр. П.. Поддържа се, че договорът е сключен при условията на пълна симулация, без да е извършено плащане на продажна цена и без воля на страните за прехвърляне на собствеността, за което между съдоговорителите е била подписана декларация.
С решение № 771 от 14.12.2007 година, Пазарджишки окръжен съд е уважил така предявения иск, приемайки, че сключената между страните сделка е симулативна. В решението е приeто за установено, че ищецът Д ответницата С са съпрузи от 1984 г. В периода след м. септември 1999 година ответницата Г е напуснала страната и се е установила на работа в Г. , от където се е завърнала през месец април 2006 г., а през месец февруари 2007 г. е напуснала семейното жилище. Между съпрузите е била установена фактическа раздяла; започнал е бракоразводен процес. С договор от 01.06.2000 г., за който е бил съставен нот. акт № 81 от 2000 г., ищецът е закупил от родителите си – ответниците Б. В. Г. и Т. Г. Г. първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда в гр. П. срещу сумата 6461,70 лева, която сума продавачите са заявили, че са получили напълно и в брой от купувача. В деня на изповядане на сделката, страните по нея са подписали декларация, в която са заявили, че не желаят недвижимия имот да бъде продаден на Д. Г. ; че не е платена продажна цена, както и че в отношенията си ще считат, че имотът продължава да е собственост на продавачите. След подписване на договора за покупка на жилището, ищецът е заживял в него, извършвайки ремонт на кухня, баня и смяна на дограма. По време на престоя си в Г. , ответницата С е изпращала редовно средства на съпруга си, с които са били закупени автомобил и машини за оборудване на цех за алуминиева дограма, а съпрузите са изразявали задоволство от уреждането по правен ред на собствеността върху процесния имот. Конфликтите, довели до фактическата им раздяла са започнали след завръщане на ответницата в България през м. април 2006 г. по повод финансови недоразумения.
При така установените факти, съдът е приел, че договорът от 01.06.2000 г. е сключен при условията на абсолютна симулация, тъй като страните по него не спорят, че не са имали намерение за прехвърляне на собствеността, а неучаствалата в сделката съпруга на купувача не е доказала по категоричен начин, че действителната воля на страните е била да се обвържат от продажбата, поради което е прогласил нищожността и на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Решението е неправилно.
Изводите на въззивния съд, касаещи правната природа на абсолютната симулация са правилни по същество – със сключването на привидното съглашение, страните целят да създадат привидност, която да съществува за определен период от време, след което да бъде прекратена или целта на симулацията е да създаде привидност поради определено основание при съществуващо вътрешно съглашение между страните, даващо възможност за връщане на нещата в изходната им позиция. Правилни по същество са и изводите за правното положение на съпруга като трето лице, явяващо се в идентично положение с увредения наследник по смисъла на чл. 134, ал.2, изр.2 ГПК (отм.), поради което при доказване на правата си не е обвързан от ограниченията на свидетелските показания. Неправилни са обаче изводите на съда относно правната стойност на документ, удостоверяващ действителните отношения между страните, изхождащ от единия от купувачите по сделката, спрямо другия приобретател, който не е участвал в съставянето на обратното писмо. Съгласно чл. 21 ЗЗД договорния документ не може да разпростре силата си спрямо неучастващите в него страни – документът може да задължи само този, който го е издал, както и признанието може да обвърже само признаващия. Неправилни са и изводите относно разпределението на доказателствената тежест за относимите към спора факти.
От доказателствата по делото е установено, че имотът в гр. П. е придобит с договор за покупко-продажба от 01.06.2000 г. по време на брака между страните, поради което и на основание чл. 19 СК до опровергаване на презумпцията за съвместен принос съставлява съпружеска имуществена общност. Твърдението на ищеца за симулативност на извършената сделка, целящо връщане на собствеността на продавачите – негови родители, безсъмнено уврежда правната сфера на ответницата, която не е участвувала, но черпи права от придобивната сделка, предвид което същата се явява трето лице спрямо симулацията. Това правно положение предпоставя възможността и да оборва твърдяната симулативност с всички доказателствена средства, провеждайки насрещно доказване, целящо да обезсили главното доказване на ищеца. В тежест на ищеца е да проведе главно и пълно доказване на твърдяната симулативност на придобивната сделка – да установи, че сделката е сключена при абсолютна симулация от всички участващи страни, в т.ч. и от приобретателката по силата на чл. 19 СК. Такова доказване по делото не е проведено. Обратно, от проведеното насрещно доказване е установено, че ответницата С е участвала с парични средства както при придобиване собствеността върху процесния етаж, така и в извършените ремонти след покупката му. Свидетеля Е. Н. установява, че ищецът е правил пред нея изявления, че с изпратените от съпругата му средства е закупил жилището; че ответницата С е изпращала средства и за ремонта на жилището със съзнание, че се ремонтира собствения им имот. Същите факти се установяват и от свидетеля А, т.е. опровергава се твърдяната симулативност на продажбата. Представената по делото декларация от 01.06.2000 г. не е подписана от ответницата Г, поради което направеното от ищеца в нея признание не я обвързва. Документът следва да бъде ценен наред с всички доказателства по делото, в т.ч. и с твърдяната от ищеца цел на симулацията, а именно, като собственик на имота да участва вместо родителите си в съдебни спорове със собственика на съседен имот – цел, която може да бъде постигната с обикновено пълномощно по чл. 20, ал.1, б. “б” ГПК (отм.), без да извършва прехвърляне на собственост, свързано поради изискването за форма със значително по-големи усилия и средства.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е приложил неправилно чл. 26, ал.2 ЗЗД, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и при условията на чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.) следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявения иск се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 64, алл. 2 ГПК (отм.), на касатора ответник в производството, следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски общо в размер на 557 лева, в т.ч. 107 лева държавни такси и 450 лева изплатени възнаграждения по договори за правна помощ от 02.03.2007 г. и от 31.08.2007 г. с адвокат И от адвокатска колегия гр. П.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 7* постановено на 14.12.2007 г. от Пазарджишки окръжен съд по гр.д. № 919/2007 година.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Б. Г. със съд. адрес в гр. П. против Б. В. Г. и Т. Г. Г., двамата от с. В., община П. и С. Т. Г. от гр. П. иск за прогласяване на нищожност поради абсолютна симулация на договор от 01.06.2000 г., обективиран в нот. акт № 81, том І, нот. дело № 84/2000 г. на нотариус Т. Д. , рег. № 422 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие Пазарджишки районен съд за покупко-продажба на недвижим имот, съставляващ първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с избен етаж, застроена върху 90 кв.м. в парцел **** в кв. 144а по плана на гр. П..
ОСЪЖДА Д. Б. Г. с ЕГН ********** със съд. адрес гр. П., ул. “. № 4 да заплати на С. Т. Г. с ЕГН ********** от гр. П., ул. “. № 19 сумата 557 (петстотин петдесет и седем) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: