4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
гр. София, 08.04.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2162 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], против решение от 14.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 326/2012 г. от състав на Окръжен съд – Монтана.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмено отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение на ищеца по делото е незаконосъобразна, отменил е същата, възстановил е ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 9 000 лева, представляващо обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Нарушенията на трудовата дисциплина, заради които е наложено наказанието „уволнение”, са по т. 1 и т.2 от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание – нарушение на устна заповед на управителя на дружеството – работодател, да не се продава дървен материал, собственост на трето дружество, както и неизпълнението на задължението на служителя да уведоми управителя на това трето търговско дружество за намерението си да бъде закупен и изнесен дървен материал. За тази нарушения на трудовата дисциплина, работодателят е приел, че са тежки нарушения на трудовата дисциплина – основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл.190, ал.1, т.7 КТ. За нарушенията на трудовата дисциплина, изразяващи се в опит да се заблуди охраната на дружеството – работодател, като е представена износна бележка и платежен документ за закупен 0,5 м3 дървен материал, а от охраната на дружеството е задържан камион с дървен материал, в пъти по-голям от посоченото, както и поради даденото разпореждане от страна на уволнения служител да натовари камион с дървен материал около 3 м3, като на касата на трето дружество, собственик на материала е заплатил само 0,5 м3, работодателят е счел, че представляват нарушения на трудовата дисциплина, по чл.190, ал.1, т.4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя.
Съдът е приел, че спора между страните относно фактите по делото няма, а същият се свежда до правния спор, валидна ли е заповедта за уволнение, както и законосъобразна ли е същата. Прието е, че заповедта е валидна, но не е законосъобразна. Изводите на съда са, че нарушенията на трудовата дисциплина не съставляват злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като за да е налице това дисциплинарно нарушение, следва да е налице използуване на оказаното доверие за неправомерно извличане на определена облага за работника или другиго, или за увреждане на работодателя. Деянието на работника е съставомерно само тогава, когато е извършено умишлено и предпоставя преднамереност в извличането на облагата или увреждането на работодателя. Съдът е приел, че с действията си, визирани в заповедта за уволнение като нарушения на трудовата десциплина, работникът не е извършил посегателство върху имущество на работодателя, а върху такова на трето на спора и на трудовото правоотношение лице, като освен това, с това трето лице – [фирма], работникът е в гражданскоправни отношения във връзка с дадени му пълномощия по конкретни действия във връзка с получаване и изпращане на стоки. Неизпълнението на задълженията на служителя да уведоми за свои действия трето лице, с което работникът не е в трудовоправни отношения, а в гражданскоправни, не представлява нарушение на трудовата дисциплина. Тъй като не могат да възникват задължения за работника към трето лице, различно от работодателя по трудовия договор, като неизпълнението на тези задължения да са основание за налагане на дисциплинарно наказание, съдът е приел, че не са налице визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения.
Като е приел горното, състава на въззивния съд е отменил като незаконосъобразна заповедта за уволнение, възстановил е служителя на заеманата преди уволнението длъжност и е осъдил ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, който според касатора е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочения правен въпрос е относно това, представлява ли злоупотреба с доверието на работодателя извършено от служителя/работника по време на изпълнение на трудовите му функции умишлено посегателство върху чуждо имущество, предназначено да го облагодетелства или да увреди третото лице – собственик. По този правен въпрос липсва задължителна съдебна практика, поради което касационното обжалване следва да се допусне, доколкото съдът е формирал правни изводи в тази насока и те са обосновали крайния му извод относно основателността на предявения иск.
По втория правен въпрос, който според касатора е касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, относно дисциплинарно нарушение по чл.190, т.4 КТ тогава, когато уволнения служител е изпълнявал управленски функции, въззивният съд не е формирал правни изводи и съответно по този въпрос липсва произнасяне с обжалваното решение, поради което състава на ВКС приема, че същия е неотносим към производството по допустимост на касационното обжалване.
На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС, за разглеждането на касационната жалба, в размер на 210 лева.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 326/2012 г. от състав на Окръжен съд – Монтана.
Указва на [фирма] съдебен адрес [населено място], [улица], ап.1 адв.С. да внесе в седмичен срок държавна такса по сметката на ВКС в размер на 210 лева, като в същия срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.