О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
София, 22.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 321 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. К. И. против решение № 1* от 24.10.2008 г., постановено по гр.д. № 595 по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. , с което е оставено в сила решение № 66 от 4.07.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Районен съд- М. за отхвърляне на предявения от К. К. И. против Б. К. И. ревандикационен иск за признаване правото на собственост и предаване владението на УПИ * и ХІХ-201 от кв.20 по плана на с. О..
Ответникът по касационната жалба Б. К. И. оспорва наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът е твърдял, че е собственик на два УПИ и след като през 2007 г. предприел действия по ограждането им, установил, че ответникът се е самонастанил в северозападната част на УПИ ХІХ-201 и ползва постройка в УПИ ІV-201, като в дълбочина незаконно е пристроил навес с керемиди, ползван като обор и варница, поради което е поискал да бъде признат за собственик и да му се предаде владението на имотите.
С наведените в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК твърдения касаторът по същество счита, че въззивният съд е формирал изводите си в нарушение на константната практика на ВКС по приложение на чл.188, ал.1 от ГПК-отм. /в който смисъл са доводите, че не е отчетено признанието на ответника и свидетелските показания за владение на постройката в източната част на имота на ищеца/. Константна е практиката на Върховния касационен съд, че при постановяване на решението си, съдълищата следва да обсъдят в съвкупност събраните по делото доказателства и доводи на страните. Настоящото решение е постановено в противоречие с тази практика, доколкото липсват съображения на въззивния съд относно признатия и установен по делото факт, че ответника ползва постройка, която според представената по делото скица се намира в единия от имотите на ищеца, както и по възражението на ответника, основано на твърдението, че този начин на ползване се осъществява повече от тридесет години.
Касаторът счита, че въззивното решение противоречи и на решение № 293 от 28.03.1994 г. по гр.д. № 537 от 1993 г. на ВС, ІV г.о. Посоченото решение е постановено по спор, основан на факти, неотносими към настоящите, но в него е дадено общо тълкувателно разрешение относно възможността за защита на правото на собственост чрез различни искове в зависимост от характера на породения правен спор и задължението на съда да квалифицира този правен спор, изхождайки от обстоятелствата в исковата молба. В случая въззивното решение е постановено в противоречие с това тълкувателно разрешение, тъй като липсват съображения на съда, че ответникът ползва част от собствените на ищеца урегулирани поземлени имоти.
Останалите решения, на които се позовава касаторът не съдържат разрешения, касаещи произнасянето на въззивния съд, поради което са неотносими в настоящото производство.
В обобщение налице са предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 24.10.2008 г., постановено по гр.д. № 595 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- В.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при постъпване на доказателства за внесена държавна такса или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: