Р Е Ш Е Н И Е
№ 461
София, 13.11.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2064/2008г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. А. Ц. и Р. А. Ц., гр. С., на Т. В. Н., гр. С. и на Р. В. Ч., гр. Н., срещу въззивно решение от 22.11.2007г. по гр.д. № 421/2006г. на Шуменския окръжен съд.
С. А. Ц. и Р. А. Ц. обжалват решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях иск за делба. Излагат твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според жалбоподателите съдът незаконосъобразно е приел, че не са доказали участието си в съсобствеността на процесния имот като наследници на А. Щ. Съдът не е извършил преценка на доказателствата по делото по реда на ГПК, в т.ч. решения на Шуменския районен съд по гр.д. № 202/1970г.и гр.д. № 353/79г.
В касационната жалба на Т. В. Н. се сочи, че атакуваното решение е недопустимо и незаконосъобразно, тъй като е постановено по отношение на новоконституирани във въззивното производство страни, налице е произнасяне по непредявен иск. Излагат се твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отнасящи се до правото на защита на касатора, както и до липсата на разглеждане на релевираното от нея възражение за придобиване по давност.
В касационната жалба на Р. В. Ч. срещу решението се сочи, че допускайки делба на дворното място при описаните лица и квоти, съдът не е съобразил разпоредбата на чл.76 ЗН относно сделката от 10.10.1960г., с която Д. Щ. продава на сестра си М. К. своята 1/3 ид.ч. В резултат на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила на Ч. не е дадена възможност да приеме наследството на основание чл.49, ал.1 ЗН и е прието наличие на СПН по отношение липсата на права от нейна страна като заветник.
Т. Н. оспорва като неоснователни касационната жалба на С. Ц. и Р. Ц. , както и касационната жалба на Р. Ч.
Ответницата по касация В. Д. К. оспорва касационната жалба на Т. Н. в писмено становище.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение на Шуменския окръжен съд е отменено решение от 21.11.2005г. по гр.д. № 1999/2003г. на Шуменския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от С. А. Ц. и Р. Ц. срещу Т. В. Н., В. К. Н., М. П. Щ., А. Б. Д. и „Е” О. за делба на дворно място – парцел **** пл. № 2* кв.159 по плана на гр. Ш. и е постановено друго, с което е допусната съдебна делба на дворно място – парцел ****, пл. № 2*,кв.159 по плана на гр. Ш. между К. А. Щ., М. П. Щ., А. Б. Д., В. Д. К., Б. Д. Щ., С. Д. Ч. и В. К. Н. – при квоти : 6/72 ид.ч. за К. А. Щ., по 9/72 ид.ч. за А. Б. Д. и М. П. Щ., по 8/72 ид.ч. за В. Д. К., Б. Д. Щ. и С. Д. Ч. и 24/72 ид.ч. за В. К. Н.. Отхвърлен е искът за делба на същото дворно място по отношение на С. А. Ц., Р. А. Ц., Т. В. Н., Р. В. Ч. и „Е” ООД. Отхвърлен е искът за делба на двуетажна жилищна сграда в описаното място по отношение на Р. В. Ч., К. А. Щ., В. К. , С. Ч. и Б. Щ. В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивният съд е конституирал във въззивното производство петима съделители с оглед данните по делото относно участието им в имуществената общност– К. А. Щ., В. Д. К., С. Д. Ч., Б. Д. Щ., и Р. В. Ч.. Конституирането на нови страни в делбеното производство, вкл. във въззивната инстанция, е в съответствие с разясненията, дадени с т.17 от ТР №1/2001г., ОСГК, поради качеството им на необходими другари в делбения процес. Ето защо и доводите в касационната жалба на Т. Н. , че е налице съществено процесуално нарушение, предпоставящо недопустимост на съдебното решение, поради конституиране на нови страни в нарушение разпоредбата на чл.117 ГПК /отм./ в качеството им на въззиваеми и произнасяне по непредявен иск, са неоснователни. Неоснователни са и доводите за произнасяне „plus petitum” и извън рамките на предявения иск по отношение на новоконституираните страни, поради това, че те не са били ищци в производството. Това произтича от характера на делбеното производство, в което страните са едновременно ищци и ответници и заявеното в разглеждания случай от новоконституираните страни искане за допускане на съдебната делба от една страна, а от друга предвид изискването на чл.75,ал.2 ЗН в делбата да участват всички съсобственици като условие за действителност.
Въззивният съд е приел, че предмет на делбата е двуетажна жилищна сграда със застроена площ 77 кв.м., първият етаж от която представлява мазе, както и парцел **** VІІ, пл. № 2*,кв.159, в който тя е построена, тъй като в исковата молба, както и впоследствие с молба по реда на чл.278 ГПК/отм./ не е посочвана и включвана в делбената маса новопостроена в имота четириетажна сграда с площ 129 кв.м. Тези констатации на въззивния съд са фактически верни, поради което и изводите му, че не дължи произнасяне по делба на този имот са законосъобразни, а оплакванията в тази насока са неоснователни. По отношение на двуетажната жилищна сграда е прието с оглед неоспорената техническа експертиза, че тя не съществува, поради което като несъществуваща вещ не може да бъде предмет на делбата.
От фактическа и правна страна въззивният съд е приел, че общата наследодателка на страните С, съгласно нотариален акт № 40/1932г. е била собственик на постройка, състояща се от три стаи за живеене, изба, кухня с 250 кв.м. незастроена площ – имот представляващ част от имот пл. №16, кв.139, включен в парцел ****. Със заповед от 1949г. имотът на Щ. е образуван като нов парцел. С. Щ. е починала през 1935г. и е оставила за свои наследници по закон низходящи от първа степен: Александър Щ. , Д. Щ. , А. Щ. и М. Щ. Антон Щ. е починал през 1965г. и оставил за наследници дъщерите си С. Ц. и Р. Ц. , ищци по делото. Не е имало спор, а е било установено съгласно АДС от 01.12.1949г., че на основание ЗОЕГПНС е одържавена ? ид.ч.от имота, собствена на А. Щ. В акта е отбелязано, че останалите ? ид.ч. принадлежат на А. Щ. , Д. Щ. и М. Щ. Въззивният съд е приел за неоснователно твърдението на ищците, че е налице реституция на одържавената от наследодателя им 1/4 ид.ч. от имота на основание ЗВСОНИ, поради това, че тази ? ид.ч. още през 1960г. е продадена от държавата на останалите наследници на С. Щ. и така те са станали собственици на по 1/3 ид.ч. от имота. Изводите са направени въз основа на приетите по делото официални документи, в които е налице възпроизвеждане на липсващия договор за продажба на държавната ? ид.ч от имота с дата 28.06.1960г., сключен въз основа на решение от 25.02.1960г, одобрено от ИК СГНС, в т.ч. писмо № ІХ-ИЛ-1251/09.04.1960г., писмо от 04.12.1960г. на ГНС, решение от 02.06.1970г. по гр.д. №202/1970г. на Шуменския районен съд, постановено по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключеният между Д договор за покупко-продажба на 1/3 ид.ч. от къщата. Изводите на въззивния съд относно липсата предпоставките на чл.1 ЗВСОНИ за реституция ex lege на одържавената по ЗОЕГПНС ? ид.ч.от имота, собствена на А. Щ. , поради това, че имотът не се намира в патримониума на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по смисъла на чл.61 ТЗ, е обоснован и направен след обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства по реда на чл.188 ГПК /отм./, сочещи прехвърляне още през 1960г. на отчуждената ? ид.ч. от имота от държавата в полза на останалите съсобственици. Цитираните писма, удостоверения и решения са преценени в качеството им на официални документи по смисъла на чл.143 ГПК, годни да удостоверят прехвърлянето на одържавената част. Продажбата по решение от 25.02.1960г. на ИК на ГОНС е отразена и в приетия в съдебно заседание от 25.11.2004г. и неоспорен от страните акт за завземане на недвижим имот за държавен №89/49г. В тази връзка и оплакванията в касационната жалба на Ц. и Ц. свързани с неустановеност на това прехвърляне, поради непредставяне на договора от 1960г. в изискуемата форма са неоснователни. С оглед изложеното въззивното решение в частта, с която са отречени правата на жалбоподателките С. Ц. и Р. Ц. в съсобствеността на делбения имот, е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а касационната им жалба е неоснователна.
Въззивното решение е правилно и в частта, с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателката Р. Ч. Въззивният съд е приел, че след смъртта си през 1973г. Мика Щ. е оставила за наследник дъщеря си Т. Н. Със сила на пресъдено нещо по гр.д. №1523/1995г. на Шуменския районен съд е разрешен спор по предявен от заветницата Р. Ч. , която се е позовала на саморъчно завещание на М. Щ. , срещу Т. Н. иск за делба на имота като е установена липсата на права на заветницата Ч. върху завещаната и част от имота на М. Щ. /Калинова/ поради погасяване по давност на правото и да получи завещаното имущество. Доводите на касаторката във връзка с предоставяне на нова възможност за приемане на същото наследство не могат да бъдат релевирани в настоящото производство предвид забраната за пререшаване на вече решен с влязло в сила съдебно решение правен спор. Неоснователни са оплакванията на тази жалбоподателка във връзка с прилагане разпоредбата на чл.76 ЗН по отношение извършени прехвърляния на 1/3 идеални части от имота, извършени от сънаследници в полза на трети лица. Правото на възражение за недействителност на сделката поради нарушение на чл.76 ЗН принадлежи само на сънаследниците, които не са извършили разпореждане с идеални части от наследството, съгласно разясненията, дадени в ТР №1/2004г., ОСГК. След като жалбоподателката не е сънаследник, то тя не разполага с такова възражение и не може да се позовава на разпоредбата на чл.76 ЗН, която има защитна функция, установена в полза на сънаследник, който не е извършил разпореждането и който желае в делбата да участват само сънаследниците.
По жалбата на Т. Н. Въззивният съд е приел, че през 1990г. последната е сключила договор за доброволна делба с Б. А. Щ. , в качеството му на наследник на А. Щ. като е получила в дял целия имот. Александър Щ. е починал през 1978г. и е оставил за свои наследници : В. Щ. – съпруга и две деца – К. А. и Б. Ал. Щ. К. А. е направила през 1987г. отказ от наследството на баща си А, но не и от наследството на майка си В, поч.1980г. Оттук Б. Ал. Щ. /чиито наследници са съделителите М. Щ. и А. Д. / е станал собственик на 9/36ид.ч., а К. Щ. на 3/36 ид.ч. С оглед това, че тази делба не е извършена между всички сънаследници /К. Щ. и наследниците на Д. Щ. – С. Щ. , Б. Д. Щ. и В. К. /, тя е нищожна и не е породила действие. Правата на наследниците на Д. Щ. пък произтичат от това, че с предварителен договор от 1960г., обявен за окончателен с решение по гр.д. №202/1970г. на Шуменския районен съд, Д. Щ. е продал на Т. Н. припадащия му се дял от наследствената къща, но не и от дворното място. Н. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственик на имота по наследство и делба през 1991г. и е прехвърлила на дъщеря си В. Н. 1/3 ид.ч. през 1994г. Впоследствие е прехвърлила и на ответното О. 1/20 ид.ч. от своите 2/3 ид.ч. от дворното място.
В първоинстанционното производство касаторката Т. Н. е противопоставила възражение за придобиване на делбения имот – дворно място, по давност. Възражението е поддържано и във въззивната инстанция, като са оспорвани правата,както на ищците, така и на новоконституираните ответници в процеса. В обжалваното решение възражението не е обсъждано. В последното по делото съдебно заседание пред въззивния съд от Н. е направено искане за отлагане на делото, предвид оттегляне пълномощията от процесуалния и представител и невъзможност за явяване в съдебното заседание поради заболяване. Въззивният съд е отхвърлил искането, приемайки, че не са налице предпоставките на чл.107 ГПК /отм./, тъй като в болничния лист не е изрично отбелязана невъзможността на лицето да се яви пред съда. Отбелязаното в болничния лист предписание за домашно лечение на Н. и заявената от нея невъзможност да се яви, въпреки желанието и да участва в процеса и да направи доказателствени искания и възражения, е следвало да се отчетат от въззивния съд, който само поради липсата на отбелязване по чл.18,ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, е приел, че не е налице невъзможност за страната да организира защитата си. Преценката за наличие предпоставките на чл.107,ал.2 ГПК /отм./ трябва да се основава на всички данни във връзка с молбата за отлагане на делото, за да се осигури правото на страната да участва в процеса и да ангажира доказателства. При необходимост от допълнителни доказателства в тази насока съдът може да ги изиска от страната и ако те не бъдат представени, да приложи санкцията на чл.65,ал.1 ГПК /отм./. Като е отказал процесуалната възможност на жалбоподателката да организира защитата си в следващо съдебно заседание, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Такова е и липсата на мотиви в обжалваното решение по направеното от Н. възражение за придобивна давност. От изводите за неговата основателност както по другите възражения срещу правата на останалите страни, следва и основателността на извода за наличие на съсобственост между страните, в т.ч. и по отношение на тези, подържащи искането за допускане на делба. При положение, че последните нямат права в съсобствеността, то тогава съдът следва да направи преценка дали е налице воля за допускане на делба от страна на страните, които имат такива права, в т.ч. лицата, в полза на които Н. се е разпоредила с идеални части от имота.
Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила в частта, с която е допусната делба на процесното дворно място. В частта, с която искът е отхвърлен по отношение на С. А. Ц., Р. А. Ц. и Р. В. Ч. както и по отношение на двуетажна жилищна сграда в дворното място, решението следва да бъде оставено в сила.
Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав по реда на чл.218з ал.1 ГПК/отм./, който да постанови решение след обсъждане на правоизключващите възражения на съделителката Н.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 22.11.2007г. по гр.д. № 421/2006г. на Шуменския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е допусната съдебна делба и при приетите квоти, на дворно място – парцел ****, пл. № 2*,кв.159 по плана на гр. Ш. между К. А. Щ., М. П. Щ., А. Б. Д., В. Д. К. , Б. Д. Щ., С. Д. Ч. и В. К. Н..
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 22.11.2007г. по гр.д. № 421/2006г. на Шуменския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът за делба на същото дворно място по отношение на С. А. Ц., Р. А. Ц. и Р. В. Ч., както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът за делба на двуетажна жилищна сграда в описаното място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.