Р Е Ш Е Н И Е
№ 461
София, 26 ноември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на трети ноември двехиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Юрий Кръстев
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Борислав Йотов
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 466/2008 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения А. М. М. за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на влязлото в сила въззивно решение № 99 от 23.06.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 138/2008 год. на Търговищкия окръжен съд, с което е изменена присъда № 56 от 25.04.2008 год. по НОХ дело № 515/2007 год. на Търговищкия районен съд.
В искането и в съдебно заседание от осъдения и защитника му се твърди, че непроверяваното по касационен ред решение е постановено при допуснати съществени нарушения по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1-3 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му за престъпление, което не е извършил. По същество се иска производството по делото да бъде възобновено.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на въззивния съдебен акт, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 56 от 25.04.2008 год. постановена по НОХ дело № 515/2007 год. Търговищкият районен съд е признал подсъдимия А. М. М. за виновен в това, че на 4.08.2003 год. причинил на З. Д. З. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл. 128 ал.2 пр.последно във вр. с ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.
Със същата присъда съдът го е признал за виновен и по обвинението по чл. 325 ал.1 НК, като на основание чл. 78а ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500лв.
Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на З. Д. З. сумата 15 000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от деня на увреждането, като граждансия иск за разликата по пълния му размер от 20 000лв е отхвърлил.
С въззивно решение № 99 от23.06.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 138/2008год. Търговищкият окръжен съд е изменил присъдата, като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода от пет на четири години, а я е потвърдил в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 ал.3 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но разгледано по същество е неоснователно.
Посоченото от осъдения основание за възобновяване на наказателното дело поради допуснато съществено нарушение на материалния закон не се подкрепя от данните по делото. То се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по събирането и проверката на доказателствените източници, доведи до осъждането му за престъпление, което не е извършил. В този смисъл са изложените съображения, че двете съдебни инстанции не са взели всички мерки за разкриване на обективната истина, като без основание са отказали да уважат искането му за разпит на свидетели, а събраните доказателства са интерпретирали погрешно. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задълженията на съилищата по чл. 13, чл.14 и чл. 107 ал.2 и 5 НПК. Такива нарушения по делото не са допуснати.
При последното, трето по ред разглеждане на делото, Търговишкият районен съд, в пределите на своята компетентност и в изпълнение на указанията, давани от възивната инстанция в отметителните решения, е взел всички мерки за разкриване на обетивната истина, като е събрал достатъчен по обем доказателствен материал за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по отношение авторството на деянието и характера на телесната повреда. В дейността си по събирането на доказателствата е бил затруднен поради отдалечения период от извършване на деянието, защото част от свидетелите са декларирали, че не си спомнят подробности за инцидента, при който е увреден пострадалия, а други не са намерени на известните адреси. Не е изпълнил формално задълженията си, а с необходимата процесуална активност, в допустимите от закона случаи, е приобщил към доказателствените материали показанията на свидетелите, дадени в досъдебното производство. Направил е всичко възможно за издирване и призоваване на част от включените в списъка на лицата за призоваване свидетели, за които са събрани данни, че се намират в чужбина. Като е заличил от списъка на лицата за призоваване свидетелите Ф, А. М. , С. М. , Р. А. и Н. М. , не е ограничил правата на подсъдимия. Във връзка със заличаването на свидетелите точта е констатацията на въззивната инстанция, че първите трима свидетели, в противоречие с изискванията на процесуалните норми, механично са включени в списъка на лицата за призоваване, без да имат качеството на такива. Още при първото разглеждане на делото, тримата като деца на подсъдимия, са се въползвали от предоставената им с чл. 119 НПК възможност и са отказали да свидетелстват, а при следващите разглеждания на делото отново и изрично не е поискано да бъдат разпитани като свидетели. Осъденият не сочи със заличаването на останалите двама свидетели кои обстоятелства от значение за правилното решаване на делото са останали неизяснени.
Нарушения при оценката на доказателствата не са допуснати. Вътрешното съдийско убеждение по отношение на фактите включени в предмета на доказване, а именно нанасянето от подсъдимия на силните удари с тоягата в главата на пострадалия, довели до счупване на черепните кости, контузия на мозъка и епидурални кръвоиливи, а като последица от тях до моторна афазия и хемипареза на десните крайници, не се основават на произволно възприети фактически положения, а на съвкупния анализ на всички събрани по надлежния ред безпротиворечиви доказателствени материали, без нито един от тях да е пренебрегнат или сдържащите се в него фактически данни да са извратени. Фактическите констатации за авторството на деянието не са изградени само и единсвено въз основа на показанията на св. Д, и тези показания не са кредитирани без основание, както се поддържа от осъдения. Свидетелят е очевидец на деянието и от момента на досъдебното производство е последователен, че подсъдимият е ударил пострадалия с дървото в главата. Показанията му, дадени под страх от наказателна отговорност, не са единствен източник на доказателства. Подкрепени са от показанията на св. Н, които също са очевидци на деянието и от фазата на досъдебното производство дават безпротиворечиви сведения за авторството на причиненото телесно увреждане. За св. Д се поддържа довод за недобросъвестност, предвид твърдението на осъдения, че той е автор на деянието, а за останалите двама свидетели не се сочи наличието на основания, които биха ги мотивирали умишлено да му навредят, като му припишат престъпление, което не е извършил. Правилата за формиране на волята на решаващия съд при оценката на доказателствата са спазени, поради което въззивната инстанция не е имала основание да възприеме тезата му, че не е взел участие в инцидента и не е автор на причиненото телесно увреждане.
При възприетата от кредитираните доказателства фактическа обстановка материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпление по възведеното обвинение. Налице са всички обективни и субективни елементи от състава на престъплението умишлено причинена тежка телесна повреда. Подсъдимият е действал с оръжие годно да причини телесно увреждане, не е бил лишен от възможност да съзнава, че нанасяйки силните удари в главата на пострадалия може да го увреди и е желаел този резултат. Характерът на телесната повреда е установен от изслушаната в съдебно заседание експертиза, която не е оспорена. Извън довода за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата, осъденият не поддържа други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори.
Доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила също е неоснователен. Досъдебното производство и производството пред двете съдебни интанции са проведени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване на процесуалните му права. Въззивната проверка за правилността на обжалваната от подсъдимия осъдителна присъда е извършена по реда чл.313 и чл. 314 ал.1 НПК въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, като от подсъдимия не е поискано събирането на нови доказателства, а съдът служебно не е констатирал необходимотто от допълнителното му попълване с такива. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, подробно са обсъдени оплакванията му против правилността на присъдата и са изложени достатъчно съображения, поради които е приет като основателен единствено довода за явна несправедливост на наказанието, което е намалено.
Оплакването на осъдения за допуснато съществено нарушение по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.5 НПК, което се мотивира с неправилна оценка като обстоятелства от значение за размера на наказателната отговорност на чистото му съдебно минало и здравословното му състояние, също е неоснователно. Наложеното от въззивната инстанция наказание от четири години лишаване от свобода не е явно несправеливо завишено. Индивидуализирано е в рамките на закона, в размер надвишаващ само с една година минимума предвиден за престъплението, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК, в това число и тези, на които осъденият основава искането си за намаляването му. На чистото съдебно минало и здравословното му състояние не може да се отдава по-голямо наказателно-правно значение. С оглед начина на извършване на деянието и проявената жестокост, допълнителното смекчаване на наказателното положение би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане целите по чл. 36 НК.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Търговищкия окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и искането му за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдения А. М. М. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 138/2008 год. на Търговищия окръжен съд и отмяна на постановената по делото присъда № 99 от 23.06.2008 год., с която е изменена присъда № 56 от 25.04.2008 год. по НОХ дело № 515/2007 год. на Търговищкия районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: