Р Е Ш Е Н И Е
№ 461
София,27.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1445 по описа на Второ гражданско отделение за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение № 120 на Старозагорски окръжен съд от 21.11.2007 година по гр.д. № 462/2007 г., поправено по реда на чл. 192, ал.2 ГПК (отм.) с решение № 7 от 23.01.2008 г. е признато за установено по отношение на П. Д. С. К. и А. И. К., двамата от гр. К., че Кооперация “О. с. на трудовопроизводителни кооперации” гр. С., регистрирана с решение № 41 от 24.03.1993 г. по ф.д. № 247/1993 г. на Старозагорски окръжен съд е правоприемник на преустановилия дейността си О. с. на Трудовопроизводителни кооперации гр. С. от 1970 година и е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Кооперация “О. с. на трудовопроизводителни кооперации” гр. С. против П. Д. С. К. и А. И. К. за предаване владението на офиси № 2 и № 3, находящи се на втория етаж на жилищната сграда на ул. “. № 33, гр. К..
Касационна жалба против решението на Старозагорски окръжен съд в частта му, с която е уважен установителния иск за признаване правоприемството на “О. с. на трудовопроизводителни кооперации” гр. С., регистриран през 1993 г. с О. с. на Т. от 1970 г. е постъпила от П. Д. С. К. и А. И. К. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е формирал необосновани изводи за пълна идентичност между всички членове на прекратения с. и тези, основали съюза през 1993 г. и без доказателства за проведено производство по възстановяване дейността на прекратения с. е възприел неправилен извод за наличие на претендираното правоприемство.
В частта, с която е отхвърлена ревандикационната претенция за предаване владението на обектите в жилищната сграда на ул. “Паисий Хилендарски“ № 33, гр. К., въззивното решение на Старозагорски окръжен съд е обжалвано от Кооперация “О. с. на трудовопроизводителни кооперации” гр. С.. Поддържа се, че в нарушение на съдопроизводствените правила, без да обсъди доказателствата по делото в тяхната цялост, съдът е формирал неправилни изводи за принадлежността на правото на собственост върху процесните имоти.
Касационните жалби са постъпили своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира за основателна касационната жалба, подадена от П. Д. С. К. и А. И. К. с оглед следните съображения:
В решението на Старозагорски окръжен съд е прието за установено, че през 1951 година е бил регистриран “Р” гр. С. през 1951 г. е бил учреден Общ с. на Т. , а въз основа на изменение на нормативната уредба със Закона за кооперациите от 1953 г. е било извършено вписване на О. с. на Т. гр. С.. Прието е, че дейността на Съюза е била прекратена през 1970 година, когато в изпълнение на ПМС № 16 от 03.07.1970 година е било извършено приобщаване на имуществото на кооперациите и кооперативните съюзи към държавните стопански структури. Дейността на Съюза е била прекратена фактически, без да е проведена процедурата по ЗК от 1953 г. – решение на Общото събрание на кооперацията, процес на ликвидация и заличаване на юридическото лице. С решение № 41 от 24.03.1993 г. по ф.д. № 247/1993 г. на Старозагорски окръжен съд е била регистрирана Кооперация “О. с. на трудовопроизводителни кооперации” гр. С..чредяването е било извършено от пет кооперации, членували в състава на прекратения през 1970 г. ОС на ТПК. Впоследствие, в ОС на Т. са се включили и голяма част от кооперациите, членували в прекратения ОС на ТПК. Прието е, че процесните имоти, находящи се в жилищната сграда на ул. “. № 33, гр. К., от началото на седемдесетте години са били владяни от Т. “Е” – кооперация от съставя на прекратения ОС на Т. Стара Загора; че имотът се е водил като собствен на кооперацията по баланса и; включен в амортизационния и план; че Т. “Е” е осъществявала основни и текущи ремонти и е заплащала данъците за имота. През 1992 година кооперацията се е снабдила с нотариален акт, установяващ правото и на собственост върху процесните имоти, които през 2001 г. е продала на едноличния търговец Г. С. , прехвърлил ги на Е. “С”, гр. В., което дружество през 2004 година ги е продало на ответника по делото А. И. К., към момента на сделката в граждански брак с ответницата П. Д. С..
При така установените факти, въззивният съд е приел за основателен предявеният по делото инцидентен установителен иск са признаване по отношение на ответниците правоприемството на ищеца ОС на Т. , регистриран през 1993 година, с ОС на Т. , прекратен през 1970 година. Приел е, че идентичността в персоналния състав и наименованията на двата съюза обуславя извод, че регистрираната през 1993 година кооперация, възстановена по смисъла на § 1, ал.1 ДР ЗК от 1991 г., е правоприемник на прекратения през 1970 г. ОС на Т. при условията на § 39, ал.2 ЗР ЗИД ЗК от 2003 г. Приел е, че възстановеният ОС на Т. не е установил правото си на собственост върху процесните имоти – не е установил, че сградата, в която се намират процесните обекти е изградена с негови средства, нито как е било извършено възлагането на строителството и заплащането на строителните материали и труд, поради което е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС като неоснователен.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че решението е неправилно в частта, с която е признато правоприемство между ищцовата кооперация и прекратения през 1970 година О. с. на Т. , гр. С.. Неправилен е изводът, че регистрираният през 1993 г. Съюз на Т. , гр. С. има статут на възстановена кооперация по смисъла на §1, ал.1 ДР ЗК от 1991 г. Естеството на кооперативното сдружаване определя като основния белег на организацията личностното участие, с оглед на което възстановяването на кооперацията може да бъде извършено въз основа на решение на общото събрание на всички членове на кооперацията към момента на прекратяването и. Този принцип е уреден законодателно в §1, ал.2 ДР ЗК от 1999 г., съгласно който текст, прекратените, но незаличени кооперации имат право да възстановят дейността си по реда на чл. 49, независимо от начина на прекратяването им, т.е. по решение на общото събрание на член кооператорите, а общото събрание се състои от всички членове на кооперацията – чл. 17, ал.1 ЗК от 1991 г. и чл. 15, ал.1, вр. с чл. 45, ал. 5 ЗК от 1999 г. По делото не е установена нито една от предпоставките, обуславащи извод за възстановяване на прекратения през 1970 година Съюз на Т. , гр. С.. Не е установено какъв е бил членския състав на съюза към момента на прекратяването му към 1970 година – съгласно чл. 4 от ЗК от 1953 г., при действието на който е извършено фактическото прекратяване, кооперативния с. е имал статут на юридическо лице с членски състав от сдружилите се в съюза кооперации. По делото липсват данни как е възникнал и вписан ли е бил в кооперативния регистър ОС на Т. , гр. С. кои са били членуващите в съюза кооперации към 1970 година, като единственият документ, съставляващ индиция, че броят им е бил 26 е приложената на л. 240 от първоинстанционното производство справка за общия брой на Т. към 15.04.1971 г., без доказателства, че всички кооперации в Старозагорския район са членували в Окръжния с. , както и кои са били тези кооперации. Изводите на въззивния съд, че ОС на Т. е основан през 1951 година, регистриран като “Р” гр. С., както и че през 1953 г. е било извършено вписване на О. с. на Т. гр. С. не почиват на доказателствата по делото. Липсват доказателства за учредяването на ОС на ТПК. Липсват и доказателства, че учредителите на ОС на Т. през 1993 година са взели решение за възстановяване на съществувалия до 1970 година Съюз та Т. – на общото събрание, проведено на 23.03.1993 г., представителите на пет кооперации от района (без да е установено, че същите са участвали в прекратения през 1970 г. Съюз на ТПК) са взели решение за учредяване на ОС на Т. гр. С., но не и за възстановяване на прекратения съюз. Предвид изложеното, не са налице и условията на § 27, ал. 2 ЗК от 1999 г. в ред ДВ, бр. 41 от 2007 г., съгласно който права на възстановена кооперация по смисъла на §1, ал.1 ДР КТ от 1991 г. има кооперативен с. , възстановен най – малко от две кооперации, членували в него към датата на изземване, одържавяване или преразпределение имуществото на съюза.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, което налага касиране на съдебния акт в тази му част и при условията на чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), постановяване на ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният инцидентен установителен иск се отхвърли като неоснователен.
Решението, в частта му с която е отхвърлена ревандикационната претенция следва да бъде оставено в сила като правилно по същество, с оглед формирания краен извод на съда за неоснователността и – претендираното от ищеца право на собственост се основава на правоприемство с прекратения през 1970 година О. с. на Т. , което правоприемство не е установено по делото, съответно не е доказано и правото на собственост на ищеца върху процесните имоти.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 64, ал.1 ГПК (отм.), на касаторите П. Д. С. К. и А. И. К. следва да бъдат заплатени извършените в касационното производство съдебни разноски в размер на 2000 лева – възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 22.04.2009 г. с адвокат Е от Адвокатска колегия гр. С..
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 120 на Старозагорски окръжен съд от 21.11.2007 година по гр.д. № 462/2007 г., поправено по реда на чл. 192, ал.2 ГПК (отм.) с решение № 7 от 23.01.2008 г. в частта му, с която е признато за установено по отношение на П. Д. С. К. и А. И. К., двамата от гр. К., че Кооперация “О. с. на трудовопроизводителни кооперации” гр. С., регистрирана с решение № 41 от 24.03.1993 г. по ф.д. № 247/1993 г. на Старозагорски окръжен съд е правоприемник на преустановилия дейността си О. с. на Трудовопроизводителни кооперации гр. С. от 1970 година.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Кооперация “О. с. на трудовопроизводителни кооперации” гр. С. иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК (отм.) за признаване на установено по отношение на П. Д. С. К. и А. И. К., двамата от гр. К., че Кооперация “О. с. на трудовопроизводителни кооперации” гр. С., регистрирана с решение № 41 от 24.03.1993 г. по ф.д. № 247/1993 г. на Старозагорски окръжен съд е правоприемник на преустановилия дейността си О. с. на Трудовопроизводителни кооперации гр. С. от 1970 година.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120 на Старозагорски окръжен съд от 21.11.2007 година по гр.д. № 462/2007 г., поправено по реда на чл. 192, ал.2 ГПК (отм.) с решение № 7 от 23.01.2008 г. в останалата му част.
ОСЪЖДА Кооперация “О. с. на трудовопроизводителни кооперации” гр. С. да заплати на П. Д. С. К. с ЕГН ********** и А. И. К. с ЕГН **********, двамата от гр. К., сумата 2000 (две хиляди) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: