О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 28.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.02.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 310 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗК [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1552 от 30.09.2011 год., по т.д.№ 821/2011 год., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 20.10.2010 год., постановено по гр.д.№ 4780/2010 год. и е осъден касатора да заплати на Д. С. А. обезщетение за неимуществени вреди над сумата 20 000 лв., а на К. Д. В. и П. Д. В. над сумата от по 40 000 лв., заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 24.10.2004 год. до окончателното им изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на присъдения от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди, позовавайки се на множеството увредени от процесното ПТП лица и ограничения лимит на отговорност на застрахователя, определен за неимуществени вреди на 200 000 лв.. Несъгласие същият е изразил и обосноваността на приетата от въззивния съд липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Приложното поле на касационния контрол е основано на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими материалноправен и процесуалноправен въпроси, първият от които доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС е : 1. „При пряк иск за застрахователно обезщетение срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ и увредени от застрахователното събитие ПТП повече от едно лица, обвързан ли е съдът със застрахователната сума по договора, или може да присъди обезщетение за неимуществени вреди само въз основа на критерия по чл.52 ЗЗД без да вземе предвид ограничения лимит на отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” и изплатеното от него обезщетение на неучастващите по делото пострадали лица?” , а вторият, така като е формулиран е свързан със задълженията на съда, като въззивна инстанция.
В подкрепа на твърдяното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени решения на ВКС: № 520/2005 год., по гр.д.№ 827/2004 год.; по т.д. 439/2006 год., по гр.д.№ 2076/2001 год. , както и определение № 169 от 30.03.2010 год., по .д.№ 1031/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Ответниците по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК са възразили по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на императивните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол,по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а искането за допускане на касационното обжалване е основателно:
За да постанови обжалваното решение по предявените в субективно активно съединяване преки искови претенции, основани на чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ Софийски апелативен съд е приел за доказано наличието на основание за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на Д. В. К., баща на ищците К. Д. В. и П. Д. В. и фактически съжител на ищцата Д. С. А., настъпила в резултат на виновно предизвикано от водача на товарен автомобил „СКАНИЯ – 420” с ДК [рег.номер на МПС] ПТП в [населено място] на 24. 10. 2004 год..
Въз основа на влязлото в сила споразумение по чл.414ж НПК/ отм./ по ч.н.д.№ 385/2005 год. на СОС въззивната инстанция е счела за доказана вината на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното АД и оглед вида и характера на конкретно понесените от ищците морални болки и страдания от загубата на починалия е присъдил обезщетение за обезвреда на неимуществените им вреди в размер на по 85 000 лв. за всяко едно от децата и 35 000 лв. за фактически живялата със същия Д. С..
Като неоснователно, поради липса на ангажирани по делото доказателства съобразно установената с чл. 154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, въззивният съд е преценил въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредата от страна на починалия, позовавайки се на преклудираната за нови доказателствени искания във въззивното производство, възможност на същия.
По съображения, че при изплащане на застрахователно обезщетение на останалите увредени от процесното ПТП неучастващи в производството по делото лица, застрахователят не е разграничил, нито в сключеното извънсъдебно споразумение, нито в приложените платежни нареждания, размера на вредите, които е обезщетил- неимуществени и имуществени Софийски апелативен съд е отрекъл да е основателно и направеното от последния възражение за лимита на отговорността му по отношение на неимуществените вреди.
Преценени изложените в съобразителната част на обжалвания съдебен акт решаващи мотиви на въззивния съд дават основание да се приеме, че поставеният от касатора въпрос на материалното право, като релевантен за крайния правен резултат по делото, обосновава наличието на общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
По отношение на същия е осъществено и поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Възприетото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора въпрос на материалното право, предвид общия размер на присъденото на ищците обезщетение от 205 000 лв., изплатеното от застрахователя извънсъдебно обезщетение на трети увредени от същото ПТП лица и лимитираната до сумата 200 000 лв. отговорност на застрахователя за неимуществени вреди е в противоречие със служебно известната на настоящия съдебен състав задължителна практика на ВКС, изразена в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 149 от 05. 10. 2010 год., по т.д.№ 1031/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС, поради което искането за разглеждане на касационната жалба по същество следва да бъде уважено.
Що се касае до цитираните от касатора съдебни актове на ВКС, то следва да се посочи, че определенията по чл.288 ГПК въобще не се включват в съдебната практика по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а решенията на отделни състави на касационната инстанция, постановени по реда на ГПК/ отм./ – казуална практика на ВКС нямат задължителен характер, поради което не могат да бъдат обсъждани като относими към визираното селективно основание.
Формулираният процесуалноправен въпрос е твърде общ и всъщност е повторение на оплакването на касатора за процесуална незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, поради което – неотносим към предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК не следва да бъде разглеждан в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на ЗК [фирма], [населено място] с вх. № 9423/ 01.12.2011 год. на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1552 от 30.09.2011 год., по т.д.№ 821/2011 год. в посочената в касационната жалба част- за разликата над присъдените суми в общ размер от 105 000 лв..
УКАЗВА на касатора ЗК [фирма], [населено място] в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на 2000 лв./ две хиляди лева/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи и платежния документ по делото.
ДА СЕ впише изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на така дадените и указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД изтичане на горепосочения срок делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за евентуално прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: