О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
гр. София, 28.07.2017 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова т.д. № 703/2017 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 2497 от 29.12.2016 г., постановено по в.гр.д. №3766/2016г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено осъдително решение №196 от 14.06.2016 г., постановено по гр. дело №696/2015 г. на Врачанския окръжен съд за сумата от 23 290 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди на П. Д., като за горницата до 50 000 лв. искът по чл.49 ЗЗД е отхвърлен като недоказан.
Претендира се отмяната на атакуваното решение и се иска отхвърляне изцяло на предявения против Общината иск на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Според жалбоподателя ищцата Д. не е установила при условията на пълно и главно доказване наличието на всяка една от кумулативните предпоставка от фактическия състав на иска по чл. 49 ЗЗД, за да бъде реализирана отговорността на Общината. В Изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът посочва следния правен въпрос като значими за изхода на делото: „Носи ли отговорност за деликта собственикът и лицето, под чийто надзор се намира вещта, причинила вредата, когато се установи, че увреждането е по изключителна вина на трето лице или на непреодолима сила?” Твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие със съществуваща практика на ВКС и ВС – чл.280, ал.1, т.1 ГПК: решение № 266/07.12.2016 г. по гр.д. № 1298/2016 г. на ВКС, решение № 309/04.06.2014 г. по гр.д. № 1354/2012 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 1042/31.10.2008 г. по гр.д. № 47/2008 г. на ВКС, решение № 200/16.06.2014 г. по гр.д. № 7353/2013 г. на ВКС, решение № 7/14.04.2010 г. по гр.д. № 4492/2008 г. на ВКС, определение № 1361/27.12.2012 г. по гр.д. № 713/2012 г. на ВКС, решение № 488/07.02.2012 г. по гр.д. № 899/2010 на ІV г.о. на ВКС, определение № 398/04.06.2009 г. по гр.д. № 4492/2008 г. на ІІ г.о. определение № 98/25.11.2008 г. по т.д. № 2673/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС. При допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поддържа, че трябва да се даде отговор на въпроса за наличието или липсата на противоправно поведение на длъжностни лица на възложителя на работата като елемент от фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД, ако те действат при условията на обвързана компетентност. Според касатора обуславящ изхода на спора е въпросът за значението на знанието на ищцовата страна, че терена, който й е отдаден под наем е частна общинска собственост и язовирът е потенциално опасен, като са предприети всички необходими действия по неговото изваждане от стопанския оборот.
Препис от жалбата, с приложеното Изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са връчени на П. Д., която не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по нея.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният състав на Софийския апелативен съд е приел за категорично установено проявено от страна на ответната община бездействие по отношение изпълнение на вменените й със закон задължения за подържане в техническа изправност на прилежащите на язовир „Заминец” водостопански системи и хидротехнически съоръжения. Посочил е, че с оглед вида на отговорността, без значение е точно кой орган или съответни длъжности лица не са предприели съответните действия по осигуряване изрядността на язовирното съоръжение и по-конкретно по почистване на преливника и неговия 500-метров участък след язовирната стена с цел осигуряване проводимост за превеждане на максимални водни количества в случай на пороен дъжд, което да предотврати разливната вълна, унищожила фермата. Решаващият съд е намерил за неотносимо за спора възражението на общината за евентуалното нарушение на договора за наем от страна на ищцата с промяната на предназначението на отдадената й под наем общинска земя.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк. решение №1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Поставеният в Изложението първи въпрос не може да бъде квалифициран като значим за делото въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е поставен общо теоретично, а и разрешаването му е в зависимост от установените по делото факти. В случая въззивният съд е обсъдил релевантните за спора факти, съобразно приетите по делото доказателства и доводите на страните. Прието е за установено по безспорен начин, че собственик на съоръжението – язовир- е общината – касатор, от което произтича и задължението й да поддържа в техническа изправност прилежащите водостопански системи и хидротехнически съоръжения. Съдът е обсъдил доводите на касатора за форсмажорни обстоятелства / проливен дъжд/, като причина за унищожаването на фермата за отглеждане на калифорнийски червеи за производство на био тор. За изясняване на обстоятелствата по този довод на Общината за целта е била назначена специализирана експертиза, на заключението на която въззивният съд е обосновал изводите си за осъществено от общината бездействие по изпълнение на вменените й от закона задължения. Не са предприети действия за почистване на преливника на язовира и 500 метров участък след язовирната стена, в резултат на което не е осигурена проводимост на максимално количество вода от язовира; не е работил основния изпускател на язовира; не са били изградени диги. Съдът е взел предвид всички обстоятелства от значение за решаване на спора, поради което настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Следва да се има предвид, че във фазата на селектиране на касационна жалба касационната инстанция не извършва контрол по законосъобразност на атакувания съдебен акт по чл.281, т.3 ГПК. Не е налице поддържания допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК доколкото решението на въззивния съд не е в противоречие на: решение № 266/07.12.2016 г. по гр.д. № 1298/2016 г. на ВКС, решение № 309/04.06.2014 г. по гр.д. № 1354/2012 г. на ІV г.о. на ВКС. Посочената останала съдебна практика е формирана при различни факти, поради което са направени и различни правни изводи, което обосновава липсата на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Определенията постановени в производство по чл.288 ГПК не формират съдебна практика, съгласно ТР №2/2010г. на ОСГТК на ВКС.
По поставеният от касатора втори въпрос няма произнасяне от въззивния съд, поради което по него не е изпълнена предпоставката на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 на ТР №1/2010 г. на ОСГТК въпросът да е от значение за изхода на конкретното дело и да е обусловил решаващия правен извод на съда по правния спор.
Третият въпрос няма обуславящо изхода на делото значение, след като основанието на предявения иск е непозволено увреждане, а не претендиране на обезщетение за вреди от неизпълнен договор.
След като въпросите не обосновават основния критерий, това е достатъчно основание ВКС, ТК да не се произнася по допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2497 от 29.12.2016 г., постановено по в.гр.д. № 3766 по описа за 2016 г. на Софийски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.