Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.6
2440_16_opr_288_partage_І_38zs_y
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 03.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2440 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. С. срещу въззивно решение № 2033 от 7.12.2015 г. по възз.гр.д. № 3013/2015 г на Варненския окръжен съд, г.о., по допускане на съдебна делба в частта, с която
1) е отменено решение, с което е допусната делба на поземлен имот с идентификатор, който завършва на 161 и на жилищна сграда в него с идентификатор, който завършва на 161.1 и вместо това е допуснато до делба само жилище № 2 в сградата, описано в решението, между съсобствениците и при квоти както следва: за Р. Н. С. – 3 /18 ид.ч., за С. Н. Д. – 7 /18 ид.ч., за С. Й. Т. – 4 /18 ид.ч., за В. Й. З. – 4 /18 ид.ч., като от делбата на това жилище са изключени Д. Л. С. и Ю. Л. С., В. Ц. Н. и С. Й. Н..
2) с която е отхвърлен искът за делба на жилище № 1 в същата жилищна сграда и на дворното място (поземлен имот).
В останалата част, с която е допусната до делба постройка № 2 и три броя ППС, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна В. Ц. Н. в писмен отговор на касационната жалба оспорва наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалваното решение и излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
Насрещните страни С. Н. Д., С. Й. Т. и В. Й. З. в писмен отговор на касационната жалба оспорват наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалваното решение и излагат доводи за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за съдебна делба, за който в чл.280,ал.2 ГПК не е предвидено ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд по доводите във въззивната жалба е приел от фактическа страна следното:
Н. Д. и Л. С. са купили по 1 /2 от дворно място през 1976 г.. На 19.04. 1978 г. двамата са сключили договор с нотариална заверка на подписите, с който са се задължили за собствена сметка да изградят жилищна сграда в съсобствения им терен, която ще се състои от две жилища, като Л. С. получава жилище № 1 на два етажа, разположено в югозападната част на сградата, а Н. Д. – жилище № 2, разположено на два етажа в североизточната част на сградата. На всеки един от двамата е издадено различно разрешение за строеж за всяко едно от жилищата, посочени в договора, в които е отразено, че са издадени въз основа на предварителен договор. Установено е кои страни са наследници на всеки един от първоначалните собственици.
От заключение на СТЕ, което кредитира, съдът е установил, че жилищната сграда с идентификатор, който завършва на 161.1 в конструктивно отношение представлява единна и обща цялостна конструкция, тя представлява и е отразена като един обект с означение монолитна жилищна сграда на два етажа.
При тези фактически изводи въззивният съд е направил следните изводи от правна страна:
Относно сградата с идентификатор, който завършва на 161.1:
Сключеният на 19.04.1978 г. между С. и Д. писмен договор не е за групов строеж, поради липса на съществени елементи от този договор. Изграждането на сградата е станало по реда на чл.241 ППЗТСУ вр. чл.56 З. – изграждане на строежи в съсобствен имот въз основа на съгласие на съсобственика с нотариално заверен подпис относно архитектурния проект. На това основание на съсобствениците на дворното място са издадени две отделни разрешения за строеж. По делото е установено и безспорно, че сградата е била построена до края на 1979 г. от двамата съсобственици, като съгласно чл.241 ППЗТСУ собствеността върху конкретните обекти е възникнала след довършване в груб вид на разрешения за изпълнение обект.
Въззивният съд е изложил и евентуални мотиви, че дори и при изграждане на сградата при условията на групов строеж всеки от съсобствениците е владял определеното му жилище без някой да оспорва владението и собствеността им и е придобил отделно жилище по давност – С. – № 1, Д. – № 2. Презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяване. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, различно от наследяване, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС (в този смисъл ТР № 1 /06.08.2012 г. на ВКС по т.д. № 1//2012 г. на ВКС, ОСГК).
Възражението за придобиване по давност на жилище № 1 от С. е направено с отговора на исковата молба (л.71).
През 1995 г. С. е продал жилище № 1 на ответниците В. Ц. Н. и С. Й. Н.. По отношение на това жилище не е налице дялова съсобственост и искът за делба следва да се отхвърли.
Жилище № 2 е придобито по време на брака между Н. Д. и Я. Д., поради което е придобито в с..и.о. и следва да бъде допуснато до делба между техните наследници, като от делбата следва да се изключат С. и В. Н..
Дворното място е придобито от С. и Д. през 1976 г. – по 1 / 2 ид.ч. .С построяването на сградата в етажна собственост дворното място става обща част към нея по смисъла на чл.38 ЗС, което го прави негоден за подялба и искът за делбата му следва да се отхвърли
Жалбоподателят извежда следните правни въпроси:
1) процесуалноправен: за недопустимостта да бъдат навеждани нови фактически твърдения, включително за способа за придобиване в индивидуална. собственост на жилище № 1 след преклузивни срокове за навеждане на възражения (след срока за отговор по чл.131,ал.1 ГПК)
Въпросът не е обуславящ, възражението така, както е разгледано – на две различни основания – разрешаване и извършване на строителството по реда на чл.58 З. и придобивна давност, е наведено от Н. с отговора на исковата молба.
2. материалноправни: 2.1. за предпоставките за трансформиране на едно (незастроено) съсобствено дворно място в обща част по чл.38 ЗС и дали трансформация е възможна при различни съсобственици на дворното място и на построените в него сгради.
Въпросът не е обуславящ Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд първоначалните собствениците на двете сгради и на дворното място са едни и същи – Д. и С., които са придобили по 1 /2 ид.ч. от празното дворно място, после са построили жилищна сграда № 1 и чак след това С. е прехвърлил придобитото от него жилище № 1 в построената сграда.
2.2. (материалноправен въпрос) дали когато дворното място представлява обща част на построена в него сграда в етажна собственост и се допуска делба на обект в етажната собственост, до делба се допуска и припадащата му се идеална част от земята, върху която е построена сградата.
Поставеният материалноправен въпрос е обуславящ, доколкото съдът е допуснал до делба жилище № 2 в жилищната сграда с идентификатор, който завършва на 161.1, без съответните идеални части от дворното място, за което е приел, че представлява обща част.
Въпросът е решен противоречиво с посочените от касационния жалбоподател :
1) решение № 279 /20.06.2011 по гр.д. № 915 / 2010 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че когато предмет на делба е отделен обект в етажната собственост, до делба се допуска и припадащата му се идеална част от земята, върху която е построена сградата, и от другите общи части на сградата.
2) решение № 309 /18.11.2011 г. гр.д. № 215 /2011, на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл290 ГПК, с което е прието, че законът в чл.38,ал.3 ЗС има предвид забрана за делба на общите части между собствениците на отделните обекти в етажната собственост, но когато предмет на делбата е отделен обект в тази етажна собственост до делба се допуска и припадащата му се част от земята. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, поради което и представляващо задължителна съдебна практика, решение № 279 от 20.06.11 г. по гр. д. № 915/10 г. на ВКС, І г. о.
С това е осъществено основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.1 ГПК в съответната част на решението.
3) Въпроси относно приложното поле на презумпцията по чл.69 ЗС при строителство в съсобствен имот и в кои хипотези възражението за придобиване на имот по давност от съсобственик не се нуждае от доказване.
Въпросите са два, материалноправен и процесуалноправен, първият е обуславящ, но е разрешен в точно съответствие с ТР № 1 /6.08.2012 г., на което съдът се е позовал (фактическата власт не е установена на основание, което да показва съвладение, всеки от съсобствениците е владял отделно жилище).
Вторият въпрос не е е обуславящ, съдът не е приел, че възражението не се нуждае от доказване, а че е доказано по делото – че по силата на договор с нотариална заверка на подписите двамата съсобственици са се съгласили всеки да изгради и придобие отелен обект и така са си разпределили владението върху построените жилища.
4) Материалноправен въпрос: какви са предпоставките да се приеме, че строителството е извършено при условията на чл.56 З. (отм.) и чл.241 ППЗТСУ (отм.) и по-конкретно дали когато строителните разрешения са издадени при постигнато съгласие между всички съсобственици и сключен между тях предварителен договор, е приложима разпоредбата на чл.58 З. (отм.), за който (въпрос) се твърди противоречие с приетото с решение № 270 /18.10.2010 по гр.д. № 1232 /2010 г. на ВКС, ІІ г.о.,, че по отношение на сграда, построена в съсобствено място, приложение намира чл.92 ЗС, освен ако не е установено, че в полза на един от съсобствениците по предвидения в закона ред е учредено право на строеж за тази сграда.
Въпросът не е обуславящ, защото съдът е приел, че с изявления с нотариална заверка на подписите на двамата съсобственици на празното дворно място те взаимно са си учредили правото на строеж на жилищна сграда с по един обект за всеки един от двамата. Т.е., че изявлението на всеки един от съсобствениците в полза на другия е дадено в предвидената от закона форма – с нотариална заверка на подписите.
Въпросът се основава не на приетото от съда, а на тезата на жалбоподателя, която не е приета от съда.
5) Като въпрос е наведен довод за необсъждане на довода на жалбоподателя, че не признава твърденията на Н. за упражняване на фактическа власт и е изведен процесуалноправният въпрос дали при неоспорено твърдение за придобиване на право на собственост чрез давностно владение, то следва да се счита за доказано.
Този въпрос (разновидност на обсъден вече въпрос по 3) не е обуславящ, доколкото съдът не е приел факта на разделното владение на жилищата за безспорен, а за доказан с представения по делото договор, разрешения за строеж, разпоредителна сделка.
Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна таса в размер на 50 лева за разглеждане на касационната му жалба в допуснатата до обжалване част.
Насрещната страна В. Ц. Н. претендира разноски. но не е представил списък за разноски и доказателства, за уговарянето и заплащането на разноски, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 2033 от 7.12.2015 г. по възз.гр.д. № 3013 /2015 г на Варненския окръжен съд, г.о., по допускане на съдебна делба, в частта, с която при допускане на делба на жилище № 2 в сградата, с идентификатор, който завършва на 161.1, описано в решението, между съсобствениците и при квоти (делбени части) както следва: за Р. Н. С. – 3 /18 ид.ч., за С. Н. Д. – 7 /18 ид.ч., за С. Й. Т. – 4 /18 ид.ч. за В. Й. З. – 4 /18 ид.ч., като искът за делбата на това жилище е отхвърлен по отношение на Д. Л. С. и Ю. Л. С., В. Ц. Н. и С. Й. Н., съдът не е допуснал до делба съответните на жилището идеални части от дворното място (поземлен имот), представляващо обща част, по касационна жалба на Р. Н. С..
Не допуска касационно обжалване на решението в останалата му част.
Указва и дава възможност на Р. Н. С. в седмичен срок да представи по делото доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева за разглеждане на касационната и жалба.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
При насрочване да бъдат вписани в списъка за призоваване и призовани за откритото съдебно заседание само страните, между които е допусната делбата на жилище № 2, само те са страни в касационното производство по чл.290 ГПК. Страните, по отношение на които искът за делба на жилище № 2 е отхвърлен, не са страни в касационното производство и не следва да бъдат призовавани за него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.