Р Е Ш Е Н И Е
№ 461
София, 07. 09. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1283/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
Р. Д. П. е обжалвал въззивното решение на Варненския апелативен съд № 232 от 05.12.2007г. по гр.д. № 292/2007г. ,
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
Ответникът не е подал писмен отговор по реда на чл.218г ГПК /отм./.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение Варненският апелативен съд е оставил в сила решението на Варненския окръжен съд № 848 от 22.07.2005г. по гр.д. № 1500/2004г. , с което е признато за установено по отношение на М. на о. , че Р. Д. П. не дължи 1704.16лв. чато част от сумата 26 740.67лв., която е осъден да заплати по гр.д. № 2915/2002г. на Бургаския районен съд, предмет на изпълнително дело № 58 /2003г. по описа на Ш. съдебен изпълнител. В останалата част първоинстанционното решение е отменено и искът е отхвърлен.
Не е било спорно по делото, че ищецът се е задължил с договор № 249 от 03.09.1996г., да служи като кадрови военослужещ в БНА 10 години след завършване на обучението си. Това задължение не е изпълнено – той бил освободен от длъжност предсрочно като е служил в армията само 11 месеца и 7 дни от 14.08.1999г. до 21.07.2000г. Въз основа на заключението на извършената счетоводна експертиза съдът е приел, че за периода 1998-1999г. разходите за един курсант са 5899 лв. – 4983 лв. за обучение и 916 лв. за издръжка и на тази база след приспадане на сумите за прослужено време на кадрова военна служба и внесените 295.10лв. е приел, че искът е основателен само за 1704.16лв., а за разликата от 18 036лв. е неоснователен. Правните съображения на съда са, че задължението на ищеца да възстанови разходите по обучението си произтича както от сключения договор, така и от разпоредбата на чл.300 от Закона за о. и въоръжените сили /отм./, който предвижда , че при прекратяване на договорите на кадровите военослужещи преди изтичането на предвидения в тях срок , те дължат обезщетение, като възстановяват разходите за издръжка, обучение, квалификация пропорционално на срока на неизпълнението.
В касационната жалба се правят доводи, че размерът на вземането не е установен с първични счетоводни документи, както и че по отрицателния установителен иск тежестта на доказване пада върху ответника. Изложени са съображения, че цифрите от заключението на вещото лице са пренесени механично от оборотната ведомост, която е била оспорена.
Касационната жалба е неоснователна.
Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон.
Поради унищожаването на счетоводните документи след изтичане на срока за съхранението им счетоводната експертиза е изготвила заключение въз основа на данни за бюджетните разходи и предоставената оборотна ведомост за движението на паричните средства. Тази ведомост възпроизвежда други документи и не може да се отрече нейната доказателствена сила след като вещите лица са дали заключение, че счетоводно са разпределяни разходите по предварително одобрен план и са се водели по първичните документи. Законът за счетоводството урежда съставянето и публичността на финансовите документи и отчети като чл.6 определя като счетоводен документ и този, който е носител на преобразувана /обобщена или диференцирана/ информация, получена от първичните счетоводни документи. Следователно съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила като е възприел заключението на счетоводната експертиза, изготвено на базата на оборотна ведомост, която обобщаваща разходите по първичните документи и е счетоводен документ по смисъла на чл. 6 ал.1 т.2 от Закона за счетоводството. Представената оборотна ведомост носи подпис на издател, липсва изявление на пълномощника на ищеца за оспорването й по смисъла на чл.154 ал.1 ГПК /отм./ в заседанието на 29.11.2004г., в което е представена и съдът не е имал основание да не възприеме заключението на вещите лица, изготвено въз основа на нея. Изчисляването на конкретните разходи за всеки един курсант е невъзможно поради методиката, по която се води счетоводството, освен това задължението за заплащане на разходите по смисъла на чл.300 ЗОВС /отм./ не се свърза непременно калкулиране на всяко едно перо поотделно, включително и за консумативите, което е наложило издаването на заповеди на министъра на о. за утвърждаване на таблици за размерите на издръжка и обучение във военните училища. При безспорно установеното основание на вземането поради неизпълнение на задължението на ищеца да работи като кадрови военослужещ за срока на договора по аргумент и от чл.130 ГПК /отм./ искът за установяване недължимост на обезщетението не може да бъде уважен само поради факта, че липсва точна и детайлна сметка за всеки един разход по отношение на отделните курсанти. Неоснователни са доводите на касатора, че дължи обезщетение само за заплатите на преподавателите и разходите за учебни материали, защото обучението е цялостен процес, организацията на който включва различни дейности и разходите за тях следва да бъдат съобразени при определяне на размера на издръжката. По отрицателния установителен иск тежестта на доказване пада на ответника и в случая чрез заключението на вещите лица той е доказал основателността на вземането си, а ако ищецът е твърдял, че определени разходи не са били направени, е следвало да докаже този факт. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното решение по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./ и то следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския апелативен съд № 232 от 05.12.2007г. по гр.д. № 292/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: