Р Е Ш Е Н И Е
№ 462
София, 01 декември 2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев
Фиданка Пенева
при секретар Ив. Илиева
и с участието на прокурор от ВКП – Р. Карагогов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 482 /2008 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С, чрез защитника му – адвокат П от АК-Плевен, срещу решение № 121/9.07.2008 година, постановено по в н о х д № 97/2008 година от въззивен състав на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена изцяло присъдата от 10.01.2008 година на Плевенския окръжен съд по н о х д № 769/2005 година.
В жалбата е въведено касационното основание за допуснато съществено процесуално нарушение и като последица допуснато нарушение на материалния закон, тъй като подсъдимият неправилно е осъден за деяние което не е извършил. Иска отмяна на въззивното решение и оправдаване на основание чл. 24 ал. 1, т. 1 НПК.
Пред касационната инстанция, подсъдимият редовно призован не се явява, като е изпратил изрична декларация, че не желая лично да участва в касационното производство.
Представлява се от упълномощен за тази инстанция з. – адвокат С, който устно и с писмена защита повтаря доводите в жалбата, като поддържа, че протоколът за оглед на местопроизшествието е изготвен в нарушение на чл. 128 и сл. НПК /отм./, относно участието на поемните лица, като форма на обществен контрол върху действията на органите на полицията. Оспорва се и доказателствената годност на ДНК експертизата, тъй като не е назначена по предвидения в НПК ред.
В писмената защита е възпроизведено искането за пълно оправдаване на подсъдимия, след като касационната инстанция изключи от доказателствения материал посочените процесуално-следствени действия.
Гражданският ищец Н. Д. и неговият п. – адвокат П, редовно призовани, не се явяват.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата, по съображения, че въззивният съд по реда на чл. 339 ал. 2 НПК е отговорил на същите доводи с атакуваното решение.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е основателна.
По касационното основание за допуснати процесуални нарушения:
При проверката по делото, от процесуална гледна точка, се констатира, че с протокола за оглед на местопроизшествието е иззет като веществено доказателство един брой фас от цигара „Виктори”, запечатан в плик подписан от поемните лица на 8.06.2002 година. Това веществено доказателство е изпратено за изследване на НИКК от полицейските органи, след повече от една година – 1.09.2003 година.
Освен това, се констатира, обстоятелство, което до сега не е коментирано в съдебните актове и не е сочено от защитата като аргумент в полза на защитната теза за невиновност на подсъдимия, а именно: на л. 15 от досъдебното производство е приложено определение на Великотърновския апелативен съд, постановено по в ч н д № 101/2005 година, от мотивите на което е видно, че съгласно препис от заповед за полицейско задържане, /приложена към това дело/ № 145/7.06.2002 година обвиняемият е бил задържан в поделение на МВР-второ РПУ-Плевен от 18,40 ч. на 7.06.2002 година до 17,30 ч. на 8.06.2002 година. От друга страна, от доказателствата по делото е направен безспорен извод, че деянието е извършено именно в този период от време – между един часа пред нощта и 4,30 ч. призори на 8.06.2002 година. По делото е приложена /л.22 от дос.п-во/ официална справка от която е видно, че съгласно заповедната книга водена във второ РПУ-Плевен, лицето С. Е. М. не е задържан за посочения период.
При разглеждането на делото в съдебната фаза това противоречие в доказателствата не е изяснено и тъй като касае най-съществения елемент от обвинението – авторството на деянието, задължително следва да се изясни при повторно разглеждане на делото, чрез прилагане цитираното в ч н д № 101/2005 година по описа на Великотърновския апелативен съд. Следва да се изясни, съобразно съдържанието и автентичността на заповедта за полицейско задържане, защо не е отразено то в заповедната книга. Освен това, за пълнота и отстраняване на всякакви съмнение относно виновността или невинността на подсъдимия, в съдебната фаза следва да се провери и това, на какво се дължи твърде дългото забавяне изпращането за изследване на намереното веществено доказателство, при положение, че повече от една година полицейските органи, действали в хипотезата на чл. 192а НПК /отм./, не са разполагали с друго годно за изследване доказателство.
Посочените процесуални нарушения на принципите за разкриване на обективната истина и вземане на решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, по чл. 13 и 14 НПК са от категорията на съществените, тъй като значително са ограничили правата на подсъдимия в процеса.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение подлежи на отмяна, а делото следва да се върне на същия въззивен съд, за ново разглеждане от друг състав, от стадия по чл. 327 НПК „Допускане на доказателства”/, при което да се отстранят посочените съществени процесуални нарушения.
Ето защо и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 и чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 121/9.07.2008 година на Великотърновския апелативен съд, постановено по в н о х д № 97/2008 година по описа на същия съд и ВРЪЩА делото на същия съд, за ново разглеждане от друг въззивен състав, от стадия на чл. 327 НПК, при което да се отстранят посочените в съобразителната част процесуални нарушения.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Защо фаса се изпраща за изследване след 1 година;на 1.09.2003 г
След връщане от прокурора на 2.01.2003
Определение л.15…заповед за полицейско задържане – 7.06.2002,/18,40 ч за задържане на С. до 17,30 на 8.06.2002 г. къде е
Обратно в справка на л. 22 – в заповедната книга няма такова задържане.
Анонимен свидетел на 19.05.2005 г. – три години след деянието.
С цитираната присъда № 3/10.01.2008 година, по н о х д № 769/2005 година, подсъдимият С. Е. М. ….8.06.2002 колко часа – 4,40 е намерен от сина си.
Поемните лица да се разпитат кога са подписали плика с фаса
Да се изиска внчд № 101/2005 година, за да се провери кое е вярното – това в справката на полицията или това в съдебния акт.