Р Е Ш Е Н И Е
№462
гр. София, 15.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на тринадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. Иванова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 692 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение от 04.01.2007 г. по гр. д. № 14100/06 г. Софийски районен съд е отхвърлил предявения от М. Б. С. срещу С. С. Р. иск за прогласяване нищожността на договор, обективиран в нот. акт № 69 от 09.10.1995 г., с който М. С. продала на С. Р. собствения си апартамент, поради накърняване на добрите нрави.
С решение от 28.06.2007 г. по гр. д. № 610/07 г. Софийски градски съд е оставил в сила първоинстанционното решение.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от М. С. . Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Ответникът по касация С. Р. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 218а ГПК /отм./и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че към момента на сключване на договора соченото нарушение на договора не е съществувало. Основание за прогласяване нищожността на договора е порокът да съществува към момента на сключването му. Посоченото в исковата молба нарушение е бездействие от страна на ответницата което не е основание за нищожност на договора.
В касационната жалба се твърди, че нарушение на добрите нрави има и тогава, когато престациите не са еквивалентни. В случая цената на жилището била незначителна с оглед местоположението на имота, затова сключената сделка била нищожна на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.
Жалбата е неоснователна. Преди всичко следва да се посочи, че касационният съд не може да разглежда основания за нищожност на продажбата които не са били заявени в исковата молба, а за пръв път са наведени с касационната жалба. В исковата молба като нарушение на добрите нрави са посочени факти за дезинтересованост на ответницата към собствеността изразяващо се в неизвършване на ремонти и отказът и да участвува финансово във воденото от касаторката дело срещу съседи. ВКС е ограничен да прецени правилността на въззивното решение с оглед на тези твърдения за накърняване на добрите нрави, но не и да преценява еквивалентността на престациите при продажбата на жилището. Съдът е спазил процесуалните разпоредби гарантиращи правилност на фактическите констатации, като е обсъдил показанията на свидетеля и ги е съпоставил с останалите доказателства по делото. Установено е, че през 1995 г. М. С. продала на С. Р. собствения си апартамент срещу 67 233 лв., платени в брой на продавача, като с договора продавачката запазила правото си на безвъзмездно ползуване на жилището до края на живота си. Според разпитания свидетел, ответницата не направила ремонт на апартамента и не оказала съдействие на ищцата да води дело срещу съседи. Законосъобразно съдът е приел, че когато се твърди нищожност на сделка, тази нищожност трябва да е съществувала към момента на сключването и, т. е. соченият порок за нищожността трябва да е начален. Последващите действия на купувача не са основание за прогласяване нищожността на продажбата, още повече, че ответницата притежава само т. н. “гола собственост” върху недвижимия имот. Правото на ползуване принадлежи на касатора и съгласно чл. 57 ал. 1 ЗС ползувателят е този който е длъжен да плаща разноските свързани с ползуването, включително данъци и такси, както и да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 28.06.2007 г. по гр. д. № 610/07 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: