О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№462
[населено място], 16.12.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6278 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 96 от 26.06.2014г. по гр.д. № 150/2014г. на Варненски апелативен съд, с която е обезсилено решение № 920 от 10.05.2012г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 2260/2010г. и е прекратено производството по делото.
Касационна жалба е подадена от К. С. Х., В. Х. П., Г. С. П., Х. Х. П., Ф. В. Д., К. В. Д., В. Т. Д., Ф. Т. Т., Х. П. Х., К. Д. Д., П. Д. Д., Т. Д. Д., К. М. Х. и Х. М. Х., всички участващи в процеса като подпомагащи ищеца страни. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответниците И. Х. М. и М. Ж. И.-М. чрез пълномощника адв. Д., вземат становище за недопускане на касационно обжалване.
Останалите ответници не са представили писмен отговор.
По време на последното въззивно разглеждане на делото е починал ответника Н. А. М., който е заместен от наследниците си И. Р. М. и П. Н. А., които участват в процеса и на самостоятелно основание.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е образувано по искова молба на [фирма] предявена на основание чл. 108 ЗС относно два недвижими имота, както следва: против ответниците И. и М. М. относно 220 ид.ч. от имот пл.№ 847 по ПНИ на СО „Горна Трака”; против И. и Н. М. относно 111 кв.м. ид.ч. от същия имот и против П. А. относно ПИ 5974 по ПНИ на СО „Горна Трака”. Като трети лица – помагачи на ищеца са конституирани настоящите касатори, които са наследници на Х. П. Г., починал 1969г., в чиято полза е постановено решение №717 от 11.07.2000г. на ПК-В. за признаване правото на възстановяване на собствеността върху имот в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, а именно: лозе с площ 1. 315 дка, находящ се в терен по § 4, кв. В., м. ”Ф.”/“К. тепе”, част от парцел 11025 по КП от 1956 г., включващ имоти пл.№ 874 с площ 0.331 дка, имот пл.№ 5874 с площ 0.663 дка и път с площ 0.321 дка от КП ”Горна Трака”. Ищецът е сключил с подпомагащите страни договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 29, т.VІ, дело № 802/2005 г., относно имот, находящ се в [населено място], м. “К. тепе”, съставляващ имот № 3571 по плана на В., Т., /образуван от имоти №№ 5874 с площ 663 кв.м и 874 с площ 331 кв.м/, целият с площ 994 кв.м, ведно с всички приращения, подобрения и насаждения.
Ответницата И. М. е призната с нотариален акт № 142, т.ХХІ., дело № 11374/1994г. за собственик на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ на място от 600 кв.м идеални части, цялото от 675 кв.м, находящо се в м. ”Т.”, в зона за земеделски нужди, представляващо имот пл.№ 1938. С нотариален акт № 30, т.ІІІ, дело № 422/ 10.08.2005 г. И. Р. М. и Н. А. М. са прехвърлили на И. Х. М. и М. Ж. И. – М. 220 кв.м идеални части от имот пл.№ 874 по КП на “Горна Трака”, представляващ част от имот пл.№ 1938, в замяна срещу движими вещи, посочени в договора. Така имот № 874 се владее от И. М., Н. М., И. М. и М. М. при посочените права. Имот № 5874 се владее от ответника П. Н. А., който се легитимира с нотариален акт № 92, т.І., дело № 1926/1978г. за собственост върху лозе от 1 дка в м.”В.” в землището на В., при граници: Б. И., Д. К., К. И. и Кокони И., даден в замяна от ДЗС – К. срещу блокуваното му собствено лозе от 1 дка в м.” М.”.
Ответниците И. и Н. М. противопоставят на ищеца права по §4а ПЗР ЗСПЗЗ като носители на право на ползване, което е трансформиарано в право на собственост. Ответниците И. и М. М. поддържат, че са собственици по договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, сключен с нотариален акт от 2005г. с праводатели И. и Н. М.. Ответникът П. А. се позовава на право на собственост, придобито по замяна от Т. комисия, съгласно нотариален акт от 1978г. Всички ответници поддържат и евентуално възражение за придобиване по давност.
С решение № 190 от 09.11.2012 г. по в.гр.д. № 357/2012 г. на Варненския апелативен съд отчасти е отменено и отчасти е потвърдено първоинстанционното решение на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 2260/2010г. и като краен резултат исковете по чл. 108 ЗС са уважени.
С решение № 288 от 18.03.2014г. по гр.д. № 2058/2013г. на Върховния касационен съд, І г.о. въззивното решение на Варненски апелативен съд е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане. Изложени са съображения, че за придобиване на собствеността върху имота е било необходимо издаване на заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ; такава заповед няма издадена нито в полза на ищеца, респ. на неговите праводатели, нито в полза на ответниците. Поради това е намерен за правилен изводът на въззивния съд, че ответниците не са могли да придобият правото на собственост на основание придобивна давност. Същевременно е изтъкнато, че при липса на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ бившите собственици, респ. техните правоприемници, не могат да защитят правата си чрез предявяване на положителен установителен иск за собственост или ревандикационен иск, тъй като не могат формално да се легитимират като собственици на новообразувания имот. Доколкото постановеното решение по чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, с което е признато право на възстановяване на собствеността върху притежавания преди образуване на ТКЗС земеделски имот, създава за тях обосновано правно очакване да придобият собствеността върху него в граници, определени с плана на новообразуваните имоти, за тях е налице правен интерес от защита чрез отрицателен установителен иск или чрез иск по § 4к, ал.8, т.1, изр.2 ПЗР на ЗСПЗЗ. Последният по своя характер е положителен установителен иск, който има за предмет установяване в отношенията между страните на правото на ищеца на възстановяване на собствеността, което от своя страна е свързано с разрешаване на спора дали са били налице предпоставките на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на собственост върху новообразувания имот от ползвателите. Доколкото в исковата молба ищецът е посочил, че е придобил процесните имоти по договор за покупко-продажба с възстановените собственици, а ответниците противопоставят права по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, то са оспорени материалноправните предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, съответно за запазване действието на замяната. Тези обстоятелства, според касационния състав, сочат на установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с § 4к, ал.8,т.1, изр.2 ПЗР на ЗСПЗЗ, на който заявеният петитум за предаване на владението не съответства.Поради това е прието, че исковата молба е нередовна и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от фазата на отстраняване нередовността на исковата молба.
При новото разглеждане на делото пред Варненски апелативен съд ищецът [фирма] с молба от 04.04.2014г. е извършил уточнение на петитума на исковата молба в следния смисъл: 1/ да бъде признато за установено по отношение на И. Р. М., Н. А. М., И. Х. М. и М. Ж. И.-М., че дружеството има право на възстановяване на собствеността, респ. че е собственик, на новообразуван имот № 874 по ПНИ на СО „Горна Трака”, идентичен с имот с идентификатор 10135.2623.8743 по кадастралната карта на [населено място], целия от 331 кв.м.; 2/ да бъде признато за установено по отношение на П. Н. А., че дружеството има право на възстановяване на собствеността, респ. че е собственик, на новообразуван имот № 5874 по ПНИ на СО „Горна Трака”, идентичен с имот с идентификатор 10135.2623.5874 по кадастралната карта на [населено място], целия от 805 кв.м. С допълнителна молба от 13.06.2014г. е въведено уточнение на обстоятелствената част и на петитума, че ищецът по силата на договор за покупко-продажба е правоприемник на наследниците на Х. Г. П., участващи като подпомагащи страни по делото, в полза на които съществува право на възстановяване на собствеността върху описаните имоти, което да бъде установено.
За да постанови обжалваното решение Варненски апелативен съд е приел, че искът е недопустим. При безспорното обстоятелство, че няма издадена заповед по § 4к, ал.7 ПЗР З. на възстановяване на собствеността в полза на праводателите на ищеца, то реституционен ефект не е настъпил и бившите собственици, както и техните правоприемници не могат да защитават правата си с положителен установителен иск за собственост или с ревандикационен такъв, защото не могат да се легитимират като собственици на имота. Предвид създаденото с решението на Поземлената комисия по чл.14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ правно очакване за придобиване на собствеността, допустима е защита с отрицателен установителен иск, но предявен от бившите собственици срещу ползвателите. Въз основа на това съдът е приел, че ищцовото дружество, като придобило имота от несобственици, не е легитимирано да предявява иск по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с §4к, ал.8, т.1, изр.2 ПЗР ЗСПЗЗ.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. поставят въпрос, който считат, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Същият може да бъде конкретизиран по следния начин: може ли частен правоприемник на наследниците на бившия собственик на земеделски имот, на които е признато правото на възстановяване на собствеността върху имот в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, но не е издадена заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, да защитава правото на възстановяване на собствеността с предявяване на положителен установителен иск срещу лицата, които владеят имота и оспорват правото на възстановяване на собствеността с претенции по §§4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Въпросът е решаващ за изхода на спора /досежно допустимостта на иска/ и доколкото касаторите не са представили практика по въпроса, а и в цитираната такава в решението на ВКС не е разгледан подобен случай, то следва да се допусне касационно обжалване на поддържаното основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96 от 26.06.2014г. по гр.д. № 150/2014г. на Варненски апелативен съд по касационната жалба на К. С. Х., В. Х. П., Г. С. П., Х. Х. П., Ф. В. Д., К. В. Д., В. Т. Д., Ф. Т. Т., Х. П. Х., К. Д. Д., П. Д. Д., Т. Д. Д., К. М. Х. и Х. М. Х..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 142 лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: